Да, много общини имат фонд ин витро. Трябва да се интересувате и да питате. Сумите не са малки, само в Плевен е 500 лв на други места е около 2000 лв.

Здравейте дами, сега видях че темата е била заключена.Някой по погрешка сигурно я е заключил, а може и аз като работя през телефона, че тия дни само от там пиша.
Как сте?
Мише стартирахте ли?

Добро утро!
Аз малко да помрънкам. Днес ми е 37 ден от цикъла, не че не ми се е случвало много пъти да имам толкова дълги цикли, че и доста повече , но напоследък бяха на 29-33 дни. Овулация не можах да засека, а правих тестове от 12 до 22 - ти ден. Ако е ановулаторен цикъла какво се случва? Удължава ли се? Последно опити правихме на 23.12,съотвено днес са 15 дни след това, тестовете за бременност са отрицателни. След това спряхме с опитите, защото много ме заболяха гърдите и аз реших, че е минала О и нали да не попречим на евентуална имплантация... Много ме напрягат тия мои безкрайно дълги, непредвидими цикли, тоя месец това чакане и тестове ми дойдоха много в повече. Започнах с тестовете за бременност преди седмица, което беше огромна грешка, защото много се натоварих, ама нали, ако е станало пък трябва да започна НМХ...
Момичета, не знам.... Как успявате да се съхраните? Аз напоследък само за това мисля и само това чакам, не се записвам на фитнес, защото нали ще забременявам и т. н. Преди няколко дена една позната покрай Нова година, с 2 деца, две години по - млада от мен, беше написала, че никога не си е представяла, че ще бъде млада майка и то на 2 деца, но колко щастлива била сега, а аз винаги още от тийнейджър искам да съм майка, а тази година ще стана на 31 и още няма да съм... И като ревнах ви казвам, два дена не мога да спра. Най- лошото е, че обвинявам мъжът си, а не бива, ама много ме е яд, че години наред трябваше да го убеждавам, не съм му го казвала директно, но той го усеща... Преди 3-4 години съм го искала не по- малко от днес и... Не искам да съм такава, искам да се радвам на живота, а сега всичко съм спряла на пауза и чакам бебето, не мога да се преборя със себе си да го променя това. Извинявайте за дългият пост!

HELIANTHUS, много болезнен поне за мен въпрос зададе. Аз от 1 година съм в изчакване. Това да се случи, онова да се случи. Все се пазя, все пия хормони и положението е все едно и също. Планове за нищо не мога да правя, не мога една екскурзия да си направя, защото не знам какво ще правя след 3 месеца. Затова плануваме екскурзии само с коли дори и до чужбина тази година, защото можем да отменим. И аз като теб живея на пауза. Знам, че не е правилно, но все се надявам и чакам ли чакам. Съхранението е много трудно.
Днес една моя близка приятелка ми каза, че е бременна в 4ти месец. Зарадвах се наистина, но с нея сме колежки, стоим стол до стол. Тя ми каза, че скоро ще излезе в болничен, за съжаление и на това се зарадвах. Защото последния път, когато една колежка бременееше пред мен, умирах всеки ден.
Иначе за ановулаторните месеци: при мен цикъла ми беше по-кратък. Защото реално няма овулация и фазите се съкращават. По-дълги цикли са възможни при задържан фоликул или при диети, нов режим, стрес и т.н. А при теб си го има стреса, ровичка те нещо отвътре. Но ако се забави, иди да те видят за някой задържан фоликул.

Напоследък много мисля за осиновяване. За близначки и да осиновим дете. Да имаше как още утре едно дете да взема: българче, циганче, каквото е. Да избавя и него и себе си. Но не е редно, поне не в момента, заради втората част: "да избавя себе си".

