Лина, а какво ще ти изследва, кръв за какво?
Слънце, успех днес, вярвам, че всичко ще е наред.
Иначе аз липсвам, защото някак не се чувствам за тази група. Как да го обясня. Ако ми излезе чиста микробиологията, ще правя трансфер. Но ще правя трансфер по задължение, не по желание. Не вярвам в успешния резултат на този трансфер, нито на следващия. Всички ми казват, че съм здрава. Че при мен проблем няма. И миркобиологията ми беше напълно чиста на предишния трансфер, така че я отписвам като вариант. НК клетките толкова леко завишени според мен не са фактор. Бях си навила на пръста, че имунната ми система ги убива и с Кортикостероиди ще променим нещо. Но тук в групата толкова силно ме убеждавахте, че няма как да усещам имунната си система, че повярвах и не вярвам и на тази теория вече. И теория нямам. 95% от пишещите тук са имали поне имплантация, при мен ни джан джун. Аз уж съм здрава, значи нещо не е наред. И за съжаление започнах да вярвам, че не е наред с качеството на ембриончетата. Една и съща реколта са образно казано. И както д-р Мели ми спомена, връщат ми ги по качество. Тоест привидно най-доброто вече е било върнато. И просто не вярвам в успеха с тези мъници.
Докторката ми затова искаше да ме праща на психолог. Но аз нямам нужда. Обясняваше ми за някакви невроятни случаи, когато тя била сигурна, че няма как да забременеят жените при даден трансфер, но те били толкова позитивно настроени, че за нея това много повлияло. Идеше ми да се разрева, да се изкрещя и да й кажа: "Два пъти вярвам, два пъти бях сигурна, че съм бременна, защо не стана?". Говорих и с Мишо. Попитах го обвинява ли ме, че като не вярвам, няма да успеем заради това. Той каза така: "Ако беше нужна само нагласа, защо съществуват лекарите тогава? Всички искат да са бременни, всички са вярвали в началото". Той е много до мен. Просто не се чувствам като "Правим опити за бебе", защото аз не правя опити. Аз ще си чакам трансфер, ще си ходя на работа и просто като дойде време ще си направя тест, но този път няма да очаквам резултат, защото когато очаквах 300 и видиш 0 е гадничко. Та така, общо взето съм за тем не "Правим опити за бебе", а "Правим опити да не влезем в насрещното". Иначе съм доста добре. Върнах се в нормалното си аз, не онова отчаяно стерилитетно същество. Даже не съм чела репродуктивни теми от месец някъде. Знаете каква промяна е за мен. За разлика от мнението на докторката ми, точно сега нямам нужда от психолог, защото душата ми не е болна.
Извинете, че така дълго се обясних.