Привет от Италия от мен, ММ ме изненада по случай 10тата ни годишнина онзи ден и ме доведе в Италия (пътувахме с колата без да знам къде отиваме). Вчера ме заведе във Венеция, возихме се във гондола, чувствах се вълшебно ксто в приказките.
Защо пиша това, именно по повод на търпението, преди 3 години мислех, че този момент никога няма да дойде, преди 3 години мислех, че да имам второ дете е най-невъзможното нещо на света, а отново да пътуваме да се чувствам полузавършена и щастлива беше накаква химера такава за мен, но ето че след куп жертви, известно чакане, дойде и този момент.
Знам, че повечето от вас се борят едва за първо детенце, знам, че част от вас чакат вече години, а на мен тази една година от смъртта на бебето до забремебяването ми се стори като 100 години до раждането д
на живо и здраво бебе даже повече, сега като си помисля не знам и как съм го преживяла това време да изчакам. Но е факт, че жената е силно и търпеливо, борбено същество, а вие сте такива жени, ще се съхраните, ще съберете сетни сили, ще се преборите и ще дочакате щастливата развръзка. Прегръщам ви всичките
!
П. С. Една снимчица от вчера