Фуси мила, много точно си го написала 
И аз съм си мислила повечето от нещата, за които пишеш. За съжаление все още не съм убедена, че имам силата да се изправя срещу предразсъдъците (моите собствени  и тези на обществото), за да мога да дам на осиновеното дете всичката сила, от която ще се нуждае. Аз самата съм на прага на срив, а как бих могла да съм силна пред детето? 
А и никога няма да мога да си простя, че не съм родила детето на съпруга ми (защото проблемът е в мен, не в него), че ако не съм била аз, той е можел да има собствено дете. Затова на този етап съм готова по-скоро да се хвърля с главата надолу в поредния рискован опит да забременея (защото няма какво да се лъжем, всичките тези стимулации не са безобидно нещо  ), отколкото да приема факта, че не мога да забременея 

А и никога няма да мога да си простя, че не съм родила детето на съпруга ми (защото проблемът е в мен, не в него), че ако не съм била аз, той е можел да има собствено дете.

Е сега те набих! 
За тия думи! Виж сега какво ще ти кажа, драга ми Копринке, при нас проблемът е мъжки фактор. Човекът, който настояваше за поне един опит ИКСИ (щото аз и за един се дърпах), беше съпругът ми. Предполагам също от същото чувство за вина. Обаче, пропускаш и един друг супер важен момент:
Детето, независимо дали рождено или осиновено, е САМОСТОЯТЕЛНА ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ, която заслужава уважение. Децата не са наше продължение или наше копие, или наша собственост. Те са си отделни и различни хора.  Не е справедливо да очакваме от тях да повтарят добрите ни черти или да приличат на нас. В този смисъл разликата в рожденото и осиновеното дете е само в гените. Убедена съм, че децата не се обичат различно

П.С.
А ако роденото от мен дете ще наследи гените на леля ми Муца - много благодаря!!!!!

Ако трябва откровено да споделя, аз също не бих осиновила циганче. Нямам предразсъдъци по отношение цвета на кожата, а по скоро по отношение на природните дадености и заложби на тази раса. Вярно е, че много голяма част от интелекта се придобива, но също така е вярно, че генетичният материал си казва думата рано или късно.
Изобщо, колкото и недобре да звучи, имам нетърпимост към простотията, а пък тази мърлява циганка с големия корем дето по-горе я описа Рони така точно, хич не ми се връзва с идеята за природен интелект.
Бих се замислила сериозно за осиновяване на азиатче или дете от друга раса, включително и турско дете, но не и циганче. Вярно е, че децата са си деца и трябва да бъдат обичани еднакво, обаче аз лично не мога да надмогна в себе си подозрителността към тази част от населението  

Цитат на: Fussii в Юли 21, 2006, 12:00:21 pm

 Убедена съм, че в 8 от 10те случая (и аз съм между тях), хората осиновяват, защото ТЕ искат  да имат дете. В повечето случаи, поне в моя е така, осиновяването въобще не е никакъв акт на благородство, а по-скоро начин взаимно да се спасите -  осиновителите и  едно същество, което също се нуждае от помощ.

При раждането е същото.
Хората раждат, защото те самите имат нужда да дадат обичта си на някой, както и амбициите си.
Раждаш и се спасяваш себе си, реализираш се, продължаваш човечеството.

Нали! Нали! Нали!
Уррррраааааааа! Кажи ми, че не съм емоционален изрод 

Цитат на: pkoprinkova в Юли 21, 2006, 12:13:30 pm

А и никога няма да мога да си простя, че не съм родила детето на съпруга ми (защото проблемът е в мен, не в него), че ако не съм била аз, той е можел да има собствено дете.

Е сега те набих! 
За тия думи! Виж сега какво ще ти кажа, драга ми Копринке, при нас проблемът е мъжки фактор. Човекът, който настояваше за поне един опит ИКСИ (щото аз и за един се дърпах), беше съпругът ми. Предполагам също от същото чувство за вина. Обаче, пропускаш и един друг супер важен момент:
Детето, независимо дали рождено или осиновено, е САМОСТОЯТЕЛНА ОТДЕЛНА ЛИЧНОСТ, която заслужава уважение. Децата не са наше продължение или наше копие, или наша собственост. Те са си отделни и различни хора.  Не е справедливо да очакваме от тях да повтарят добрите ни черти или да приличат на нас. В този смисъл разликата в рожденото и осиновеното дете е само в гените. Убедена съм, че децата не се обичат различно

П.С.
А ако роденото от мен дете ще наследи гените на леля ми Муца - много благодаря!!!!!

