Тери, много весело да си изкараш на концерта! Колко време ще сте в Англия?
Резултатите са ти супер. Презареждане трябва!

Дано пък се е получило, че неври нямам вече. ММ има рожден ден точно на датата за Ц, дано го зарадвам, че и той вече супер много се разочарова от неуспехите.

Слънчице, какъв ти секс  . Не смея да правя след О, да не попречи нещо.... Не са добре нещата 
Много ти стискам палци!

Тери и аз ще се радвам да се запознаем . Дуфастона го пих само 2 месеца. Все си мисля да не е нещо от този Пролактин. Четох мнения за лаборатория Рамус,че веднъж направиш ли изследване там и влезе ЕГН-то ти там неможеш след това да се надяваш на реални резултати.Пишели всеки път приблизителни,а второто и третото ми изследване на Пролактин беше там и се чудя дали да не го изследвам пак някъде другаде. Забелязвам че имам на лявата гърда многоо малки като точичи секрет..едва забележими

Микаса, има сделка!

Слънце, с Гонала ще се справиш без проблем. Ще се налага ли на работа да си слагаш? Палците са стиснати до бяло!

Тери, чудесни резултати. Изкарай си хубаво и разпусни максимално, че имаш нужда от рестарт.

Джули, ако правилно съм разбрала О ти е била на 19ти ден, а на 27ми имаш цикъл, така ли? 8 дена ЛФ е ужасно малко! Трябва да е не по- малко от 12 дена, за да може да настъпи бременност и да се развие. Направи всичко възможно да отидеш на ДРЗ.

Хелиантус, дано да е сбъркал този път тестът!

Късмет на всички!

Павла,като теб ще правя-ставам сутринта,правя кафето и си бия инжекцията  .После отивам на работа.
Тоя цитротид май пак е в корема,ако е така и с него ще се справя.
Аз мислих ,че ще има много лекарства,а то ...дано отговоря добре .

Павла да на 18 или 19 би трябвало да е била ОВ (въпреки че док е видял фоликул,но нали се е спукал и дали наистина е наступила овулация не се знае) Менструацията ми дойде днес -т.е 27 дни от началото на полседния ми цикъл. По тези сметки ЛФ излиза да е 12-13 дни май. Ще започвам да меря от този месец и БТ и ще пусна един Прогестерон да видя какво е положението там и ще направя всичко възможно да се освободя и да дойда на ДРЗ,наистина ще ми е от голяма полза,защото тук само ме въртят в един омагьосан кръг и резултат никакъв

Много ми липсвате, но имам ужасно главоболие от няколко дни и съм зомби.

Тери, супер да си изкараш.

Слънце, Гонала се бие много лесно, ще се справиш! Цитротит и той е лесен. Ей дойде и твоя ред, ще ти стискам силно палци.

Джули, за мен има и въпрос тоя лекар наистина ли е видял предстояща овулация, доказа ли с хормони проблема?

Момичета, аз нямах един признак за бременност. Нито един!

Ще се радвам да се видя и запозная с всяка една от вас на ДРЗ.

Джули, ако на 18-19ти ден е О, а цикъл на 27, това са 8-9 дена. Винаги ли ти е бил 27-8 дена МЦ? А прогестерон имаш ли изследван 7 дена след доказана О?

Маги, пий вода, много вода. Също тоник с лимон. На мен това ми помагаше за главата.

Слънчице, Гонала е песен. Аз го слагах мисля 7 дена. 1 ден Менопур, 2 дена Цитротид и излюпих яйцата. Ти си млада като мен и от теб очаквам бързо да реагираш също. Цитротида и Менопура са с тези по-големите игли, но нищо особено.

Джулия, ако искаш качествено изследване на Пролактин - Бодимед в Пловдив. Там измерват в стандартизираната мерна единица и ендокринолог ми каза, че иска изследване от там. Ако дойдеш на ДРЗ, силно ти препоръчвам да се запознаеш с доктор Даскалов (на д-р Мели съпруга). При вас проблемът не е за инвитро или инсеминация. Сигурно някой хормон трябва да се нагласи, а той е чудесен и много подробен репродуктивен лекар (не прави вече инвитро и инсета). Аз започнах с прегледи при него. За него едно мога да кажа: може да предпише в някои случаи много изследвания, НО няма да пропусне нещо. Иначе според мен при теб задължително прогестерон изследвай 7 дена след О, за да видиш имаш ли проблем с него, но не в месец с Дуфастон. БТ в устата не е вариант според мен при правене на овулаторни графики. Най-добре в ануса, аз не се престраших там заради бактериите, които живеят там и правих вагинално, което също се приема за достоверен резултат.

Маги, близнаци носиш. Още са грахови зрънца, ама хормоните хвърчат. А и си едно 5 години отгоре, откакто си била бременна с Моника. Определено ще усетиш разликите, но важно е къщата да е пълна. И както е казала Павла, много вода!

Джули, аз се обърках на 18 или 19 ден от цикъла или 18 или 19 Май?

Маги, дано скоро се поучваташ по- добре! Прегръдки за теб и близнаците!

