Добре е вече Габи пу-пу.Иначе нефролога е по-каса за всички бебета на 6 месеца.А ортопеда пак искаше контрола да направи доктора.

То и кръв и урина има сега пак по каса.
Не съм я водила, първи преглед ще и е.
Павла, дано наистина и при двамата да няма нужда от по - сериозни интервенции и нещата да се нормализират с времето.

Те няма за се оправят сами. Просто да не създават проблеми. Само между камерите ще се затворят.

Тук няма подобни неща. Кръв не се взима за нищо, а и урина. Няма го узи... чак завиждам малко

Кажете нормално ли е такава рязка смяна на поведение?.От около четири дни много бодърства през деня,да не кажа почти не спи.Вечер заспива към 20 часа и едва я будя в 0.00 да суче.Преди това въобще не мога да я събудя,после към 4 пак яде.През деня постоянно ръкомаха и маха с крачета,не знам това раздвижване ли е,какво е?Едва ли са колики щом не е придружено с плач.И да бъда ли по-настоятелна с храненето вечер?Ама то щипя я ,закачам и не и не.Тя реши ли да спи си спи каквото и да става.Хем искам да суче,хем пък ми е жал да я будя.

Слънчице, щом е вечер не я буди, нека си спи. Дари винаги е била на поискване, нищо че беше от рано на АМ. Тя, ако е гладна ще се събуди, щом си хапва през деня няма проблем, радвай се, че спи 😁

Слънце, може и да са колики. Макар, че аз съм фен на теорията, че голяма част от неразположенията не са всъщност колики, а емоционални и всякакви подобни дразнения и натоварвания.
Не я буди да яде, а се опитай в просъница да даваш поне първия месец, че да може да се установи кърменето и да не намалява кърмата. Другият вариант е да се цедиш.

Свиване, пуфтене, правене на физиономии се свързва с колики, не винаги е плач.Давай в просъница да яде, както казах легнала до теб, като се размърда малко даваш гърда и тя ще суче, правят го инстинктивно.

Тепърва предстои много да се намества, да будува повечко, да се услушва и кокори.Сложи си лентичка с възрастта и да се ориентираме колко е голяма и какъв етап минавате

Аз имам неспокойни бебета от известно време, подозирам зъби и се надявам скоро да избият, че не се спи така.

И аз мисля, че са се активизирали и при Дари зъбите, защото от два дни иска само да дъвче нещо и не иска много да яде. Хапва по малко, без значение дали пюре или мляко и после плаче, ако се опитам да и дам още. А до сега проблеми с яденето не е имала.

Време им е на момичетата. Нали знаете колко зъби е хубаво да има според месеците. Месеците, на които е и се вади 6. На 7м 1 зъб, на 8м 2 зъба и тн. Дано бързо да ги вадят.
Симеон лесно ги извади, освен 2 кучешки горе. Направи отити от тях.
Дано Борис и той да не ги усети много. 

На Моника първия зъб изби на 5 месеца, беше ужасно трудно избиването на всеки зъб, придружено с писъци, будуване с часове и ревове докато изкара.Само един кътник не го усетих, бяхме на морето и там изби, а тя нямаше сили да мрънка дори

Леле, Маги доста гадно е било.
Павла, пожелавам си никнене на зъби като на Симеон и на Борис и близначките го пожелавам, де 😁

Не мен за това ми трябваше психически време да тръгна по клиники за номер 2.Е и самата мисъл за ин витро малко ужасяваше, но като направят 2 и се променят, а след 3 годишни вече са човечета.

Зори точно така обича,като се събуди към три ,три и нещо е много неспокойна и винаги тогава я взимам в леглото.Гушваме се лице в лице,залепени една за друга и само това я успокоява.Просто да лежи до нас не стига,ако не я гушна аз търси гърда в баща си,почва да цока вяло,размърдвам си гърдата и пак почва и така докато се нахрани.После заспиваме всички,по някое време я местя в нейното легло.Приятелките ми казват,че лошо я уча да спи при нас,ма не ми пука.Тя трябвя да знае ,че е обичана и света е добро място.Има време да се приспива сама ,като я мъчат колики не мога да я оставя ,няма как да стане.
Успех със зъбите,ще ви чета с интерес как е там.
Маги,как ги приспиваш два броя?Като ревне едната ,другата и тя ли почва?

Аз пък обратно. Исках всичко да минава на веднъж. Затова и правих цс когато Симеон беше на 7м и вече бях посетила репродуктивния си лекар.

Дано да е така. Аз давах парацетамол в дните, в които виждах, че го боли. Не виждам смисъл да се мъчи. Обикновено тези дни са 1-2. А и педиатърът на децата е класик. Хомеопатия, пробиотика и подобни... не признава И нищо да се дава за всеки случай.
Колкото и да е странно, мисля че гелчето на Бочко за зъби също му помогна. Също от съвсем малък го оставях сам да си мие зъбите и знаеше как да си облекчи дразненето на венците с четката.