Благодаря Фуси   Май наистина имам нужда някой да ме набие  
Колкото до съпруга ми, той за нищо не настоява, оставил ме е аз да решавам на какво съм готова да се подложа и на какво - не. Именно затова ми е трудно да кажа "край, до тук бях", защото решението пак ще е мое. А виждам как страда всеки път като разбере, че пак нищо не е станало  . Той си мълчи, но аз го познавам много добре  
Знам, че детето си е дете, независимо кой го е родил. Просто не съм сигурна, че ще се справя аз. А винаги съм мислила, че осиновеното дете има нужда от много повече обич и подкрепа, нещо, което не съм сигурна дали ще мога да му дам  
Иначе и аз не бих искала да осиновя циганче. За друга раса не съм мислила даже, но може би по-лесно ще приема в сравнение с циганчето   Все пак и аз си мисля, че гените са си гени, независимо от възпитанието.

Фуси, всички ние сме егоисти в една или друга степен.
Раждаме от егоизъм, осиновяваме от егоизъм. Аз от егоизъм не мога да се реша на стъпка осиновяване. Не се чувствам готова да загърбя желанието си да преборя стерилитета, желанието да видя две чертички, точица, пулс, човече.
Смятам се за поне средно интелигентна и не мисля, че с този си начин на мислене, съм емоционален изрод.
Прегръщам те и ти желая мъничко ваше копие да ви прегръща с най-чистата детска любов на света. То ще прилича на вас, независимо дали ще го родиш, или ще го вземеш за ръчичка от временния му дом.
възхищавам се на силата ти!

Не се чувствам готова да загърбя желанието си да преборя стерилитета, желанието да видя две чертички, точица, пулс, човече.

И аз съм така  , много точно си го написала 

П.С.
А ако роденото от мен дете ще наследи гените на леля ми Муца - много благодаря!!!!!

Сигурно това е друга леля, а не тази която аз познавам и боготворя !!!!!

 
Не, разбира се, леля ми, която познаваш, наистина е ПРЕКРАСНА

Мари, както винаги постинга ти е много много добре написан.
Днес сутринта, вървейки с майка ми /която е на гости за няколко дни при мен/, видяхме една бяла жена хванала за ръчичка едно мулатче /беше нейното дете/. И тогава майка ми /която смея да твърдя е жена с много опит и страшно ерудирана/ ми каза : "Как след години тази майка ще обясни на детето си защо то е по-различно?". Защото Мари децата са лоши, много лоши помежду си...
И колкото и да казват всички, че са страшно толератни - няма такова нещо. Всеки един прикрива под една или друга форма собствената си нетърпимост към другата раса или ругата религия. Аз лично /казвала съм го и друг път/ считам , че принудата да живееш с дете от друга раса е проява на егоизъм. И човек наистина добре трябва да се замисли какво точно ще даде на едно такова дете. Защото всеки се чуства най-добре сред себеподобни в това съм абсолютно убедена. И това че ще се грижиш за дете с друг цвят на кожата или друга религия изобщо не го приемам като алтруизъм, напротив това е нашето Его - да принудиш някой, който е различен от теб, да живее с теб.
Тук е мястото да разкажа стария изтъркан виц /не разказвам вицове добре / :
"Едно негърче /моля модераторите да не ме дисквалифицират, защото добре знам, че негър е расистка дума/ решило, че от сега нататък ще е бяло /омръзнало му да е черно/. Намазало се от горе до долу с бяла боя. Като го видели неговите роднини го набили много здраво.
- Е от един час съм бял и вече мразя негрите!".
Така че както има една приказка - всяка жаба да си знае гьола. Може би мисленето ми е по- консервативено, вероятно не виждам нещата както и Вие, но смятам че всеки трябва да помисли добре преди подобна крачка.
Успех!

Елена, много точно си го написала. Може би в другите страни да не е така, да няма проблеми когато детето е от различна раса. Може би там обществото да е свикнало с това, да е по-толерантно от нашето, но тук не така. А колкото и да не ни се иска да го признаем, реалностите тук са такива и трябва да ги отчитаме преди да вземем решение. Въпросът не е само дали ще обичаме осиновеното дете, а как ще се чувства то, когато другите деца не го приемат, защото е различно. Да, децата могат да бъдат много жестоки понякога. Не защото са лоши, за защото са откровенни и не са свикнали като големите да мислят за последствията от казаното. И защото всяко дете се учи от това, което се говори у дома по тези проблеми. Та при наличието на толкова консерватизъм у нас не можем да очакваме, че скоро нещата ще се променят съществено.

