Аз пия също и Прегнакеър зачеване и Масло от вечерна иглика. Дано се получи при всички момичета.

Орхидея, каква е схемата за вечерната иглика. Някъде четох, че се пие до овулация. Нямам представа, а и аз искам да започна с нея. За нещо конкретно ли я пиеш?
Значи, с риск да ме нападнете ще споделя. Казах ви, че доки ми откри кандида и каза да изчакам цикъл и след това да лекувам, не било страшно и опасно. Цикъла мина и замина, а мен ме обхвана някаква депресия, че нищо няма да стане, все чакам нещо от 1 година и като ревнах на ММ, той милия се видя в чудо.
Решихме, че щом не е страшно и не пречи на бременността, ще пробваме още един месец преди да купим илачите. Той си е наумил, че ще стане.
Ох, не знам вие от къде намирате търпение да чакате все нещо, но аз губя.
А това с завистта, ами напълно нормално е... И аз се заглеждам по всяко бебе, постоянно се заговарям с дечица на 2-3 год. Много им се радвам. На бременните завиждам, до толкова до колкото си представям, как се чувстват, какво изпитват, какво мислят. Всичко е толкова вълшебно при тях. И аз копнея да го усетя. И отново започвам да разсъждавам, че май Господ ме наказва и не съм заслужила всичко това! А това с всеки изминал ден става все по-достоверно в главата ми...

Оф,хора,аз съм в голяма дилема.Нали си бях наумила да чакам до януари и да направя инсеминация.Обаче,точно тогава на работа ще има големи промени,ще работя малко извънредно,ще е стресиращо.И си мисля дали да не я направя по-рано.Доктора ми каза ,че факта че забременях на втория месец след като махна срастванията говори много.Обаче вече съм с една тръба,и ако почнем инсе ще чакам овулация в нея.И това пак може да отнеме месеци.След извънматочната пробвахме вече 3 месеца,не искам да чакам повече.Искам инсеминация и това е.Мисля да отида в края на месеца при него и да се уговаряме и да я правим.Изобщо не знам има ли смисъл да чакам още?Аз бая си почаках.
Лейди онзи ден видях една позната която е бременна с второ дете и планувала каква зодия да е!!!!И точно тогава го направили.Качих се в колата и тръгнах и карах през целия булевард в сълзи.Блъсках скоростите като не знам какво.На мен ми е все тая зодии и асценденти ,само да стане.А при тях планирана зодия.Честно ли?И това точно моите уши да го чуят ми дойде в повече.Еми не искам да звуча злобно,ама....

Лейди всички сме така... понякога се чудя от къде имам толкова търпение и все да гледам да съм спокойна и все си казвам ще стане.. и то все не става и все нещо ново излиза... и после се замислям - е добре де имам ли друг избор??? Оправяш едно, то друго се появи или поради някаква причина отлагаш тоя, другия, по-другия месец... но просто нямаме избор. Това е една борба, която ще трябва да водиме до край...
И аз съм в кофти настроение тези дни

Някой Меркурий да не се бъзика пак или Сатурн беше.Всички сме в кофти период значи.Да хората идея нямат колко ни е трудно на нас и хич не се съобразяват, ама хич.И е нормално да те боли.Аз много ревах когато една позната забременя от първия път.Направо ми идеше да се гръмна.Че не ми е и любимка и бях озлобяла!Ужас!

Момичета правете нещата както ги усещате.Отлагайте ако ви се чака, стартирайте процедура ако ви е писнало, важното е да не дълбаете на едно място и да се чувствате добре!

Може да е от есента.Днес си викам-още една година мина и нищо.Що народ забременя и роди,а при мен нищо.И на мен тая не ми е любимка,и като я видях в осмия месец се почувствах малка и нищожна,просто тези мисли с никой не съм ги споделяла,то за казване ли е?Защо тя ,а не аз?Можете ли да си представите,срам ме е но ще го споделя,докато карах от точка А до точка Б,и плачех ,си мислих ,че аз съм много повече от нея,имам всичко което тя няма, но не и дете.Съжалявам и се срамувам за емоциите ,които изразих,но няма кой друг да разбере това.

Слънце и аз това скоро си го мислех... още една година мина и нищо...
Маги понякога е по-добре да изчакаме колкото и желание да имаме за процедура... Ей на пак криви сметки без кръчмаря!