Казвала съм ви, че с Мишо сме кръстници на едно момченце. Февруари ще ставам кръстница на една принцеска, а март месец на един малък господин. Това са деца на двете ми най-добри приятелки. С тях сме израстнали и за мен е огромна чест и радост да им стана кръстнице

Момичета, май съхранение няма.Просто се стягаш и продължаваш.Ето аз че втори път минавам през това пак съм стопирала живота си.Планове правя от днес до утре и толкова.Не мога да планирам почивка на море, защото не знам какво ще правя, едно ходене до планината дето е на 70 км го мисля сумата му и време.Въобще това е живота, но не се ядосваш, а свикваш че ще е така и се оставяш малко по течението, че иначе се откача!!!Аз така намерих някакъв вътрешен баланс, не насилвах нещата и си повтарях ще стане!Не казвам, че това важи за всички, но може да се пробва.

Всеки съхранява себе си по различен начин.Мен една приятелка на майка ми ме пита преди няколко месеца точно това-Как успя да се съхраниш и да станеш човека,който си сега?Трудно,и не съм успяла напълно.Гледам да мисля за това,което имам-съпругът ми.Правя планове не по-далеч от седмица,две.И действам по забременяването ,това ме успокоява най-вече.

Хелиантус, щом не си засякла с дуото- много е вероятно да е нямало О. Тогава не знаеш кога ще ти дойде, защото нито ЛХ, нито естрадиол си нямала пик и може и прогестеронът да е бил нисък през цялото време. Ако не ти дойде до максималната дължина на цикъла не можеш ли да отидеш на лекар?

Аз също не правих дългосрочни планове. Сега съм решила, че ще правя. Май съм повредила мъжа си обаче. Вчера му говорих да купуваме билети за лятото, че намерих на страхотна цена, а той започна с- Ами ако стане бебето до тогава. Давам си срокове, но няма да променям живота си. Скоро започваме самостоятелните опити, ако не стане до есента ще посетя лекарката си и от когато тя прецени започваме пак всичко от начало. Междувременно- планираме връщания в България, почивки, аз работа, че останах безработна, защото не мога да си представя да го оставя малкия на 3-4 месеца на чужд човек или на ясла.
А ако стане бебето до тогава и нямам забрана- ами ще пътувам, ще летя и ще се радвам и на бременността, и на живота си.

Helianthus, всички те разбираме, защото при всяка е така. Всяко нещо в живота ни е обвързано с вероятността за забременяване. Трудно е, става тягостно понякога, но желанието за бебе е по-силно от отчаянието 
Тери и аз съвсем скоро разбрах, че жената на братовчед му на Митко е бременна в 5-ти месец. А ние се виждаме често, тя знае, че правим ин витро и се борим и изведнъж се почувствах много зле като разбрах. Бяхме на ресторант и едва дочаках да си тръгнем, за да си порева на спокойствие в колата. Но един път да гушнем бебетата и ще знаем, че всичко си е заслужавало.
Аз от днес се боцкам с диферелин, до към средата на другата седмица, когато трябва да ми дойде и евентуално да започнем стимулацията.

При мен даже го няма желанието за планове, преди бях супер активен и позитивен човек, занимавах се с какво ли не, спортувах много, а сега не ми се занивама с нищо, супер апатична съм станала и тъжна. Съответно и качих килограми. Не се харесвам такава, но засега нямам сили да го променя. Не е честно и спрямо мъжът ми...
Със сигурност ще ида на лекар, ако не се появи скоро този цикъл, само не знам колко да чакам. Имала съм в годините няколко пъти цикли по 46 дена... Ама може и да се побъркам да чакам до тогава. Да попитам ималите задържан фоликул болял ли ви е яйчника, в който е бил задържан? Мен левия яйчник ме съсипва от 2 седмици, понякога и десният боли, но предимно левия и понякога е доста силно. Той пък решил да се активизира. Овулациите ми са предимно от десния, лявия рядко се разбужда. Миналата бременност беше от левият де. Благодаря ви момичета ❤️ Знам, че само вие можете да разберете.

