Хелиантус, много, много се радвам за теб!!!
Желая ти този път щастието да трае 9 месеца и после да завърши с пухкаво, малко вързопче (виждам те с момче по принцип да знаеш).
Относно ПМСто, с Ния (първото ми дете), разбрах, че съм бременна чак в средата на 2ри месец, адски много ми се спеше, гърдите ме боляха много, и долу ме стягаше жестоко, почти постоянно, но тъй като съм с нередовен цикъл, нередовен от тип, че може да ми дойде от 30 до 62 дни със закъснение, ама грам не ми мина през акъла за бременност, въпреки, че бяхме направили първият си опит (един единствен път при това). Спеше ми се ужасно, почнах да вдигам температура всеки следобяд до 37.5 и когато вече в последствие ме тръшна и вирус, отидох при личната лекарка, тя ми изписа АБ и не помня как стана дума въобще, за симптомите ми, тя ми каза да взема да направя тест преди да почна АБ. Аз я изгледах все едно не е добре, казах й че редовно ми закъснява цикъла по много и че си го чакам. Като пълен идиот си почнах лекарствата, плюс че пиех противоалергични цял месец и пръсках Муконазал защото всяка пролет и есен ми се обостря алергичният ринит и чак след 4 дни ме осени “гениалната” мисъл все пак да направя тест...
Естествено гинеколожката ми после като разбра тези неща ме направи на бъз и коприва.
Вторият и третият път вече знаех, че съм бременна изначално още, въпреки, че гърдите след първото раждане спряха да ме болят и не ми е било сънливо грам при бременност вече, просто вече правех разликата между ПМС и бременност, защото имах едно специфично придърпване и от двете страни долу, все едно някой ми е хванал матката и яйцниците и ги увива и стяга, и дърпа яко (какво описание направих само
), а също като кихнех, така ме срязваше долу, че почти сълзи ми потичаха.