Много кофти посрещна декември месец, но малко остана. Всеки неуспех трябва да го изживеем, за да стигнем най-сетне до щастието, което накрая ни е писано. Каквото и да е то. Днес си поръчвам на бара на едно заведение капучино и усещам някакво придърпване. Обръщам се и един сладур на годинка и малко се опитва да ми докопа раницата заек. Погледнах него, погледнах родителите му. Очевидно осиновено дете. А вън 1ви декември, звучи коледен джаз, двама бели родителя пият кафе, а около тях не толкова бялото им дете щъка и закача каките. И ми стана хубаво за тях. Кой знае каква беше тяхната история и техните неуспехи, а и нямаше значение. Важното е, че в този момент се смееха и бяха щастливи.
Аз съм в цикъл, без задържани фоликула. Започнах Естрофем. На 10ти пак на преглед. Докато ми свърши цикъла по един буркан домашно кисело мляко и след това гинофилус. Докторката предполага, че лутенизирах и задържах фоликули миналия път, когато ме готви за трансфер, защото не съм била стриктна в графика на Естрофем. Права е, че има вероятност да съм забравила едно-две в офиса или да съм пила в по-късен час. Този път трябва да внимавам. Според нея, ако не давам на тялото на 8 часа естроген и яйчниците започват да работят.