Дари и нейното спане, по - скоро неспане  Изпия ли една - две чаши вино или бира и ми се доспива яко и тя като се замятка вечер, а аз едва си отварям очите, хич не ми е приятно. Също много ме тормози това, че не може да заспива сама и без люшкане. Вчера я водихме на ресторант за първи път и се държа супер. Обаче като и се доспа и настъпи цирка. Сложих я в количката да си легне, забутах я напред - назад, но не. Иска си човека в моите ръце и това е. Та, набързо поискахме сметката и си тръгнахме. Като излезнахме я люшнах точно 2-3 пъти и заспа.

Нали и мъжът ти може вечер да те отмени. Оставяй го.
Иначе за ресторант. Със Симеон ходихме като не е време за сън, а ако се падне така и трябваше да спи- в раницата или някой обикаляше с количка. Малкото е разбрано. В неделя бяхме на ресторант. Спа 1ч.

Послушен Борис ❤️ Не му я оставям за през нощта, за да може да се наспива за работа.  А събота и неделя ми е жал  Общо взето го поглезвам повече отколкото трябва 

Мише,поглезваш го.
Моя мъж като почива,той е два на два,аз я кърмя към 6.30 ,7 когато се събуди и после той я взима и отиват в хола.Онзи ден спах до 10.30 даже.Все пак той не става вечер ,нищо му няма.Сега го пращат на някакво обучение,и малко повече ще сме сами.Вчера яз я изкъпах сама за пръв път,колкото вода имаше по нея толкова и по мен ,но се справих,вече ще знам да се събличам и аз.
И тръгваме навън вече,побърквам се вкъщи,макар че седим и на двора.

Аз много акъл давам, но и аз го глезя. На мен ми трябва 1 път в седмицата и после съм ок. Пък и стигнах до извода, че аз трабва 7 от 7 и 24ч за съм адекватна с двамата, а мъжът ми си има обедната почивка, 1ч в колата сам, време за 1-2 цигари. После като се прибере- 15- 20мин за душ и да изпуши една цигара. А аз нямам 'мое време'. Затова спрях да го щадя толкова. Другото е, че съм малко от типа- аз да го направя, че да стане по-бързо и да знам какво се прави. Снощи и онзи ден ги изкъпах и сложих да спят и двамата, защото мъжът ми беше на телефона, а снощи нямах нерви да го чакам. Като между другото си измих и косата, пуснах миялна и със Симеон дори си и изсушихме косите.

Златна ти е Зори! Слънце, на разходка и заради мен да отидете в морската. Колко щеше да се радва Сими на градината да бяга и на площадките.

Аз още с Моника спрях да го глезя.Много ми идва цялото натоварване, още повече те свикват да са свободни и жената като се върне на работа си мислят, че пак някой друг ще оправя всичко и честито на печелившия.То тогава е най-големия шок за цялото семейство.

Първите три дни не сменяше памперси от страх да не й направи нещо,но на мен в родилното никой не ми показа как се сменя .И реших ,че и той сам ще се оправи,връчих му памперса и Зори ,пожелах му успех и го оставих .Всеки да взима участие.Мише,пий две чаши и си лягай,те ще се оправят.
Бебешкия плач е неслучайно с такъв звук,всичко по силите си правиш за да се успокои.
Да ,Маги е права.Ставаш Мара Пепеляшка после.

Аз няма да забравя първия път когато Мерал къпа Моника.Толкова притеснен и изнервен едновременно не го бях виждала.Стана му лошо после от напрежението.Мъже!Ако трябваше да раждат щяха да измрат като вид  Сега доста по-спокойно гледа на нещата, но още се побърква като плаче някоя.

А, това с плача... Мъжът ми не знае какво да прави. Мен ме побърква, защото той се изнервя, така се изнервя и детето. Абе става тя една.
С Борис е доста смел. Със Симеон ме питаше постоянно дали така е добре, караше ме да го проверявам и тн.

Павла, абсолютно същата съм и аз. Уж за по - бързо, пък и все намирам кусури на другите  Иначе и аз това уж установих, че той все пак си има лично време. Даже два пъти седмично тренира. Някой път игри играе. В нас също нищо не го карам да прави. Преди не беше така и си деляхме задълженията, но сега ми е някакси гузно да го карам, след като не ходя на работа. Въпреки че реално погледнато неговата е 9ч., а моята 24/7. Но пък и той изцяло покрива финансовите нужди на семейството, така че каквото се изисква от него го прави. А и дето казваш го има и момента, че за кога да го чакам. Цял ден да ми седи мръсно и разхвърляно, докато се прибере няма как.  Наистина само ме притеснява като тръгна на работа, че ще очаква същото и ще е свикнал така, а тогава няма да има как. А за къпането, той даже още не я е къпал нито веднъж, но пак казвам, че не е виновен,защото аз не съм го и карала. А и много се дразни, че като прави нещо и аз все го поправям   

Ще си блъскаш главата, Мише!
Аз го оставям да прави всичко. Ако поправям нещо, правя го тайно. Дето се казва- преди да се оженят не знаеха, че има грешен начин да оставиш млякото в хладилника.
Не знам какво стана обаче, но в новата къща не е чистил. Чинии и пране да, но не е чистил. Продължава да се разглезва май.

