Така е, не бива много да го мисля и наистина все гледам 50 крачки напред. Ако можех да се променя, но изпадам в паника ако нямам контрол над нещата. А и както бяхте писали - с план е по-лесно, а и после плановете винаги могат да бъдат променени. Иначе да си кажа - преди 7 години мъжът ми като разбра кога е термина и сподели, че много му се иска да родя на 26.10., тъй като дядо му е бил роден на тази дата, а детето така или иначе щеше да носи неговото име. И аз правих-струвах и родих на 26.10. Помня го много ясно, на 24.10. успях за часове да направя основно почистване на цялото жилище- печка, хладилник, прозорци - всичко, на 25.10. оперираха мама от рак, а аз имах консултация. Към 8 се изсипах в болницата, минах през мама преди операцията, за да ѝ взема ценностите и седнах отвън да закуся. Като дойде време за преглед споделих, че смятам "утре" да раждам, а лекарката ми се изсмя. От там се вдигнах към шейново, че си бях навила на пръста там да раждам. Споделих им, че аз утре ще раждам и държа да ме приемат още сега, но доста неучтиво ме върнаха и аз се обидих. Следобеда минах пак да видя мама, а след това се насочих към бабата на мъжа ми за вечеря с цялото семейство. Наплюсках се като за последно (и с право) и се прибрах. Час по-късно вече засичах контракции и след 17 часа излезе човек от мен. Но имах страшен план, който въпреки малките спънки се случи съвсем естествено. Не съм предизвиквала раждане, не съм скачала, не съм яла някакви особени храни или каквото правят другите, за да предизвикат. Но имах план. Грам не зависеше от мен, но бях толкова горда, че го изпълних! То в ония хормонално нестабилни месеци... И сега знам колко е глупаво всичко, но като не спирам да го мисля и премислям? Нощес съм се опулила в 3 часа с мисълта, че съвсем скоро започваме процедурата. Уж бързо станаха нещата, но като погледна назад почти година се е изнизала, аз по-млада не съм станала и се чудя как ще се справя, дали ще успея и ако успея дали няма да е за сметка на останалите. Отплеснах се с цял роман, извинете ме.
