Helianthus, аз се ориентирах към Щерев заради това, че болницата е от добрите в бранша, записват часове в разумни срокове и специалистите им са добри. Но отскоро съм там и не мога да кажа много. 2 пъти в други болници са ме оперирали пак от кистата, но тук се чувствах най-обгрижена и минах леко пред и след оперативните дни. Например, след операцията си стоях и си подсмърчах в стаята заради всичко, което ми се случва и времето, което съм изгубила. Сестрата ме погледна и излезе. След малко в стаята влезе психоложка за да види как съм и да разговаряме. Не взех на сериозно разговора отначало и мислех, че съм ок. Но всъщност беше много интересно и поучително. В едната от предните болници в същата ситуация, искаха да ми дават успокоително да заспя. За държавните, незнам много, рядко съм попадала там и незнам колко се чака за преглед.
Хрис, пожелавам ти да се получат нещата. Не се сърди на приятелите, които дават идеи и акъл не на място. Те просто не разбират и не могат да вникнат в същността на нещата, не могат да почувстват това, което е в сърцето ти. Преди първата ми операция(кистата ми се спраска в корема) , хирургът ме предупреди, че ако има лоши неща по органите, ще махне всичко-важното било да остана жива. Дете можело да се отгледа и по други начини. Тогава тази мисъл ме спаси за да не се побъркам и приех нещата, само да съм добре-има възможности. Оттогава всички варианти за отглеждане на дете са приети в сърцето ми. Предполагам обаче, че това да усещаш още едно или повече сърчица да бият до твоето сърце е Велико чувство, нещо заради което си струва всичко, през което минаваме. Аз си мечтая да видя началото на бременността ми и да не и пускам и секунда от това изживяване.
А относно бременните приятелки, ще ви споделя нещо. Преди като разберях, че моя позната е бременна, си казвах:е, много яко, супер, какъв е пола питах, но дотам. Сега след всичко случило се с менпрез годините, като разбрах и видях моя приятелка бременна в 3тия месец, направо се разплаках спонтанно от радост! Радвах се отвътре и от по-дълбоко дойде всичко. Мисля, че просто вече осъзнавам с голяма сила какво голямо чудо и щастие е да се случи. За мен едната съдба няма общо с другата. Всеки се бори с нещата, които съдбата му поднася и които е приготвила лично за него.