Cruela, изобщо да не те плашат инжекциите. Аз само Фраксипарин си биех, но като гледам в интернет иглата на Зарзиото е също малка. Тоест са подкожни и двата.
Ето как си биех аз Фраксипарина. Първите няколко пъти е като песен няма никакво затруднение. На 90 градуса иглата в корема и готово. Ако ще ги биеш в корема: разделяш си мисловно корема на 4 части около пъпа. И на два пръста от пъпа си биеш в някоя от мисловните части инжекцията. Идеята е примерно на едно място да биеш през 4 дена. Да не биеш всеки дена на едно и също място и да травмираш кожата само там. Но след това започва да се втвърдява кожата, колкото и да ги въртиш. А иглата на Фраксипарин е по-тъпа и неще да влиза. Някои жени даже си сменят спринцовката, доколкото съм чела. Започват също по някое време да стават и синини, затова като вкараш иглата, ако видиш, че теква леко кръв, направо я изкарай и вкарай на друго място, не напъвай излишно, защото ще си направиш синина. Моите се подуваха като малки топчета и за 10на дена изчезват. Знам, че звучи страшно, но изобщо не е. Единствените пъти, когато ми е било страшно да си бия Фраксипарин беше след отрицателните тестове, защото знаех, че го бия безцелно. А когато знаеш, че го биеш за твоето ембрионче си го правиш с мерак. Защото знаеш, че правиш нещо за твоето дете. Аз така им казвах на лекарствата: закуска, обяд и вечеря за ембрионите.
Не се притеснявай изобщо, иглата е много малка и тънка, единственият й проблем е, че е тъпа. Поп принцип са подкожни и няма проблем и въздух да вкараш, но аз за всеки случай обръщах спринцовката с иглата нагоре, почуквах леко по тялото на спринцовката, за да излезе въздухът най-отгоре и го изкарвах преди да си бия инжекцията.