Здравейте, момичета, изчетох последната тема и на моменти ми се насълзяваха отите, а в други се усмихвах оптимистично... Искам да ви помоля да ме приемете при вас. На кратко моята история - на 32г. съм, преди 2г. преживях мисед в 8 седмица (забременях спонтанно на втория месец опити). След кюретажа имах спазъм на пийката на матката и се наложи дилатация...И така от юли миналата година подновихме опитите, но засега без успех.
От септември тръгнах при репр. д-р Калчев. Направила съм всички изследвания - ЦС-проходими тръби, АФА-отрицателни, ИР нямам, АМХ-2.3, за ТСХ пия л-тироксин, защото след аборта се оказа завишен. От генетичните излезе PAI 4G/4G, но нито моят гинеколог в Надежда, нито Калчев го смятат за проблем, при бременност евентуално АП. Според Калчев, спремограмата на ММ е ок. Пусках хормони на 3 ден от МЦ два поредни месеца и естрадиола ми е леко завишен (но в реф. граници) и Калчев миналия месец ми каза да пия Регулон един месец. Аз обаче не го взех (от страх явно, никога не съм пила такива хапчета), но този месец ходих при моя док и се оказа, че имам ЗФ и сега ще пия Дуфастон. Нещо псоледните 3-4 месеца подтиска левия яйчник и все овулирам от десния... дано с този Дуфастон се оправят нещата, ако не другия месец май няма да ми се размине Регулона... Моя док в Надежда ми предлага направо инсеминация да пробваме след Нова Година, а Калчев още е за спонтанно забременяване...
Пием по една торба с добавки с ММ, последното, което си взех(но в момента не пия заради дуфастона) са Витекс, Див Ямс и Мака. Честно казано колкото повече време минава, хем става по-тежко, хем някак си вътрешно започваш да се примиряваш, че това е втоят път и най-важното е да дойде резултаът ако може не твърде далеко във времето... В тази тема видях много борбени и силни жени, които са преживели толкова мъка и са събрали сили да продължат напред... Сигурна съм, че всички ще гушнем не по едно, а по повече бебчета скоро и всички тези години чакане и мъки ще бъдат само един спомен... Прегъщам ви!!!