Здравейте момичета,

Не намерих подобна тема, затова отварям нова. Ако е за друг под-форум, моля да бъде преместена.

И сега на въпроса. Кога и как започнахте да въвеждате дисциплина за вашите деца? Споделете опит.

Моята госпожица е вече на 2 г и започват типичните прояви на бебешки пубертет - тръшкане, пищене и тн, ако не й се угоди, понякога не иска да я водя за ръка по улицата и иска да си ходи, където тя иска, а не там за където сме тръгнали и тн.

Как се справяте с тези предизвикателства? Как научвате детето си да следва инструкциите ви, когато сте на улицата или в парка?

Говорене, говорене и пак говорене.Абстрахиране от нея когато започне да се тръшка и да се влачи по земята, ако нещата са опасни за здравето и взимане на ръце и отстраняване от опасното място.В момента в които започнеш да и даваш всичко след писъци, рев и тръшкане, каузата е обречена.
Дисциплина, хм Моника е на 5 и още не знам как става това с дисциплината.Слуша избирателно, говоря и повтарям по 100 пъти, обяснявам постоянно!Като изпадне в истерия без да говоря правя това коет съм решила, защото тя не ме чува.Махам я от мястото което я е превъзбудило и т.н.

При нас плюса винаги е бил, че тя има много строг режим на ставане, ядене и т.н. и това и носи сигурност.Вече в последната година нещата се промениха и си ляга по-късно събота и неделя.

Водене за ръка на 2 за мен беше мираж.По-скоро я дърпах за ръка, която тя постоянно дърпаше, пищеше и не искаше да я дава.С много упоритост от моя страна и приказване се научи, но и до ден днешен не и е нещо приятно.Ходене в правилната посока, рано и е.Приготвяш си повече време преди да излезете, за да си подготвена, другия начин е носене или с кола.

Наистина създаването на режим помага, детето знае кое след кое следва. При тръшкане на улицата съм я взимала, за да я махна от там и съм я оставяла да се тръшка на тротоара. Важно е да не ти личи, че се притесняваш. Демонстрираш пълен непукизъм и това е. Ама щяла да се изцапа, ама какво щели да кажат хората, ама гледали ... да не ти пука.
И пак говорене и говорене, едно и също до откат. И сега продължава и май никога не спира. Сега спорим за лягането, все не ѝ се спи и все заспива на втората минута след като я натиснем да спи
Та дисциплина се въвежда от рано и дълго, много дълго. На теб сега ти е време, да свикнете, да миете зъби.

Благодаря ви, момичета!

Режим има и си го спазваме. С миенето на зъби нямам проблем - прави го с удоволствие. Но придвижването пеш е предизвикателство. Измислям какво ли не, за да ходи за ръка. Мрънка да я нося, а е голяма вече. Но се учим. Все по-малко се налага да я нося. Всичко ще стане с много говорене и търпение.

От много малка я свикнах, че мама НЕ носи. Вариантите за придвижване ни бяха - мама пее!!! Или предлагам да клекне и да си почине. Кляка, броя на глас до 5 и тръгва. Така запомни и числата.

При нас с даването на ръка няма проблем,много рядко протестира за посоката ,в такива моменти и казвам "Чао,мама тръгва" и тя веднага идва където съм решила.
При нас проблема е по-скоро с играчки и мъкненето на дадени предмети.Не дава нищо нейно;на площадката се сърди ако се е люляла и слезне,че някой се качва след нея;ако си науми,че трябва да вземе даден предмет ,а аз не дам се започва тръшкане.В тези ситуации казвам най-много 2 пъти,ако не ме разбере и сме навън се прибираме носейки се,а тя се гъне на Ф пищейки,ако сме си в къщи просто я оставям да се натръшка.С много говорене,разсейване и тн виждам ,че нещата се влошават.
За носенето на ръце е на моменти,понякога когато бързам съм я молила да  гушна,но тя не дава,друг път без видима причина тя иска само да я нося(тогава се прибираме по най-бързия начин).С носенето като цяло правя компромиси заради проблема с крачето.

Бебешок, нормално е в тази възраст детето да не иска да си дава играчките. Говори й, но не се притеснявай! Още не са толкова социални. И това ще дойде след максимум година. Ще се заиграват, ще си каните гостенчета и родителите ще можете да ги оставите да играят без всяка минута да сте нащрек.

Блу ,знам че всички минават през такъв етап,но си мислех че като тръгнат на ясла/градина разбират,че не всичко се върти около тях.А може би бързам,тя е на ясла от близо 4м.,но иска не иска в някакъв момент ще се научи

Bebeshok, моите наблюдения са, че яслата още повече засилва това чувство на собственичество/притежание. Точно защото там им е като задължение да споделят (нямат особен избор), започват да вардят с цената на всичко личните си играчки у дома. Моята дъщеря даваше без проблем всичко на всеки до момента, в който не тръгна на градина. Много скоро след това настъпи обрат - чак в истерия започна да изпада, ако някой се опита да й вземе нещо. Разбира се, може да е съвпадение и просто да й е такъв период. Аз обаче съм от родителите, които не смятат, че детето на всяка цена трябва да дава/споделя своите неща. Това е личен избор и се опитвам да я науча точно на това. Ако и както прецени. Ако каже "Не", съм ок, не я увещавам, не я моля, не заблуждавам с "ама, за малко..." Аз също не обичам да давам на всеки, защо тя да го прави? Естествено, това означава да се научи да приема и отказ, когато е от другата страна.

