Момичета, бях решила да не споделям нищо този път, нооооо трудно се минава по този път без вас. Та ще си споделя болката.
Днес доживях моя дългоочакван трансфер на два тридневни ембриона по 8 клетки. Ембриологът каза, че са с добро качество.
Дотук много добре. Още като влязох в клиниката леко ми се пикаеше. Започнах да пия вода. Чух сестрата, че се надява до час да ми мине трансфера и реших да си дам зор. Изпих от раз 1 литър вода (за кой ми трябваше да изльокам толкова много). Изпих си двата бусколизина и когато вече наистина ми се пропика отидох на трансфер. Всичко наред и там. Две руси бебета ми трансферираха и започна дългото лежане. Попитаха ме няколко пъти искам ли подлога и аз попитах"Добре де, явно е, че ми се пикае от преди трансфера, кога имам нужда от подлога?" И сестрата ми каза: "Когато не можеш да стискаш вече"
И аз отказах подлогата, защото като си легнал то сляга някак си мехура и не съм се стискала. Просто бях много пълна.
И така минава още време и стана 13:50 (след 10 минути може да ставам), явно вече още вода се оттече в мехура и пак не съм била на момент, че не мога да стискам, но самия ми корем стана по-твърд, знаете, като ви се пикае от повече време как е. Щях да поискам в този момент подлога или да попитам мога ли да стана, но сестрата не беше в стаята. И тази 10 минути ми се сториха безкрайно дълги, защото се притесних, че това втвърдяване можа да са контракции, въпреки, че не ме е боляло, но ви чета в другата тема, че твърд корем са контракции. Чудех се да ставам ли за тоалетна, ама не смея без позволение.
Та изчаках тези дълги 10 минути и отидох на тоалетна. След това казах на сестрата, че тези 10 минути са критични, тя не каза нищо, не изглеждаше много да го отрази.
И се чудя сега, но то каквото и да е, няма как да го променя вече. Пиша си с Alexa_C и тя ми каза нещо много вярно, че няма как да бях направила всичко Перфектно и да не се чудя дали не съм объркала нещо. Тя си искала подлогата, но то от стискане не излизала урината и трябвало да се напъва и тя се притеснявала, че е объркала нещо.
Но то каквото ни е писано и с моя намеса и без моя намеса, то ще се случи и хубавото и лошото