Ох не се срамувайте, ако знаете колко пъти съм го мислила това.

А за изчакването, мисълта ми беше, че е важно да се чувствате добре, да осмисляте и да вярвате, че това чакане е било правилно.Защото после идва самобичуването, защо не го направих по-рано?!

Да, правилно! Хич не ме интересува. Действието на ортамола изтича този месец. Ще живея с гъби, но ще пробвам! По принцип обмислям нещата и като кажа нещо, то вземе че стане, но не защото съм го предрекла, а защото съм стигнала до това заключение. Та моя мъж ми каза, че е убеден, че ще съм бременна и с гъбички, защото му обяснявах, че не можем да ходим на басейни, защото при евентуална бременност, няма да можем да се лекуваме в началото. 
Та ще позавиждаме, ще поплачем, а после щом се появят бебоците ще забравим всичко.
Лошото на отчаянието ми е, че не се разсейва. Преди виждах светлинка и се държах за нея, а сега никаква.
Слънчицето, я си действай и не чакай. Щом това искаш и мислиш, че е правилно, стартирай. Няма какво да чакаш. И няма от какво да се срамуваш, май е минавало през главата на всички. Онзи ден видях ромка на улицата с бебе в количка, 3 годишно и още едно 4 годишно. "Мадамата" нямаше 18! Господи!!!!!! Няма да кажа какво си помислих и не защото ме е срам, а защото бях бясна!
Ще кажа любима фраза от скоро: Мамка му и прасе! 
Маркурий ли е, Марс ли е, май само HELIANTHUS е позитивна. Къде са Танчето, Точица, Маги Мей и всички потайни колежки?

HELIANTHUS хич не е позитивна, само се опитва безуспешно. Тези дни и мен са ме на легнали подобни мисли и чувства. .. От 4 години всяка Коледа си пожелавам другата Коледа да сме поне 3-ма, а ето, че идва поредната и даже няма и да съм бременна. ( в Англия вече на всякъде е пълно с коледни неща, нищо че е още далече). Миналата седмица приятелка, която много добре знае за всичко около мен ми каза, че ми завижда, че още нямам дете, защото съм свободна... Е честно ли!? Не искам да чакам и минута повече, но нямаме избор... Знам, че е ужасно и на никого не съм го споделяла, но ме е яд и на мъжът ми, че толкова дълго се дърпаше за бебе. И той си мислеше, че и зодия можем да планираме едва ли не. Аз имах някакво вътрешно чувство, че няма да стане веднага и може да имаме  някакъв проблем и за съжаление се оказах права... Постоянно име ида да плача от яд и безсилие, просто не е честно, това което се случва на всички ни. Положителното е, че срещнах вас, а вие сте това което ми дава сили всеки ден.

Момичета,бъдете позитивни.Аз много тежко понесах като разбрах че съученичката ми по чин е бременна,колко съм и диктувала контролните и е изкарала заради мен,и много други неща,чувствам се като наказана.

Здравейте!
Момичета,горе главите,понякога нещата не зависят от нас, не се самобичувайте с тъжни мисли. Мислете позитивно,вярвайте в това което правите!
Ето нещо което ми попадна,има много истина в написаното.

Провалите нараняват самочувствието ни, защото променят начина, по който гледаме на света – целите започват да ни изглеждат недостижими, а способностите ни – твърде незначителни, за да се справим с предизвикателствата. За да спасим самочувствието си от тежкия удар на провала, трябва да преодолеем чувството на безпомощност, което го следва по петите.
Ако се тюхкате за „липсата си на способности”, оплаквате „лошия си късмет” или приемате, че „не ви е било писано”, сами се правите ненужно безсилни!
 Бъдете борбени и вярвайте във всяка своя стъпка.
 

