Здравейте, мили момичета и момчета! Искам да споделя нещо с вас и да получа вашите съвети, коментари или ... мълчание.

Както знаете, аз от 15 години правя консултации он лайн, които са безплатни за всички, независимо дали пишат в Зачатие или в други мрежи. Отговарям главно чрез имейли, но също и на лични съобщения тук и във фейсбук. Понякога, за да отговоря, ми трябва повече време, за да направя справки в литературата или консултация с други колеги.

Напоследък - имам предвид последните няколко години, но тенденцията се засилва, общуването в 90% от случаите протича по следната схема:

Питащ: Здравейте, д-р Даскалова, можете ли да ми кажете ... (следват въпросите).
Аз: Отговор (около 3 000 знака, това е един лист А4 за тези, които нямат представа за какво говоря).
Питащ: ... мълчание ...
Аз: след няколко дни - Здравейте отново, може би не сте получили предишното ми писмо, затова ви го препращам.
Питащ: ... мълчание ...

Кажете ми, скъпи приятели, какво е това? Какво стана с хората, защо са небрежни към протегнатата ръка; неуважителни към времето, което някой друг отделя за техните проблеми и как да запазя мотивацията си.
Аз че съм идиот е ясно.

Еееех, Мели, мълчание няма да получиш от мен И аз като теб се чудя защо няма обратна връзка или поне едно "благодаря". Когато аз споделях, четях, питах, винаги давах обратна връзка, защото, дори и онлайн, отсреща стоят хора, които те мислят и са съпричастни. Не знам как да те мотивирам, освен да ти кажа, че не си сама, и аз мисля като теб...

Д-р Мели, неведнъж момичетата са споменавали за консуматорите на информация във форума. Консуматори винаги ще има.
Сега ще Ви разкажа за моят опит в комуникацията с Вас. Знаете, че със съпругът ми сме Ви много благодарни за вниманието, което винаги ни отделяте. Единственото затруднение, което имам, е свързано с това, че Вие винаги се обосновавате с медицинска терминология, която на мен ми е далечна. Налагало ми се по няколко думи от едно изречение да си превеждам в интернет и после да навържа в нещо смислено в главата си. Не знам редно ли е на пациенти да се говори по по-лаишки начин от медицинско лице по принцип, но някъде се губи връзката.
Относно това как да запазите мотивацията си: Вие сте единствения лекар, на който мъжът ми вярва. Нарича Ви последователна, обосноваваща тезите си с факти.  Вие сте ни давали на два пъти надежда, когато сме я губили напълно: при неговата първа спермограма и когато ме открехнахте за вратичката в закона на АИТ. Ако има шанс да направите това отново за някого, то тогава трябва да продължите.

Благодаря ви, Руми и Тери!

Не става въпрос за благодарност, а за елементарен отговор дали са получили това, което съм написала. Естествено, никой отговор не е съвършен, но ако не е ясно нещо или дори ако отговорът не ти помага, въпрос на елементарно възпитание е да върнеш обратна информация ...

Д-р Мели, за мен лично сте невероятен човек. Имах нужда от помощ, писах и получих бърз адекватен отговор. И съм ви безкрайно благодарна и приятелката ми също

Но за вашите въпроси, може би повечето си мислят, че едва ли не сте им длъжна да отговорите на въпросите си и получили отговор които не им харесва или обратното, да забравят че Вие сте отделили време от вашето лично такова, пренебрегнали семейство, приятели може би, за да помогнете безкористно.
Не сте идиот, а тези които мълчат. Според мен, вашите онлайн консултации са безценни, но ми стана болно как може да има толкова неблагодарни хора, някак си не е честно.....

Мели, като някой, който постоянно те пита нещо си (както си забелязала ) те разбирам. Мога да ти кажа, че хората са ужасни и невъзпитани. Знам колко енергия влагаш и колко си отдадена. Изхабяваш се.
Не очаквай, че хората мислят като теб. Убедих се, че всеки си мисли, че ти си му длъжен. Аз без да съм медицински консултант мога да ти кажа,че никой не казват даже благодаря. Отделям от времето си за Симеон, за да отговарям на разни хора и да търся надеждни статии, които да им изпратя и има хора, които ми казват- "Ами аз нямам повече време. Заета съм!" или не казват нищо и приключва разговора.
Аз, ако бях на теб, щях да си направя регистрация в платформа за интернет консултации като Healee или подобна и хората да плащат за съвет. Това е част от мотивацията и ангажираността на хората към лечението си- трябва да дават от себе си, защото иначе е даденост и не се чувстват длъжни да участват, а е все едно питат софуер. Същото е тук с различни сфери на здравеопазването- ако не плащат си изпускат часове и са нагли. Голям проблемм е и ще се задълбочава.
Пак се отплеснах. С две думи- или се примиряваш и работиш про боно за собствено удовлетворение, или минаваш на платена платформа.

П.С. Аз съм на заварено положение, нали? 

Тери, хуваво е да се говори така на умни хора.

Мели, за съжаление това е нещо вече като нормално. Масово хората са такива, масово. Длъжен си им и до там. Аз съм ужасена какво се случва.

А съм ти повече от благодарна, че винаги си до нас и ни подкрепяш.

Според младите хора, милениуми и т.н., това е защото информацията е достъпна, "на един клик разстояние", не е като навремето - за да разбереш нещо, трябва да отидеш до библиотеката или да си купиш книга, да четеш, да осмислиш ... Не искам да си правя регострация към платена платформа, от години ми предлагат къде ли не. Но наистина плащането е част от лечението.

