Чочолинка, аз съм в същата ситуация. Докато бях бременна за малко, майка ми ми обясняваше, как е много по лесно да се гледат деца, когато си на 20 и как тя тичала бременна по 5 етажа стълби до последно с корема...
Е дойде ми малко в повече, казах й, че не аз съм си избрала живота и понякога, няма как да промениш обстоятелствата, колкото и да ти се иска.
Явно тогава разбра, че ме е наранила, макар и без да иска.
Сега ми обяснява, как нейна позната е родена, когато майка й е била на 40, пробвала е 20 години и чак тогава се е получило. Явно се опита да ме успокои... Тя се притеснява повече от мен, за всичко и я разбирам, майка е.
Често да си кажа, може и да ме укорите, но точно когато аз разбрах за мисед-а, една приятелка ми съобщи, че е бременна. Обвинявам се и до сега, за реакцията си, но е по силно от мен, в момента.
Просто не исках да чувам и слушам нищо, нито за нея, нито за бебета, нито за лекари, за нищо, нищо. И до ден днешен се опитвам да я избягвам. Несъзнателно.
Опитвам се да се настроя, че това е живота и няма как да го променя и че трябва да се радвам за нея, но в момента е по силно от мен. Мисля, че като мине време, ще успея да го приема.
Някак си, вътрешно, може да ви прозвучи егоистично, но очаквах повече разбиране от нея. Аз да кажа, бебето няма пулс, а тя да ми отвърне, бременна съм..ми дойде в повече.
Извинявайте за дългия пост и за голямото хленчене, просто имах нужда да го кажа на някого, защото ще се пръсна.
Именно заради всичко това, мисля за следващия трансфер, никой да не знае. Нито приятелки, нито родители.