Здравейте,ние бяхме 3 дни в болница с диагноза остър ларинготрахеит. В четвъртък вечерта Монката почна да се дави в съня си като му спираше и дъха. Ходихме в спешното и на следващия ден ни приеха в Пирогов. Днес се прибрахме,промивам с физиологичен разтвор,дърпам сополите и правим инхалации. Просто изживяхме някакъв ад.

Съжалявам, Круела. Вече добре ли е?

Спазъм ли направи?
Да се оправя бързо!

Вече е по добре определено,Павла какъв спазъм? Давеше се от запушен нос и лиги.

Малките лесно правят ларинго спазми от нищо. Щом е било от лигите е ок. Иначе спазъм е когато се чува свистене при дишане и/или издирване, може да започне с лаеща кашлица. (Бронхоспазъм, при астма примерно, е със свистене при издишане).
Да не се налага да се разбира, но щеше да знаеш, че е спазъм.
В болницата какво му правиха?

Да се оправя бързо детенце.Личен опит много бързи вкарват в болница в БГ особено малки бебета.Аз с Моника под година не съм ходила в спешното като бе=ше с бронхиален спазъм защото знаех че ще ни вкарат и ще и дават урбазон и АБ.Един инхалатор решава проблемите!

Круела, кураж знам през какво минаваш лесно няма.

Аз затова питах. То от една страна е добре, но от друга е много натоварващо с хоспитализациите за 'нищо'.

Ами да ви кажа и аз исках да ни приемат,защото онази вечер 3 пъти така се задави и ми беше по спокойно. А в болницата само инхалации и аспирация му правих,а отделно го прочиствах с физ.разтвор.
Купихме вчера инхалатор и почнах инхалации да правя. Иначе той има свистене,но той има и неизлекуван стафилококи. Не знам вече,дано се оправи по бързо.

Круела, бързо оздравяване на бебо! Ние също преди седмица бяхме с кашлица и сополи. Мисля, че от баткото нещо прехвръкна. И първата нощ и аз бях шаш и паника. Не ми се беше случвало на толкова малко бебе. Но аспиратора много ни помогна. Вече сме здрави. Изпратихме батко в подготвителна група вече и сега ще излизаме на разходка.

Круела, разбираем е страха ти.И аз сигурно бих направила така.
Румито, радвам се, че си добре.

Аз днес съм ужасно изморена.

Ще ви пиша нещо, вие ако искате четете

Майчинството е най-прекрасното и най-ужасно и уморително нещо на света.Не се правете на героини, искайте помощ във всеки удачен момент.Натоварването и неспането са ужасни и съответно идва момент, в който нямаш сили да вдигнеш глава.Използвайте всеки които е покрай вас и дори за момент е проявил желание да ви отмени.Това не ви прави лоши майки, това ви праи отговорни майки!За да са добре децата ви, трябва вие да сте добре.Да сте яли, спали, дори да сте гледали филм и главата ви да е прочистена.Детето няма да помни, че е седяло известно време с някой друг, но вие ще се почувствате като нови!
Пазете се и се грижете за себе си!Аз макар да си знам всичко това от каката, сега пак забих в остта да съм перфектна майка и страдам от жестока преумора, недоспиване и каквото се сетите.Да е жива и здрава майка ми, идва да ги гледа, а аз успявам да спя или да изляза малко и да се разсея.
А на мацките в чужбина шапка им свалям!
Целувки от мен и да са здрави всички дечица!

Маги,съгласна съм с теб напълно. Но с това кърмене на 2 часа няма къде да мръдна без него. От шише се дави и не смея са му давам,вечер като се размрънка за ядене се усещам че докато цока аз се унасям и ме е страх да не го затисна нещо,затова ставам права да го храня. Майка ми идва да се занимава с него от време на време,Ицо и той ме отменя но не повече от час което не е кой знае колко време.

Вие сте малки още, сега е най-трудното и се трупа огромна умора.Спи с него докато го храниш, майката има страхотен инстинкт за съхранение на детето.Все пак сме оцелели хиляди години като вид.Ще се родиш, щом започнеш да спиш с него.А като попорасне ще разреди малко храненията или ще направи пауза.Но след като захраниш на обяд например, излизай и давай на друг да го храни, не всеки ден, но ако трябва нещо да свършиш го прави.