Елена_д, разбирам гледната ти точка. Разбирам гледната точка на всички, които пишат по темата. Просто моят случай се различава много. Аз съм от България (черничка и вредничка), мъжът ми е от друга държава (бял и висок), живеем в трета страна (като тази трета страна я меним през 2-3 години). Детската градина, училището, детегледачките, които ползват нашите колеги с деца са все интернационални. Там едно с едно няма подобни деца-всичките са смесени бракове и от най-различни нации. Там всички родители са еднакво отговорни за възпитанието на децата си, говори се и се работи с децата, които обиждат, удрят и т.н. През нашите очи светът е малък и всички хора са еднакви: мечтаят за едни и същи неща-за слънчев ден, за дом, за приятели, за възможности..., чувстват по един и същи начин и болката и обичта. Разбира се, детайлите са важно нещо, но ние лично смятаме, че човешкото качество "адаптивност" прави хората по-силни, по-можещи, по-знаещи. Разбира се, за семействата, които цял живот живеят в един град, с едни и същи съседи, в едно и също жилище, ситуацията е съвсем различна. И най-вероято се действа по друг начин.
Много въпроси има, много трябва да се мисли, аз просто исках да ви разкажа колко хубави са китайчетата, азербайджанчетата и чернокожите деца. Аз просто искам бебе. Да, за себе си го искам. Мисля, че съм в правото си. При мен проблемът е откъде ще успея да си го взема с по-малко проляти сълзи и по-малко юмруци в корема. Не мога да понасям повече удари в тази ми Ахилесова пета-коремът... Не знам дали ме разбирате... Просто разсъждавам. Обичам да си имам планове за евакуация на душата, аварийни изходи...Всичко се случва по белия свят, много важно е да си адаптивен, ако не искаш да се затриеш сам преди да ти е дошло времето за това.
Мари

Просто моят случай се различава много.

Права си Мари, при теб ситуациата е доста по-различна и бих казала по-оптимистична като перспектива. Можеш само да си щастлива от това.
За съжаление когато живееш в един град, бил той и София, не е толкова просто да не отчиташ фактора "околна среда", защото шансовете тя да се промени драстично са нищожни.
Щом се чувстваш готова за тази стъпка, направи я. Това си е много лично и трудно решение. Ние тук можем много да си споделяме и обменяме мнения, но най-важното е ти да си убедена в решението си.

Цитат на: Marie в Юли 21, 2006, 14:49:06 pm

Просто моят случай се различава много.

Права си Мари, при теб ситуациата е доста по-различна и бих казала по-оптимистична като перспектива. Можеш само да си щастлива от това.

Ама, ПКопринкова, ние не сме разбираме нещо...Не мисля, че моята ситуация е по-оптимистична като перспектива от на когото и другиго да било. Ако живеех в България, щях да си кандидатствам по процедурата, да си чакам реда, да ме проучват и т.н... Но не живея. За сметка на това пък ти си си там. И държавата ти дава този шанс-да осиновиш българско дете. А пък на мен този шанс ми е отнет. В случая исках да покажа, че и по-трудно да става, и по-заплетено, и по-ограничено от закони, правила, регулации и т.н., имаш ли адаптивността заложена в себе си, ще се намери изход.

Мари, извинявай ако ти е прозвучало грубо  . Имах предвид оптимистична от гледна точка на средата, в която живееш - по-широко скроени хора и по-толерантно общество, възможност за промяна на страна и обкръжение.
Да, от твоя гледна точка, тук поне си знаем законовите процедури и макар и несъвършени, те работят (поне на теория). И ако само това беше проблема, наиситна ние тук сме по-добре.
Но мисля, че проблемът далеч не е само в бюрокрацията и заплетеността на процедурите. Да беше само това, нямаше въобще да се притеснявам и щях да се боря. За мен по-големия проблем (от моята си гледна точка) е как ще се справя след евентуалното осиновяване. Защото добри или лоши, процедурите все някога ще свършат, но обществото ни едва ли ще се промени много. И колкото и да е дълга една процедура по осиновяване, тя все някога свършва, а после цял живот ще трябва да се борим с другите проблеми, за които писах.

Аз просто искам бебе. Да, за себе си го искам. Мисля, че съм в правото си. При мен проблемът е откъде ще успея да си го взема с по-малко проляти сълзи и по-малко юмруци в корема. Не мога да понасям повече удари в тази ми Ахилесова пета-коремът... Не знам дали ме разбирате... Просто разсъждавам. Обичам да си имам планове за евакуация на душата, аварийни изходи...Всичко се случва по белия свят, много важно е да си адаптивен, ако не искаш да се затриеш сам преди да ти е дошло времето за това.
Мари

Не знаеш как те разбирам. В темата си за ада бях псала нещо подобно:
"Свикнах с мисълта, че по някаква причина, господ не позволява да имам собствено дете, о.к.! Човек трябва да мисли позитивно и да гради върху това, което му се дава."
Не мога да ти кажа - направи това или онова - нямам право, но мога да споделя какво на мен ми минава през празната глава и как аз съм постъпила.
Подадохме документи за осиновяване, защото това ми се вижда истинското решение.
А ако е писано изобщо (в което напоследък силно се съмнявам) някой ден, евентуално ще родя и аз.