Helianthus, аз също съм на хорото Планове не правим, не се забавляваме, ходи ми се на минерални басейни, ама не... Изнесла съм лекция на мъжа ми, за да обяснявам, какво и как се хваща от там. По същия начин сме на пауза и ние, но започва да ни писва вече. Ето, днес си мисля да си купя билети за концерт през юни и си викам, то такава блъсканица ще е, че до юни, ако съм бременна по-добре да е седящо място 😉
И Маги е права, като казва, че се свиква. Аз свикнах с науспеха всеки месец.
Иначе аз бях на лекар 18 ден от ц, овулация няма този месец. Док реши да пия 3 месеца противозачатъчни, за да стимулираме ову, спирам ги и на 8 ден отивам за проследяване. Ако няма пак ову, ще мина на стимулация с хапчета и инсеминация.

И понеже се оплакваме да си кажа и аз болката.Правя си сметки колко ще ми стъпи ин витрото и понеже съм със силна стимулация, ще трябва да доплащам.Трябват ми и едни 500 лв за тормбофилии и за генетични и ме боли сърцето.Ето ми зимната почивка дето така я мечтая!И сме така вече 10г.Да знам, че целта оправдава средствата, но това са години наред в които ние пестим, за ин витро, за изследвания, за процедури.Гледаш хората как живеят, а ти просто копаеш на едно място.Осъзнаваш, колко е важно всичко и как няма по-важно от това за теб в момента, но и ти си човек и ти искаш нормална почивка, и ти искаш да пътуваш.
Има моменти в които просто ги приемаш, усмихваш се и продължаваш напред.Има такива в които ти се реве, защото не е честно, защото ти е писнало, защото те боли от поредния неуспех.Просто зависи колко ти се е натрупало в момента като емоции!

Много точно, Маги, право в целта.
Е вчера казвах на Мишо: "Всичко е наред, все ще преборя бактерията някога", но вчера бях все още в отпуск. Днес се върнах на работа. Колежката ще излиза в болничен заради бременност, оставам само аз да работя с Белгия. Човекът, заради когото работим с Белгия, щял да напуска. И кой ще се занимава мен да ме държи. Двамата шефове не  се разбират и кореспондираха чрез този напускащия... И аз скоро ще остана без проект. И ми се реве, защото всеки месец казвам на шефа: "Ей сега този месец и започвам"... И така не знам докога. Една моя приятелка ми каза, че от 10 години не може да излекува Ешерихия коли. 10 години. Толкова е глупаво всичко това. Имам ембриони, не мога да ги взема заради бактерия (стана година, откакто я имам). Мога да забременявам нормално, но не става с този материал по нормален начин. Не става и донор да ползваме и съм в един кръг на безсилие. Двете седмици, в които не ви писах, си почивах от всичко това. И днес отново ми се забави микробиологията (тоест правят антибиограма). Трябва да си хвана сега едно такси, да ида да я взема и 100% отново ще се разрева пред лаборантката ,която не ме познава. И не знам докога така. Ето защо мисля за осиновяване, защото се боря с най-глупавото нещо на света и усещам, че се предавам. Или поне днес се предадох, утре може да се събудя пак с нови сили.

Нещо сме много минорни.

Здравейте момичета, чета ви и ви мисля постоянно. Несъм писала доста време,напоследък го карам по инерция. Неспираме с опитите,но резултат никакъв. Реших да променя начина си на живот,започнах да се храня по-здравословно, започнах да спортувам,дори спрях цигарите ж името на заветната цел...но нищо. От 4-5 месеца цикълът ми си идва когато си поиска,преди ми беше бетон,никога не съм имала проблеми. Правих изследвания на щитовидната,които си бяха абсолютно в нормата, АГ ми прави преглед с ехограф и каза че всичко е наред... искам да ви попитам за тези хормонални изследвания как стоят нещата,кога се правят,кръв ли се взима,защото АГ не ми назначава такива и мисля да си ги платя и направя в частна лаборатория,защото четох че може това да е причина за нарушения в цикъла