Права си, Маги. Аз първите месеци не исках да я оставям изобщо. Все се притеснявах, все намирах недостатъци на гледането на другите, не исках да съм без нея и всякакви такива мисли. А с тези колики беше нещо неописуемо. Не ядях, на нощ спях около 3 часа и то разпокъсани на по 15-20мин., вода не пиех и я носех буквално постоянно. Някой път е била в мен и докато пишкам. И в един момент започна да ми причернява, виеше ми се свят и дори и да дойдеше мама за няколко часа, не можех да спя. И осъзнах, че така няма да издържа още дълго, колкото и да ми се иска и започнах да я оставям понякога. Сега вече от месец и половина някъде е съвсем друга работа. Спинка си детето, разбира и общо взето си се съживих  Зъбите ми се виждат като разходка в парка в сравнение с коликите. Сега като се замисля не знам как съм издържала 7 месеца това чудо 🤪

Когато Маги е права е права.
Кусури намирам и за малкото време, в което майка е на гости и помага. Обаче всяка секунда помощ ми е много ценна. С двамата се къпя, пазарувам, ходя на лекар, готвя, чистя и правя абсолютно всичко. Чувствах се много гузно като бях бременна и заведа Сими на забавачка, колко хубаво ми беше, че имам няколко часа да си почина.

Аз като току що родила майка бях луда. Даже до магазина ме беше страх да ида без бебето. Случи ми се един път и няма да ви казвам какви батални сцени имаше в главата ми. Повече не посмях. Майка ми беше с нас първите месеци и съм й дала само един път да пипне детето. Иначе готвеше, чистеше и всичко останало, аз се грижех само за Димана.
Като беше около годинката, бях откачила и си направих консултация с психолог. Не помня конкретната причина, но ми подейства супер. След този разговор бая се промениха нещата. Спрях да се държа като маниачка на тема чистене, не ми пукаше ако нещо не си е на мястото, сложих лимит за време за готвене и т.н. Занимавах се предимно с детето.
Като стана на 3 години и трябваше да я пусна на училище беше голяма драма. Как така детето само на тази възраст. Ужас! Разговори с психолог, олеле майко... А сега се смея сама на себе си. Как съм могла да бъда толкова луда.

Колкото отделям време на себе си, толкова и на малката. И аз съм човек. И по-добре малко лишена от внимание, отколкото да ме слуша изнервена и викаща.
Освен това е важен и въпросът с бащата. Моят мъж работи много и е единственият източник на доход за семейството ни. Но след работа е тати и мен изобщо не ме е срам да си го кажа. Той я къпе и мие от вече 2 години. От повече от една е дежурен нощем, ако тя се събуди за нещо. Аз нощно време не ставам.

В крайна сметка мозъкът ми през цялото денонощие е ангажиран в мисли за добруването и безпрепятственият живот и на мъжът ми и на детето. Така че не съм гузна когато и аз съм човек.

Аз нямаше на кой да разчитам,свекърва ми и свекъра имат почти нулев интерес към нея.Свекървата иска само да я гледа и то в момент когато детето е в настроение да й гука.Ама да я гледа буквално.
Но си разпределям времето и първоначалния хаос го няма,тя спи два-три часа наобед и мога да спя с нея,играе си по 40 мин на активната и си върша нещо.Ама е кротка,това ми е късмета,рано ляга и става в осем сутринта,засега се оправяме,за по нататък пак ще трябва.Само на мъжа ми мога да разчитам да ме смени.
Сега майка ми и баща ми много й се радват,аз не пера,не готвя,не гладя,те ни гледат и двете.Тук съм на ваканция

Слънце, разбирам те напълно, аз бях така с МоникаВсички на работа, събота и неделя всеки си оправяше нещо и аз сама с ревящо и неспящо бебе.В един момент дадох на заето.Наистина е трудно.

Ох, моите девойки голямо пълзене пълзят.Обикалят целия апартамeнт вече.       

Тръгна и първото зъбче на Лазар 😊 Ще е мъка при нас, кисел, ревлив, мрънкащ. Ама пък съм много радостна 😀 Както казваме скоро ще пука доматите 😂

Танче,кога го видя?
Ние вчера ги срещнахме Лазарче и Зори,много сладки бяха,искаше да я пипа и много се радваха един на друг.Тя за пръв път реагира на друго бебе 

Танче, преди малко като се усмихна и с татко гледаме, че нещо се белее долу. От третия месец точно там му стояха само едни бели точици и си мислех, че са афти. И сега точно там се показва зъбче. Минах с пръста и боцка. Аз ти казах, че ще я взема за снаха. И Лазар много ѝ се радва, хвърли ѝ око 😀