И това, Мели, но и това, че не се цени усилието. Щом ти го правиш ей така, то тогава не ти коства нищо. Нали това ти е работата. Това е мисленето. Сложи си автоматичен подпис- Това не е автоматичен отговор, а продукт на десетки години учене и стотици часове четене.

Не се цени ама никак.Отделяш време, нерви, много четене и накрая нищо.И не е така само в тази сфера, навсякъде е така.

Това е новото поколение. Не казвам, че всички са такива, защото аз самата имам голяма дъщеря и съм отделила изключително много време, за да я науча как да общува с хората. За съжаление, неглижирането на комуникацията родител-дете, води до това. Смятаме, че като задоволим материалните потребности, като ги ангажираме с хиляда извънкласни курса, правим достатъчно. И после имаме едни изтощени и бързащи млади хора.

Довиждане, благодаря... вече няма време. Здравей ще ти кажат, защото все пак трябва да поискат нещо. Няма мисъл за другия, грижа, съпричастност... Защото е нямало кой да ги научи.

Разбира се, социалните мрежи също ни нучиха да ни поднасят всичко в бърза и компактна форма. Понякога цъкаш един лайк, който уж замества благодаря, а понякога - не...

А само да знаеха колко топли една хубава дума, казана от сърце.

не са само младите хора така. и дъртите изтрещяха (или изпълзяха от дупките, където не сме ги виждали в пре-онлайн ерата).

Мели, абсолютно крайно време е да ревизираш поведението си. Щом толкова държиш да е безплатно - наложи си поне правило на непознати от интернет да отговаряш с не повече от 3-5 реда текст. Насочващ. Останалото - да си го дирят сами в интернет или да отидат на платена реална консултация.

Това важи и за останалите доброволци на Зачатие. Помагайте, но с мярка. Не можеш да помагаш на човек, който дори не иска предлаганата му помощ. Колкото пъти съм сбъркала да напиша нещо по-подробно във Фейсбук групата (защото те от кратко не разбират), толкова пъти съм била осмяна, обругана и съм съжалила горчиво за загубеното време и за негативните емоции, които са ми били причинени. Защото и аз като Мели все още на дърти години не разбирам хорската несправедливост, непочтеност и долнопробие.

Много трудно се променят стереотипите ... на динозаврите като мен.

трябва да ви кажа, че по време на пролетната среща на Фертилити Юръп присъствах на сблъсък между култури в това отношение.

представителката на Изтока и бившия социализъм - румънката, която буквално прави организация с голи ръце, се хвали колко дарения събрала и как раздала Х на брой безплатни процедури инвитро (както и ние правим) и колко души консултирала безплатно във Фейсбук групата си (както и ние правим)

отсреща й, представителите на Запада и капитализма - норвежката и финландката - недоумяващо я питат ама как така безплатно ще раздава неща, ми кой ще оцени тогава какво получава? и съвсем искрено и сърдечно не я разбират, че работи про боно. във финландската организация достъп до форуми само с членски внос, печатно списание - срещу заплащане, всичко платено. хората смятат, че така се цени полученото и се уважава чуждият труд.

Да, но при нас години, десетки години ни се повтаря, че образованието и здравеопазването е безплатно. Точно затова  'си им длъжен' на пациентите.
Както казват англичаните за хубавите се зелени морави- Нищо работа. Само 300 години поливане и косене.
А за Финландия- там е много далеч от общо европейското, а за нас южначите е извънземно. Живяла съм във Финландия. Особени хора са, дори и по скандинавско- северните стандарти са странни.
Но да. Трябва да има цена, макар тогава да се изпада в ' аз си плащам, ти ще ми правиш каквото искам'.

Сблъсък на култури ... сигурно е така.
Това, което ме мотивира, е че хората, които ми пишат, в огромния си процент, наистина, ама наистина имат нужда от помощ. Което прави мълчанието им още по-странно.

Срам, Мели. Аз по друг начин не си го обяснявам. Заради репродуктивния проблем хората се срамуват. За повечето по групите е най- голямата гордост как след Н брой години на опити и ходене по лекарите са забременели естествено. Дали е така- съмнявам се за голяма част от хората. Все едно да се връщаш към проблем, от който те е срам, така е ако има обратна връзка.
Или липса на възпитание. Едно нормално благодаря не е убило никого!

про боно се занимавам в службата с организиране на групова здравна застраховка. правя го, защото искам да я има и да я ползвам лично, а ако аз не се заема - никой няма да го направи друг.

не ми се плаща за това, крада си от времето и е разправия.

в групата са 50 човека, които много добре знаят, че това е доброволна организация. досега само 3 от тях ми благодариха за труда. а ги обслужвам като че ли ми плащат. културно, любезно, на всекиго обяснявам подробно.

не вервам да е от срам.

И аз не мисля, че става въпрос за срам, неудобство или стигма, защото когато ми пишат, хората споделят супер тайни и съкровени неща. За да го правят, значи разчитат, че аз няма да злоупотребя, не се чувстват засрамени да ги споделят с непознат, очевидно разчитайки на моята дискретност и професионализъм. Та нещо друго ще е.

И пак да кажа - дори благодаря не искам, а само да знам, че са получили това, което съм се постарала да им напиша или да ми кажат дали им е свършило работа или не, как са се развили нещата ... Както виждате, доста съм снижила критерия.

Ох, Мели, от тъпотия, от липса на възпитание и от това, че вече не си им нужна.
Ако има опция като за месинджър или вайбър даже ще знаеш, че е получено и видяно. Тогава се изпълват критериите.
Майтапа настрана, от възпитание е, то друго не остана.