Мише,не ходиш на работа ,но работиш.И заплата взимаш за това.Не са леки грижите за бебе все пак.
Моя  простира ,както и боклука хвърля.Това му е твърдо негово задължение от край време.Чистя аз всеки ден,гладя ,готвя т.н. и т.н.Финансовата част е от него,ама той е работил това и преди да ме срещне,да не аз да го карам зорлем.Целия ремонт направи той,бавно но стана.Разпилян е малко.
От мъжете трябва да се изисква,няма какво да ми се омихлюзва.
Моя ме ядосва като тръгне да пазарува и му дам списък,забравил го в колата,половината неща ги няма,пак тръгва по магазините и така.Не е много организиран,да не кажа хич.

Оо той за ремонти и по - мъжки неща е отличник. Прави ги с удоволствие и му се отдава. Даже и на вилата все някакви подобрения измисля и се ядосвам, че уж отиваме да почиваме, а той все нещо прави. Никога не съм го карала да поправи нещо, той сам си поема инициативата за това. Аз и за домакинството или Дари, ако го накарам, никога не е отказал, но просто не го карам и съответно той няма да предложи  Аз съм си виновна, не той 

При нас няма мъжка и женска работа. Аз съм по-сръчна с инструментите, а  пък и ми харесва. Той го прави с нежелание. Аз мразя чинии, нищо че имаме миялна. Научих детето да ги подрежда честите, а мъжът да ги слага мръсните. Идеята е, че с детето е различно. Всичко трябва да е веднага с него. Не може да не го сменя сега, да не го нахраня, да се обърна на другата страна и да си заспа, пък после да го мисля. Работата с детето е и създаване на един цял човек. Така, че не си го пазете само за себе си. После и тях ще ги е яд, че не са участвали. Ей сега ще станат такива, че да ти се дърпат като искаш да ги целунеш.

При нас си е стандартна ситуацията, но и така си ни се отдава  Той като започне да готви буквално прави пожари, "гърмят" му яйца и т.н Ламината най - редовно е одут от наводнения и каквото още бедствие се сетите  При мен е същото, уж се опитам да оправя едно нещо, но счупя 3 други 

Сладури сте вие. Важното е да се разбирате, обичате и уважавате. Също и да се поощряват мъжете да бъдат родители наравно с майките.
Общо но Симеон мъжът ми е сменил толкова памперса, колкото за 1м на Борис. Сега Сими като си живее живота е се дръпне да ни го занимаваме и го е яд. Пък като стане тийн, а студент...

Да, за това съм съгласна и аз трябва да се отдръпна малко и да не съм толкова критична относно Дари. По този повод смятам да ги оставя довечера да направят няколко обиколки на блока сами. 
Павла, Симеон от толкова малък ли си иска лично пространство?

Да. Той от съвсем малък се заиграва сам. Сега 'чете' книжка сам и ако искаш да си с него се сърди, взима си книжката и се мести. Другото е, че като играем нещо и посегнеш да го целунеш, а той не иска се дърпа и ти казва толкова строго 'не, после' (казва- но, па, по'е. На българо френски), че не повтаряш опит. Естестено това става като можел да му отделим цялото време на света. Ако имам да правя нещо е постоянно с 'мами' на уста. Те са с малка разлика. Още след 3-4г ще се затварят сами, за да мислят бели.

Хаххаха хем е много сладко, хем е тъжно колко бързо стават самостоятелни. Вече няма да се оплаквам, че Дари не ме оставя да отида до другата стая, защото не се знае до кога 

Ти пък какво има да правиш в другата стая
Аз не съм се къпала или отишла до тоалетна сама от много месеци.  Не ми пречат. Със Симеон готвихме редовно заедно. Кухнята беше отделно и си го взимах в шезлонга. Най-хубавото време. Мъжът ми се прибира от работа, малкото е в шезлонга и всички сме в кухнята. Пускаме си музика и танцуваме с него. Една супа се прави 2ч, но е готино. Сега кухнята, холът  и всичко е заедно и е доста голямо. Няма я тази задушевност и интимност, но пак и 3мата ми се врът точно в кухнята, около печката. По земята има тигани и тави. Не искам да готвя спокойно. Така ми е по-добре. Години си мечтаех да не мога да мръдна и да настъпвам тави и лъжици.