Слънце, хич не ги слушай. Много се дразня на това 'научаване'. Куче да беше, започваш да го възпитаваш и учиш след 6м, а собственото си бебе от родилното.  Няма прекалено близост при бебетата. И двамата първите 2м спяха при нас нощем. Симеон до 5-6м спеше или в раница или на разходка денем.  Нощем се спеше в неговото легло, което беше залепено за нашето. Никога не съм приспивала. Слагам го, целувам го и лягам на нашето легло. За 10мин макс заспиваше. Сега се е в негово стая, в която се чувства добре. Ако имаше проблем, всички щяхме да спим в една стая. Децата сами казват като са готови за разни неща. Насила има само драми за всички. Най-важна е рутината и ритъмът. Бебетата са стереотипни. Обичат да знаят какво следва. Така и по-лесно понасят промените при нужда.
Гушкай си детето и това е.

Тия съвети най-ги обичам.Моника спа в леглото до мен до към година и половина, после сама се измести в нейното, на 4 я отделихме в нейна стая, не е ревала, не е идвала да ни търси.Всичко става когато детето е готово, а първите три месеца бебетата търсят мама постоянно, твоята топлина и миризма и дава спокойствие.

Приспивам ги едновременно, няма как, спят при мен в спалнята, така ми е най-лесно за сега, как ще ги разбутвам по леглата им не знам, времето ще покаже.Покрай децата се научих да съм по-спокойна и да знам, че решението само ще си дойде.

Именнно,през деня е по-лесно,но вечер няма как.Не мога да я оставя да покафенее от плач,защото щяла да ме победи.Ми това не е състезание,вечер я боли и няма умиряване.
Аз да ви питам,нямам никакви лекярства за спешен случай.Трябва ли нещо да взема?На 30ти сме пак на консултация и ще питам и там.

Слънце, до 3м не даваш нищо без лекар и при температура над 38С задължително лекар.
Иначе аз имам само парацетамол. От скоро хексалгин и АБ, но просто тук е трудно с аптеките.

Да те победи! Пази Боже да воювам с децата си, че и да ме побеждава. Ние решихме да ги имаме и ние се съобразяваме и си променяме живота спрямо тях, а не се опитваме да ги набутаме в нашия и ако може и да не ми нарушат рахата. Любимите ми хора са това. Как ако може децата за не издават звук, да не искат нищо и това е.

Само Панадол и Нурофен, но прием след косултация с лекар.После щеш не щеш ще се запасиш и ще имаш огромна аптечка, докато попораснат Особено в яслата имах чувството, че мога да конкурирам аптеката.

Аз съм се нагласила според децата.За да сме всички щастливи си промених ритъма на живот.Излизам когато имам възможност, на вън са по-спокойни, вечеряме между техните затишия, а като бяха по на месец, два първо вечеряше Мерал, после аз, защото все някоя плачеше.Спане според тях поне докато се очовечат.Пътуване пак нагласено според тях.С Моника пътувахме повече, но там аз сядах от зад и я занимавах, сега са три седалки от зад и аз съм на предната.Та всичко става според тях.Растат ужасно бързо!

Маги, като пиша тук започвам пак да си мисля, че все пак проблемът не е в мен. С теб мислим толкова подобно по тези теми.
 Вчера мъжът ми ме пита за нещо с децата, че Симеон се ядосва, ако каже нещо и не го разберем и какво да сме правили. На отговора ми, че просто ще ги гушкаме и обичаме той ми каза, че колегата му (с 3 момичета) ни се подигравал, че това е подходът ни. Трябвало да си знаят мястото, а особено момчетата трябвало и да се шамарят. Та се запитах ние ли не сме в час и тук си вдъхвам увереност.
Бяхме им на гости на колегата. Аз станах 3 пъти- Борис да яде и да го сменя, да спра Симеон, ми взе един поднос с хапки и щеше да ги разсипе и да му покажа как да се катери по една пързалка. Жена му не седна да ходи след децата, а той на 3 изречения 4тото беше да се скара на някое, което не прави нищо лошо, но примерно бяга и вика.

Ужас, но това не ме учудва.Много деца се гледат с викове и шамари.Сега аз също много викам по Моника, но това е защото не ме чува.Тя просто  ме игнорира, а има доста опасни ситуации или не си е подредила стаята  Но и вие ще стигнете до там, малки са ви децата.Но и Моника и тези двете са много гушкани и носени бебета.И сега да разбия един мит за носенето.Моника като бебе много плачеше.Носех я до 6тия месец ежедневно в раничка, след това като заплаче е вдигана и гушкана.Растеше много бързо, а мен ме боляха китките много.Щом проходи я научих, че мама я болят ръцете и не може да я носи.Това човече, се научи да минава огромни разстояния пеша, без да мрънка.Сядаме, почиваме и продължаваме.Носила съм я след това само като е болна.
За сметка на това, се нагледах на 3-4-5 годишни деца носени до градината от майките им, защото мрънкали и не искали да ходят!
Всичко зависи от вас!Бебето е хубаво да е гушкано, да му се показва обич, после като почнат да растат вие сте хората които им давате свобода, покзвате им какви са им възможностите.

Вие сте тези, които определят правилата, децата се водят по вас.