О, Маги, много съжалявам. Много боли след неуспешно инвитро. Не казвам, че след инсеминация не боли например, но при инвитрото знаеш, че в теб е имало бебенце. 2 седмици правиш всичко само за него, мислиш как лекарствата ти са храна за него, как инжекциите му правят уютен дом. И после онези нули те гледат от екрана... Още много ме боли. Не съм го преживяла. Мъжът ми е темерут човек, преживява щастието и нещастието без израз на чувства. А аз изпаднах в депресия. Някак излязох от нея и ето началото на този месец отново ме съсипа. И отново се измъкнах от нея. Но просто всичко се променя. Сякаш като правим инвитро и мислим, че ще е 100% успешно и после не знаем в какво да вярваме. Дали второто ще е успешно? Питаш се: защо хората си правят секс и деца вкъщи, а когато правят нашите ние дори не присъстваме. Много те прегръщам, много, много. Окуражителни думи няма да помогнат сега. Това, което на мен ми помогна е да чета из форума историите на успелите жени. Малко бяха тези с успешен първи опит (завиждах на тези успели от първото инвитро, колкото и лошо да звучи). Но четеш и разбираш как някои хора са победили в много по-невъзможни от нашите битки.
Дано някой сподели опит на Dark Chocolate.