Джули, в месеца, в който започнахме опити, и цикълът ми се побърка. Започна да ми закъснява, а бях като часовник. После подраняваше, пак закъсняваше. Накрая пусках хормонални изследвания, но не открих проблем. И други момичета споделиха за това явление. Не знам сперматозоидите в тялото да не променят нещо, все още нямам обяснение.
Иначе хормоните се пускат на от 3ти до 5ти ден на цикъл с кръв. Може да пуснеш: ФСХ, ЛХ, (ТСХ но ти каза, че си пускала), Естрадиол, нещо друго? започнах да ги забравям... После може да засечеш овулация и на 7ми ден от О да пуснеш и един Прогестерон

Благодаря Тери. Мисля да ги пусна,може всияко да е наред,но за мое успокоение...не ми се рискува с нищо вече

Момичета напълно ви разбирам ! Когато някоя девойка в работата забременее (а те в този етап са около 4-5) направо не ми се ходи на работа. Усещам се че на моменти чак ми се променя отношението спрямо тях което не е правилно,защото никой не ми е виновен за положението. А сега имам друг въпрос пуснах си вирусология и излезнаха уж някакви резултати,но не съм сигурна. Нищо не разбирам,няма рефертни стойности няма нищо,може ли да ми помогнете?

По това,което се вижда аз разбирам че имаш бактериална вагиноза,но има доста по-компетентни момоичета от мен тук..нека те да се влючат

Милиарда, имаш Гарданела. Тя живее във влагалището по принцип. Сега просто се е развила, вероятно ще иска лечение, но не е страшно.
Аз след 14 дневен курс с йод имам отново масово Ешерихия коли. Реве ми се, не по-точно тихо си рева в автобуса. Сили нямам вече. Жената от лабораторията ми каза, че се е закачила в цервикалния канал, а там просто няма как да й действам. Направи и сравнение на последните две антибиограми. Оказва се, че има различни разновидности на Ешерихия коли, защото моята от резистентна отново е чувствителна към един антибиотик. И каза, че градината явно била по-хитра от хората... Ама съм човек, какво да я правя. При преглед докторката каза, че нямам никакво възпаление, нямам и бяло течение, урината е стерилна, как живее това същество незабелязано

E, стига бе! Хлебарки да бяха, щяха да измрат. Поне лактоцацили завъдиха ли се или йодът не е позволил?
Те нали се размножават, може просто новите колонии да не са наследили резистентността.

Няма лактобацили, ама то с този код не съм и очаквала. Една лекарка обяснява на моята приятелка с Е коли, че бактерията има крака и се закача. А от всеки крак дори на убита бактерия излизала нова и затова била толкова трудна. Не знам доколко е вярно. Тази лекарка работи в болница в Германия и казала, че те назначат хомеопатия за такива бактерии.
Утре ще говоря с докторката, за съжаление няма да успея да се вредя при моята хомеопатка, че вече я дават по телевизията и има много пациенти и ще трябва да търся някоя.
Чета, че жените и в болница влизат на системи заради бактерии. Да ми предложат, веднага влизам.
Просто седя и се чудя, ако стана като колежката ми, която не може да я пребори 10 години, какво тогава. Мина вече една година
Така се бях предала, че четох дори за тази отвара (или отрова, не разбирам от химия) и си представях как биха реагирали докторката ми или Павла https://mmsbulgaria.com/shop/хлорен-диоксид-ммс/?gclid=Cj0KCQiAjszhBRDgARIsAH8Kgvd9cVAWBdS46BXvW2z9m1KnBFQu5UftecyDneMnM9b3D5yxFHRrPswaAozLEALw_wcB

Мише, успех момиче. Много чака, дано остава малко 😍
Лейди, много криво с противозачатъчни, но да ти кажа по мое мнение трябваше да си започнете с инсеминация, като знаеш, че и ти се състезаваш с времето