Здравейте, момичета,
От доста време само ви чета, но вече ми става много трудно да издържам и реших и аз да си изплача болката.. На кратко моята история:
1. През 2009 случайно забременяване - съмнения за кухо яйце, но накрая една много лека бременност и раждане на моето прекрасно момиченце.
2. 2010 - 2 месеца след раждането - кръвоизлив следствие на задържана плацента и последвал кюретаж. Добре, че съм жива и здрава и не стана най-лошото.
3. 2013 - лазерна конизация на маточната шийка
4. 2015 - случайно забременяване от сегашния ми съпруг, с бащата на дъщеря ми се разделихме 2014. Това завърши с неразвиваща се бременност и кюретаж
5. 6 месеца по-късно започнахме с опитите за бебе - нищо
От 2016-та ходим по лекари. Мъжът ми излезе, че е с лоша спермограма по Крюгер само 3% тогава. В момента е с 10%
На мен ми откриха антифосфолипиден синдром. Нямам тромбобилия, полови хормони в норма, хормони на щитовидната жлеза в норма, яйчников резерв в норма, ЦС - добра, НК клетки в норма. Въз основа на това през феврурари тази година правихме инсе със стимулация, които завърши с бременност, която пак спря да се развива в 6 г.с. По съвет на доктора, удърно спрях Дуфастона и Утрогестана и на следващия ден започна кървене. Слава Богу си спестих кюретажа. Последваха пак изследвания, този път НК клетки 28%. Направихме няколко вливания на Интралипид, но до сега успях да ги смъкна само на 19%. Този месец щяхме да правим пак стимулирана инсе. Започнах с Менопур по 1 на ден. На 4-1 ден имах 5 фоликула в единия яйчник и 6 в другия. Хормони в норма. Продължихме с Менопур още 4 дни. На следвашия преглед естрадиола ми беше сринат и доктора каза, че прекратяваме стимулацията и инсе се отмения. Обясни го като яйчников арест. Каза, че се случва често при жени с ПКЯ (аз нямам за сега), но при мен просто се е случило. Сега следват 3 месеца противозачатъчни, за да "забрави" организма ми, иначе рискуваме да се повтори случката при следващата стимулация. Вече не знам.. много ми е трудно, а знам, че само вие ще ме разберете. Искам да спра да мисля за това, но каквото и да правя, само то ми е в главата. Не искам да ми става фикс идея, не знам и дали искам следващия ми опит пак да е със стимулация (този път не се чувствах добре от нея) или дали има смисъл да пробваме сами известно време с тази спермограма.
Та това е от мен.. поне сякаш малко ми олекна. Благодаря ви, момичета..