Mirracles, аз не съм се придържала към това да налагам дисциплина. Опитвам се да възпитавам (не знам доколко ми се получава). Дисциплина ми звучи като дресировка. Водя се много по детето. Там, където не смятам, че нещо е ок, просто се опитвам да променя с разни методи и похвати, които биха подействали (всеки път различни неща сработват). Дъщеря ми в момента също е в период на тръшкане, особено осезаемо и нетърпимо в делнични дни, когато си я взема след градина. Тогава си излива върху мен цялото насъбрано напрежение и всичко сдържано там през целия ден. Но това е период, през който така или иначе преминават всички деца. Няма как да го елиминираш. Просто, ако е възможно, ограничи стимулите, които го пораждат. Много, много търпение му е цаката, но аз се усещам от известно време, че това не ми е най-силната страна явно.
Оставяй я и да бъде максимално самостоятелна, намесваш се и помагаш, само когато има нужда. Моето дете се справя с обличане и обуване, вече с много малко помощ. Яде сама, откакто е захранена (захранвала съм по ЗВБ), с гърнето също се оправя сама (стига да не е оставено на недостъпно място), сама мие зъби и т.н. Последно време даже аз не издържам понякога (особено когато бързам и нямам време да я чакам), защото тя започва да пищи, ако се намеся и иска "САМА". Позволявам й да ми помага с подходящи за нея дейности в чистенето, прането, готвенето....Нейно задължение е и храненето на котката. Колкото по-ангажирана е с нещо приятно за нея, толкова по-полезна се чувства и по-спокойна.

По въпроса с ходенето е различно всеки път, според ситуацията. И дъщеря ми не обича да дава ръка. Нормално е, в момента отстояват независимост и това е част от процеса. Друг е въпросът какво ми коства понякога. Аз все още нося в ергономична раница, когато ми се налага. Нося и на ръце, ако ситуацията го изисква. От известно време започна по-често да проявява самоинициатива да ходи пеш и продължително, без да се уморява. По-рано беше едно постоянно "гуш" на всеки десетина метра. И сега има такива моменти, разбира се. Даже понякога предпочитам да я гушна и да продължим по-бързо, особено когато маршрутите ни към крайната дестинация не съвпадат

Златето е права, ходенето на ясла/градина засилва собственичката чувство и скоро няма да споделят с кеф. Моника споделя с определени деца, на други директно отказва. Не я насилвам, тя решава как да се държи. А на възрастта на вашите деца не даваше нищо, ама нищичко! Ми такава си е.
И тя като Я. На Златето след ясла беше нетърпима, но аз измислихте Дон дълъг маршрут на прибиране, с тичане и изморява е за нея. И така си почиваше главичката и.

А ние просто си „доигравахме“ след градина. И беше много тежко, когато времето е неподходящо. Както и сега.
Тия дни ми мрънка, че новата им учителка „по занималня“ не им дава да се катерят из двора. За стотен път обясних, че щом съм я взела, вече аз нося отговорност за нея и ако падне и си сцепи главата, вината ще е само моя. Но учителката не смее милата (и с право). Ама тя ни е новичка и още не им е свикнала, нито пък на нас родителите.

Има логика в написаното ,като се замисля Деа го прави избирателно.Детето на едната ми приятелка е 4ти клас,но тя го обужава,когато са в къщи сама му носи играчките,дърпа го да си играят,прегръща го.В следващия момент преди седмица кръщелникът ми ни бяха на гости,той е на 5г.Тя не му даде нищо,дори и искаше да му вземе чашата от която пиеше вода,защото е наша.Стана ми много криво,опитах се да я убедя на няколко пъти,не с особен резултат.В крайна сметка се измъкнах от ситуацията като седнах да редя един пъзел-килим и задружно го разваляхме.
Иначе нещото което ми е супер интересно при нея -на няколко пъти забелязвам че не и е до деца.Това се случва 2-3 пъти,когато е била болна и сме си стояли в къщи около седмица, вече оздравяла я изкарвам на площадката с мисълта,че се е затъжила за деца.Отиваме,докато няма никой тя е супер щастлива и в момента ,в който се появят няколко тя започва да киселее,ако някое се доближи до нея тя само маха с ръцете и казва не,не,в следващия момент ме дърпа да си ходим.Много ми беше направило впечатление последния път,явно още си я възприемам за бебе на моменти,а тя си е вече човече с характер и настроения.

Малка е за социализация, на пък на общото мнение в страната. До три годишни децата имат нужда от един човек, които е доминантен за тях. Мама, татко, баба, леля, един човек. До тази възраст те не изпитват нужда от игра с деца.
Заиграване при Моника имаше около навършване на третата и година. Сега тъжи за децата, има най-добра приятелка и страда. На възрастта на Два не и пукаше за никой, искаше само мама