И аз исках да кажа същото като Павла, но не посмях. Не се наричай бездетна, Хриси. Какво си мислите и как се чувствате само вие си знаете, но сърцето, което иска дете, намира път към него по един или друг начин.
Когато правих последния трансфер, го правих с една приятелка, която е на 44. Беше последният й опит инвитро, просто нямат повече финанси да продължават. Започна го с идеята, че е последният й опит. В една клиника сме, заедно вървяхме през цялото време. Опитът беше неуспешен. Бях първият човек, на когото се обади. Не знаех какво да кажа, как да дам кураж. Но душата й беше непримирима за дете, накрая на разговора ни знаех, че тя ще намери пътя към това дете с Подкрепата на мъжа й.
Вярвай в твоето ембрионче, вярвай в твоето дете. То е там някъде в бъдещето. Аз вярвам, Хрис.