Не ги свалих, там е големият проблем. Влязох да раждам 84 кила, на първият РД бях около 70, на втория около 65-68, не помня добре. От там сепочна каване отново. Упражнения, фитнес, ендокринолог и диетолог - едно голямо нищо. С ендокриноложката, която беше и диетоложка свалих около 7-8 кг, но до 68 и толкоз. Почна да ми става зле, захарта ми падаше до 2 и нещо - 3 и спрях глюкофажа и диетата. Оказа се грешен резултат на ОГТТ, но за това съм писала. Като почнах стимулацията пак бях 74 кила, а преди 100 години бях 57 кила. Тежи ми, неприятно ми е. Далече съм от мисълта, че пак ще съм 57, но 62-65 би ми било доста по-добре. А най-тъпото е, че всички тия кила са на корем. Изобщо 7 години си ходех като бременна и ми отстъпваха място в трамвая. Обръчи въртях, планини катерих, фитнес, лекар - причина не се намери и резултат няма. То затова сега се ядосвам, че по онова време никой не ме насочи, а роднини и приятели твърдяха, че е нормално да напълнея. А аз едва се движех и се задъхвах постоянно. Не можех дори да поиграя с детето на нормални игри - да му покажа как се скача на дама, да поритаме топка или да седна с него на земата, за да играем на колички - абсурд! Мисля си, че това можеше да се ограничи и кг да не са толкова много. Когато бях 57 кила не бях заради диети и никога не бях тренирала, това ми беше естественото тегло. Сега не качвам много, но все пак е повече от препоръчителното. За края на 5 месец съм качила 7,5 кг - вижда ми се малко на фона на преди, но проблемът не е там, а в големината на корема и бебето според лекар. А същия проблем имах и преди - коремът ми беше като бременна в 9 месец още в 6 месец. Ма колкото и да се ядосвам е минало.