Имах предвид оптимистична от гледна точка на средата, в която живееш - по-широко скроени хора и по-толерантно общество, възможност за промяна на страна и обкръжение.

Няма такова нещо. Корпинке, мисля, че това са собствените ни страхове, които вменяваме в евентуалната реакция на евентуалното общество. Вярно е че тук имаме по-консервативна култура и общество, ама все пак не сме в средните векове, де. А и от нас зависи как ще живеем, дали ще се съобразя със своето светоусещане или с това на лелките от градинката.



П.С.
С този пост се самономинирам за категорията "на всяко гърне мерудия":

Цитат на: pkoprinkova в Юли 21, 2006, 15:40:07 pm

Имах предвид оптимистична от гледна точка на средата, в която живееш - по-широко скроени хора и по-толерантно общество, възможност за промяна на страна и обкръжение.

Няма такова нещо. Корпинке, мисля, че това са собствените ни страхове, които вменяваме в евентуалната реакция на евентуалното общество. Вярно е че тук имаме по-консервативна култура и общество, ама все пак не сме в средните векове, де. А и от нас зависи как ще живеем, дали ще се съобразя със своето светоусещане или с това на лелките от градинката.



П.С.
С този пост се самономинирам за категорията "на всяко гърне мерудия":

Фуси мила, не си "на всяка манджа мерудия". 
Да, права си, не бива да плащаме както аз го наричам "данък обществено мнение". Но за нас като големи хора е ясно, а как ще го обясниш на детето си? И как то ще се справи с другите деца - тук визирам написаното от elena_d? Ето това много ме притеснява 

Така, както ще обясниш на рожденото си дете:
- ако е високо, защо му викат върлина
- ако е ниско, защо му викат джудже
- ако е слабо, защо е щека
- ако е пухкаво, защо е прасчо
- ако е отличник, ако е двойкаджия, ако, ако, ако

За нищо нямаш 100 процента гаранция, не се страхувай 

Така, както ще обясниш на рожденото си дете:
- ако е високо, защо му викат върлина
- ако е ниско, защо му викат джудже
- ако е слабо, защо е щека
- ако е пухкаво, защо е прасчо
- ако е отличник, ако е двойкаджия, ако, ако, ако

За нищо нямаш 100 процента гаранция, не се страхувай 

Благодаря Фуси 
Ами не знам, все още не мога да се реша. На този етап, както го е написала и white, не искам да се откажа от мечтата да имам собствено дете. Но за съжаление все по-често се замислям, че може и да нямам този късмет 
Колкото до детскя присмех на недостатъчците - изпитала съм го на собствен гръб като дете (аз бях върлината от твоя пример, и до сега не мога да го преодолея  ). И до сега майка ми не знае за това. Как съм се справяла само аз си знам. И все пак поне не съм се чувствала нежелана и необичана в собственото си семейство. Знам, че сигурно, ако съм споделяла повече с майка ми, съм щяла да имам подкрепата й, но така съм устроена от малка... (тя и сега не знае за проблемите ми, не защото не пита, а защото аз не искам да й кажа всичко ) А какво би станало с едно осиновено дете, дали би споделило или би се чувствало нежелано и необичано, защото му се подиграват и би крило това от целия свят? И дали аз съм човекът, който ще може да му помогне?  

  Последно по темата. За съжаление, повечето мнения звучат ужасно расистки, но този път с фашистки привкус. Уж много, много, много, толкова много всички ние искаме дете, а не спираме да подбираме... А написаното, че Холи Бери била емоционално изхабена заради цвета на кожата си, и то  даже и с Оскар е най-голямата глупост, която съм чела. Хора от различните култури не само живеят заедно, но и се женят, имат си деца и на повечето хора не им пука много за това. Даже намират черните за секси, а тийновете масово подражават на прическите на черните от остров Джамайка например. Не можете да си представите какво самочувствие и положение в обществото имат успелите черни. Подобно нещо може да напише само човек, който гледа на мултикултурността отвън. А мнениятата, че трябва да се борим с предразсъдъците на обществото, за да осиновим циганче, са много удобно извинение. Ние даже мислим хипотетично какво ще му обясняваме, като тръгне на училище и съучениците му почнат да го питат защо е циганче. А дотогава даже може да не живеем в БГ. Ако реша да осиновя циганче, въобще няма да ми пука за предразсъдъците на обществото, защото преди това ще съм преборила собствените си. Не ми дава мира мисълта, че искам дете, но продължавам да подбирам...

P. S. Цветът на кожата е природна даденост, а не манталитетът. Манталитетът е продукт на средата и обкръжението, то е следствие от цивилизационните и културни модели, според които живеем и много други фактори, които родителите могат да наложат на новата душа. Едно дете циганче, осиновено от родители българи, даже и със средно образование, няма да има почти нищо общо по манталитет с връстниците си от махалата. А тук, като чета, всички са добре образовани.