Лято, успех днес на снимката. Въпреки, че ти си се насочила към инвитро и не е чак толкова нервно положението. Дано всичко е наред, за да започнете скоро.
Маги, развитие в застой ни е всичко. И правенето на деца, и къщата. Не можем да намерим строители. Имаме само една оферта, всички други и оферти не ни дават, защото в днешно време на кой му се занимава с къщи, всички строят коопеарации. А заради новия закон за постройки над 100кв, не можем и бригада да наемем.
Но за момента не си слагам нито едното, нито другото на сърце. Гледам да си работя, защото сега е много критичен момент за кариерата ми. Загубих две години в четене на материали за забременяване, бактерии, стерилитет и т.н., което можех да ползвам доста по-пълноценно. Та сега наваксвам. Работя по 3 проекта в момента, след Нова година ще започна да работя отново и по проекта за хора с комуникационни проблеми,. защото получихме съвети от хора, които искат да го ползват и ще добавим нова функционалност. Даже шефът ми каза, че щом ми се работи по този проект, ще ми насочат докторнатурата и ще направя няколко подобни неща за дисертация.
Та така, бачкам си. Чакам да дойде време за къща и за дете. Ако не дойде скоро, като стана на 30 ще започна да мисля за по-драстични мерки може би. Може за събиране на Я, знам ли. Не съм мислила. Просто годините си минават. Януари ще станат 2 години, откакто не мога да се избавя от бактерии, кой знае още колко остават, но колкото, толкова.
Лина ви писа, че е ходила на едно място, за което не й остава време да пише. Но и аз ходих тази събота, та ще разкажа. Това е църкавата "Златната ябълка" над Асеновград. И други момичета са писали за нея. Църкавата е прочута, че се моли за деца в нея. Има чудодейна икона на Богородица, около която стоят благословени ябълки. Отиваме ние в 11:30 в събота и хващем, както се вика последния влак. Попа пред носа ми затваряше вратата. И аз се затичах, та ме видя и ме пусна. Бяха се събрали 10на двойки да им се чете молитва за дете. Аз само като влязох и така ме стегна. Гледах другите жени, едни спокойни, усмихват се, аз ще се разрева. Едва се сдържах. Но докато бях там и си мисля за всички вас, за всички истории от този форум и едва се сдържах. Раздадоха ни едни коланчета, който да си вържем на кръста, докато родим. Те представляват една голяма връв, с нея ограждат църкавата и след това я режат на коланчета. Дадоха на всяка двойка по една благословена ябълка. Която да се изяде от двамата. Тук с него имахме проблеми, които няма да споменавам, но всичко става със зор просто, имам чувството, че все си завира главата в пясъка.