Мише, ти как си? Мина ли феталната?

Благодаря ви!Днес си имам рожденник,доктора каза че мога да пия и алкохол.Мисля една чаша вино в ресторанта,и един коктейл в бара.Вие позволявали ли сте си ?
Д-р Александров ми каза,че съм от лесните случаи,но естествено не ми е дал гаранция.
Маги,повече почивка и се пази от жегите!

Благодаря ви момичета, златни сте <3

Слънце, аз пих по време на стимулацията, не много, но чаша вино, една две бири.Абе бях решила да живея по време на стимулацията.Толкова съм се ограничавала и нищо, от чаша вино надали щеше да се промени нещо.

HELIANTHUS, дано сте хванали Овулацията.При теб е въпрос на време сигурна съм!

Пия вода, всичко кисело се яде, сладко не близвам, но жегите много ме морят.Ще оживея, да издрапам третия месец и после съм пушка.

Маги,от виното и бирата ще си докарала такава бройка   .
Благодаря,с чиста съвест ще си полея мъжлето.

Момичета, питам вас защото минавате по този трънлив път!Какво ви беше най-трудно докато се борите със стерилитета?Хората, приемането на диагнозата, стигането от обикновенния АГ до репродуктивен специалист?Имам нужда да чуя вие какво мислите!

Маги, да не изнасяш "реч" на ДРЗ?
За мен най-трудното беше и все още е да осъзная, че животът се случва по начин различен от графика, който съм си създала: на 25 да се оженя, да родя на 26.  И това, че не знам кога ще стане. Ако някой ми каже със сигурност: след 5 години, ще мирясам. Ако някой ми каже, че със сигурност няма да стане, пак ще се успокоя и ще осиновя. Но неизвестността, всичката енергия при всеки опит и после разочарование  и въпросът Кога стоят отворени.
Много ми харесва тази анкета, интересни са ми отговорите

Маги,на мен ми беше най-трудно да стигна до репродуктивен,мислих че те правят само инвитро.Второто ми беше ,да спра да се терзая че проблемите са в мен и да се обвинявам.

Тери много яко да си изкараш на концерта, отърси се от всички негативни мисли и го използвай като рестарт за новия трансфер.
Helianthus, Микаса, Нелита и Слънчице на вас ви стискам силно палци.
Слънчице много се вълнувам за теб и знам, че този път ще е с успешен, ревлив финал 
И както винаги съм съгласна с Тери, бих описала по подобен начин усещанията си.
Аз минах ФМ, имаме си напълно здраво бебче, малко над 5см вече  Но много спеше, доктора го буташе да се завърти, но то не искаше 

Маги, въпреки че аз съм още на 28 години, от 2 вече се мъчим за дете. Изключително трудно е да приемеш, че имаш проблем,а още по-трудно да дадеш отговор на някой близък защо още нямате бебче. Аз знаех, че трябва да посетим някой специалист по репродуктивна медицина. Не знам някак си усещах, че там е надеждата. Моята гинеколожка е и моя братовчедка и тя ми казваш отдава за специалист сте, но моят мъж беше най - голямата трудност. Аз съм със спонтанен аборт преди 2 години. Мъжът ми все повтаряше един път е станало, пак ще стане. Твърдеше, че нямам проблем, а всичкото било на нервна почва и заради това, че ми бил станало фикс идея. Така в момента вече се радва, че сме се обърнали към такъв специалист, въпреки че той се дърпаше доста. Мъже, каквото и да им говориш няма как да те разберат. Отначало изпитвах срам как да кажа на шефа и колежките си, че за почваме процедура инвитро, защото го смятах за нещо срамно. Срамно, защото проблемът бе в мен, но вече изобщо не се срамувам, а се надявам скоро всичките да си имаме бебчета.

Слънце, и аз съм си позволявала по някоя биричка или чаша вино.

Маги, най- лесно от всичко ми беше да приема, че имаме проблем. При мен законите на Мърфи са по действителен случай. Някак си очаквах, че няма да стане бързо при нас. Обикновен АГ не съм посещавала, освен един тук, с когото направихме един цикъл на Кломифен, но добре контролиран, след СГ и ЦС.
Не знам дали аз съм темерут или е въпрос на нагласа, но аз знаех, че ще имаме наше дете, без значение какво ни коства. Загубите ги приемах стоически- трябвало- станало. Неуспешните опити- ами какво прецакахме, но никога пораженчески. За мен беше обидно за всички, които са се мъчили по 5+,7+,10+ години, за да могат да прегърнат рожбата си, които са страдали от истински загуби и са продължавали, дори да си помисля, че ми тежи или се отказвам, или каквото и да е.
С мъжа ми сме на една вълна, при него само трябва да му се казва, защото като всеки мъж- ами сам не се сеща.
Най- трудно ми беше, че животът ми е на пауза. Най- накрая постигах, това за което винаги съм си мечтала. Отложих го, може и да е приключило всичко, но не съжалявам.
Другото трудно беше да говоря с близките си за това. Мразя да ме съжаляват, да ме гледат със съчувствие и да накланят глава на една страна.

 .