Здравейте момичета,

След дълъг размисъл си позволих да отворя нова тема, тъй като дългоочкваните деца на много от нас са вече тийнейджъри и темата ще ни е полезна, без да намесваме и занимаваме с нея тези, които са още далече от тези проблеми

Та с една дума, моята дългоочаквана /13 години/ и след дълга борба, родила се дъщеря....вече е пубер и ми вгорчава живота само както тя може.
Крясъци, пълно противодействие, мания за пълна самостоятелност, снобизъм....

Давайте съвети, как се справяте с тийнейджърите си и най-вече с проблема смартфон. Тук децата на възрастта на дъщеря ми са масово нон стоп  с хендитата.
Аз не мога да го приема за нормално, явно много изоставам .

мили модератори, аз бих желала темата да е закована и да се пише постоянно в нея, както в темите Нашите пораснали деца, ако сметните обаче че не е умесно и няма интерес, ок

Сърдечни поздрави на всички

Ехаа вече има тема за пуберите! Много хубаво! Аз още нямам личен опит, то нали затова мога да съм компетентна...
Преди време един приятел, гледайки прохождащия мъник, носталгично каза: "Гледай го какъв е сладур, запомни го, защото само тези спомени ще те крепят през пубертета. Хванеш пушката, прицелиш се, пък си спомниш какъв сладур е всъщност..."

Преди време един приятел, гледайки прохождащия мъник, носталгично каза: "Гледай го какъв е сладур, запомни го, защото само тези спомени ще те крепят през пубертета. Хванеш пушката, прицелиш се, пък си спомниш какъв сладур е всъщност..."

аз съм на този етап, само дето изразът е "какъв сладур БЕШЕ всъщност"...

сега имам едно мързеливо, лъжливо, нагло и агресивно същество, което стиска юмруци от гняв, че са го хванали в лъжа или че са му показали грешката в задачата по математика.

Албена, не знам.... ясно ми е, че ще дойдат някои "успешни" родители и ще кажат, че те проблеми нямат никакви с децата си. ние с тебе сме изтеглили късата клечка.

Днес малкият така ме перна, че ми излетяха очилата. В този момент ми се върнаха думите на майка, която с жал и леко отчаяние ни казва, като се случи нещо да се озъбим ' ех, къде са сладичките ми деца и кои са тези, които ми се зъбят насреща'.
Спомените ми от пубертета на брат ми са, че просто майка беше вдигнала ръце. Занимаваше се толкова, колкото да е жив и здрав и да не се забърква с отрепки. Аз нямах проблеми, не ми остана ред, че сме с 1г и 8м разлика.
Като иска да се прави на важна- супер. Мълчиш. Отговаря- ако не е важно не казваш нищо, на какво ще отговаря. И това ще мине.

Jam, такива "супер успешни" родители не познавам - ако се прави някой на такъв е друга работа. Това е като с "то мойто, знайш ли, проговори на 3 месеца - каза "аааммааа"" - демек "мама" казало на 3 месеца. Подобни изцепки съм имала. Моите и двамата от сега са с характер и ме влудяват с инати, та ги мисля - как ще е в пубертета? Моля се само да попаднат на добра компания и да го израстат по-бързо, безопасно и неусетно. Ще ви чета в тая тема - ако имате съвети преди да стигнем до този етап да действам

Има един момент, в който някой, някъде натиска едно копче и на другия ден в детската стая се събужда непознат малък човек с претенции за възрастен. Клепаш и се чудиш - ама, кой ми взе доброто, послушно, възпитано, умно и трудолюбиво дете!? Скъсах си з*дн*к* да направя от него човек, а насреща ми се блещи индивид, който си мисли, че вече е много голям и всичко разбира.

Понякога броиш до 1-2-3-5-100..., понякога призоваваш всички светии да ти помогнат да запазиш спокойствие, понякога крещиш, че чак комшийските деца започват да мият чиниите, без някой да ги е карал.

Съвети не мога да давам, че и аз не съм от майките, дето ги пишат по поучителните книги и статии. Стисках зъби и си повтарях - и това ще мине  И то мина. Ама от по-умни хора знам, че при всеки периодът е различен.

на въртележката, която ту е горе, ту е долу, се качват не само нашите деца с техните хормони и настроения, но и самите ние.

преди няколко дни бях напълно убедена в епитетите, които използвах три постинга по-нагоре. сега е слънчице, душичка мамина и толкова добро дете.

днес сме горе, утре сме долу. може би ще помогне, ако добре запомним това и се утешим с това в моментите на силно отчаяние. и дано да има слънце между облаците!