Яничка, много е важно, че си се задействала, а не се самосъжаляваш, защото самосъжалението до нищо не води. Кога чакате резултатити от спермограмата? Мисля миналия път сте били с мъжки фактор.
Сега чакам да ми дадат час за спермограмата. Че той доктора я назначи, но трябва на друго място да ходим да я правим. Иначе при ин витрото преди 5 години спермограмата беше супер и аз затова сега не поисках, но доктора реши че ще пусне. А и с това спонтанно забременяване и супер бременност до 16-та седмица, не знам дали има смисъл да гледам към нещо от страна на мъжа ми.
Яничка, аз също чаках аутопсията да ми даде някаква яснота, каквато не получих, тоест разбрах какво се е случило, разбрах, че е било неспасяемо, но причина защо се е случило никой не можа да даде конкретна и дефинитивна.
Моя случай е по-различен от твоя, но знам добре как се чувстваш.
Впрегнах мъжа за спермограма (при две забременявания от 1вия опит веднага), правихме изследвания, консултации с кой ли не, четях, рових, навръзвах факти, изслушах хиляди мнения от "следствие на гестационния ми диабет" до любимото ми "мал шанс".
От цялата тая история се напрягах адски много и не се получаваше бременност месеци наред (от там още филми в главата ми, диагнози, чудеса), докато не постигах някакъв мир със себе си за случилото се, до толкова до колкото да спра както писах тези дни да си задавам въпроса "защо" и мисля, че това помогна. Повтарях си "аз пак ще забременея и ще родя живо и здраво дете, щом веднъж съм, няма как пак да не стане", е разбира се като забременях филма пак започна, но факта, че веднъж съм успяла ме крепеше до края мисля...
Идеята ми е, че преди всичко трябва да си в мир със себе си, за да продължиш напред с идеята и опитите за новото бебе.
Дано ако има причина да я разберете все пак, но и да не стане ясно, вярвай, че пак ще станат нещата и този път с щастлив финал!
Извинявай за непоискания съвет, но не можах да се сдържа.