Helianthus,тук ще споделя ,че моя мъж също се дърпаше.Ние се оженихме 6 месеца след първата ни среща,и отначало и аз исках да сме само двамата,после почнах да повдигам темата,той каза че не сме готови,колата му била двуврата!,да съберял пари за комби,че с тая ергенска кола къде столче и количка.Тъй ма искал точно една марка,един модел комби,отделно и ремонт да сме направили и не знам си какво.Айде събирай пари.Минаха 6 месеца в непрестанно мрънкане от моя страна и почнахме да опитваме и разгеле купихме въпросната кола.След първата година почнах да му трия сол,че видиш ли не е станало а сме отлагали.След петото мрънкане спрях,защото той е един прекрасен мъж ,и не искам да си развалям семейния живот.Чувства вина,но не можем да върнем времето,трябва да гледаме напред .Сега имаме кола с багажник ама сме двамата в нея,дори продаде тая първата и взе по-новия модел.Шегува се ,че ще направи детски кът отзад.Мъжете се решават по-трудно.Поне повечето,явно е в природата им.

Тук съм и аз момичета, чета ви редовно. Какво да ви кажа, аз съм някак си на пауза с мислите и чувствата за бебе. Май просто съм ангажирала съзнанието си с много неща.
С някакъв страшен късмет успях да се сдобия с час за Стаменов за 18 декември. Казал е да не се притеснявам, бебе ще има, просто  да се въоръжа с търпение. Успокойте се всички по една по една ще се прехвърлим в друг форум, просто понякога хубавите неща стават бавно
А на мен нещо странно ми се случва с хормоните-чак на 3 ден от цикъла започнаха да ме болят зърната и така цяла седмица. Странна работа

Слънчице, аз бих действала за инсеминация. Някак си сме жените по-нетърпеливи май. Мъжете ни са едни оптимисти, на месец на думи по няколко пъти ни забременяват. Мишо и докторката хич не харесват начина ми на мислене относно естествено забременяване, ама ей го на усещам си цикъл, че иска да дойде, но Дуфастона подтиска.
Лейди, действайте си спокойно. Така или иначе като забременееш най-малко гъбички ще завъдиш. Малко са тези без.
Вени, колко си права само, ама много се задържахме из темата. Да има хора по 10 години борба, но все чакаме и се надяваме. За съжаление се сформирахме група, която се застоя 1 година.
Еййй Катя дали роди.
Вистал още крие бебонката, само каката показва.

Тери,да те попитам за Дуфастона. Моя свърши вчера,7 дни по трипъти на ден. Кога да очаквам госпожата да долази,не я искам,но както казваш усещам ,че ще дойде

До няколко дена идва, маааакс седмица. Аз го спирам на 6ти, на 10ти, ако не ми било дошло ми казаха да си направя тест.
Ти иде, докато не си в цикъл за микробиология. Да си пиеш лекарствата по време на цикъл и да изчистиш бактериите преди предстоящата овулация.

Благодаря,Тери.
Ами ще отида,но ще чакам първо да ми дойде,аз съм малко опък човек,Рак  . Всички на право,аз на айкъра,дет се вика.
Дано цъфнем,но с две черти на теста.

Момичета, от времето е. Като е слънчево и топло се приемат по- добре нещата. Аз няма да ви се оплаквам, но времето наистина не помага.
Коментари винаги ще има, просто ги пускайте край ушите. Аз винаги се успокоявах с това, че действам. Правя каквото мога, просто не всичко зависи от мен. Вие правите всичко по силите си, а кога ще стане- важното е, че ще стане.
Аз не бих отлагала инсеминацията. Особено ако е без стимулация. аз правих поредни цикли със стимулация и то с Гонал, а не с хапчета. Как се контролира с хапчета- не знам, но съм убедена, че поне 30%, да не каже 50% от инвитротата са излишни и могат да се заместят с инсеминации, но с добра стимулация и контрол. Ако се поемаха 3-4 инсеминации от фонда щяха да се харча по- малко пари, защото с по- малко медикаменти щяха да се постигат бременностите.

Здравейте, момичета, бях на фирмено парти и само Ви чета.
Относно ревността, мислех, че съм единствена и ходя да паля свещи в църквата, за грешните си помисли.
А за коментарите и мен ме разревават и се чудя какво им влиза в работата, но колкото и да се старая винаги им отвръщам с нещо по-остро.
Явно от есента сме криви, аз побърквам милото и рева постоянно за всякакви глупости.
И при нас ще станат нещата все някога, не трябва да се отчайваме.

Аз обичам есента, носи ми спокойствие, но празниците много вкисват настроението.Та според мен е от това.Помня коледите без Моника бяха ужасни.Добре че ми се роди племенник и прехвърлих цялата си любов на него и котките.Че иначе щях да изтрещя.