затова българите са съгласни да осиновят африканче или азиатче, защото никога не са живели с африканци и азиатци. и не искат циганче, защото са живели с цигани! Всички хора харесват себеподобните си, Не виждам нищо ненормално.
Както сигурно африканците не искат да осиновят европеиче. Представи си африканско семеиство, в разгара на семеиния празник, танци и веселби, но ... в ъгъла стои европеиското им дете и нищо не му трепва с сърцето и не само не му трепва, ами ги гледа и ги презира, и ги обвинява - "защо ме посадихте тук".
Няма значение кожата, очите,..., значение има това, че е различно! Хората в природата си, не са расисти, те просто не обичат различните. А децата го и показват. Възрастните успяват да го прикриват някак. А истината, според мен, е че не можем да се обичаме всички, трябва да сме само толерантни.
Представи си на зелената ми моравка, дето и дядо ми я подстригвал, да доиде да се изпикае някои, и после да ми обясни, че тои бил африканец и за него било нормално да пикаят на зелена морава. Ами веднага намразвам африканците, на следващата секунда. Обаче после ме обвиняват в расизъм, защото мразя африканците. А африканеца не бил расист, тои ме обичал, а ми пикаел на моравката, защото му се пикаело, а те така си правели в Африка.
Като дете съм учила в три европеиски държави. Бяла съм, със сини очи, външно не се различавам от другите деца. Обаче децата ме скубеха по опашките, защото бях различна. Те нямаха опашки, подстригваха ги късо, за да не им правят опашки сутрин. Моята пък, българката, ме разкрасяваше с опашки. Никои не искаше да играе с мен, защото аз не играех игрите им, не говорех добре езика им и не ги разбирах. В повечето случаи си играех сама. Имам позната, която е сменила пет държави, сега има някаква форма на психоза, страх от общуването с хора. Бяла е, със сини очи, образована, интелигентна. Но е била 5 пъти различна! Твърде много за едно дете!
Интересното е, че децата са склонни да приемат болните деца, но да не са различни от тях, съжаляват ги, но не ги отблъскват.
Обаче, Мари, ако детето расте в такава среда, където всеки е различен, то не е различно, то е същото като другите, цветно.
Затова, направи го, и целуваи ръцете на съдбата, че пак ти е отворила врата.
Не ти пиша, Мари, защото те обичам. Сега ти написах, пак защото те обичам, ако мога да ти помогна някак си! Успех и не се замисляи много!