Тери, аз пък повтарям въпросите си към доктора докато разбера. Първия път като отидох и като ми каза ей сега ги пий тия хапчета, след еди колко си дни ги спри след еди колко си дни трябва да ти дойде, после след еди колко си дни на 21вия ден ела.....2-3 пъти питах "кога точно да дойда, значи? "
Накрая гледаше календара и ми ги смяташе, а аз само записвах, че бях блокирала яко.

Ех, Тери, понякога избива цялото напрежение когато най- малко очакваш. Наплачи се!
Може и на лекарката да ѝ е дошло в повече нещо.
Аз колко плаках преди няколко месеца. Уж за нищо, ама чак отбих колата, че не виждах. Отмениха ми часа, но след като предния път лекарят ми не се беше държал добре с мен. Хубавото е, че на мен ми олекна, а от тогава лекарят се държи добре, макар че не ме видя да плача

Късмет на всички!

Точице, мислих, че само на пункцията си се дала на емоциите. Скоро пак ще плачеш, но от радост. На вас приеха ли ви документите вече за разглеждане?
Павла, и за теб, и за Маги ми е много трудно все да повярвам, че и вие сте хора като нас. Чат пат попадам на стари теми, в които сте писали и си правя сметка колко по-силни сте станали. Чета ви аз в темата за бременни. Прочетох, че бебето вече се готви щом се е обърнало. Още малко остана. След всичко през, което сте преминали
Хриси, много се зарадвах за твоите сърчица.
WideD, така се прави. Мъдрият човек записва, просто в кабинета човек блокира и всички подготвени въпроси изчезват.

Вчера ,като си дойдох и си махнах лепенките от болницата,видях че освен в пъпа,този път имам по 1 шев и отстрани.Миналия път бяха по 1 малка резка,явно пак там е рязал доктора и ги е зашил сега.Сложих си следоперативни водоустойчиви лепенки да мога да се къпя.Каза ми ,че цикъла ще дойде от 4 до 6 седмици.Мисля да го питам като маха конците за някое хапче да го предизвикаме.
Мъжа ми ,настоя да си взема 1 месец болничен,да си ходим на плаж и да излизаме.Да ама вече почна да ме ядосва.Не ми дава да простирам,да ходя до магазина,нищо.Е аз мога ли да лежа по цял ден.

Слънчице, аз бързах да се върна на работа.  Уж се чувствах добре, но щом се напрегнех и усещах тежест с корема. Все пак тъканите вътре и мястото с шевовете имат нужда от техническо време. Прецени си нещата и колко се уморяваш. Важното е да не вдигаш тежко, но е хубаво да се движиш доколкото знам. Понякога малко почивка се отразява добре на душата

WideD,на първото ми лапаро края на април,пак си взех 1 месец болничен.Просто на моменти ме наболяваше,дразниха ми дрехите и беше некомфортно.Освен това работата на мъжа ми е такава,че кара и нощни смени и особено лятото и есента е много натоварен и едва се виждаме.Взех болничния повече да прекараме време заедно.

Слънчицето, предния път може да ги е лепил. Послушай мъжа си. Вземи си болничен, но не директно за месец. Той нали ще ходи на работа- ще си правиш какво искаш тогава. Това го казвам от опит, защото моят не ми дава да си донеса легена с прането. Физически след 2-3 дена си супер, макс седмица (ако можеш след ден два не слагай от водоустойчивите лепенки, а само една марличка, колкото да не се търка, че лятото е гадно, а и ти ще можеш да се къпеш и без лепенка). Отначало и аз се дразнех на мъжа ми защото е свръх протективен- по стимулации, операции, несполучливи бременности и тн, но осъзнах, че за него е единственият начин да е част от всичко, защото така или иначе всичко е на наш гръб. Той е мъж и трябва да бъде способен да те защити, а после и детето ви. Миналия уикенд бяхме за 2 дена на океан и ни валя ужасен дъжд, потоп. Той искаше да седим в едно заведение и да изчакаме да спре, а аз се притеснявах, че ще се наводни всичко (както и стана) и няма да можем да си отидем с колата, а и бяхме мокри и ставаше студено. Направихме както аз казах, но на него му беше много гадно, че не е могъл да прецени ситуацията и да ни защити с бебето. Мъжете не са много просто устроени, но лесно им се разгадава устройството

Павла,как го правиш?Винаги намираш точните думи.
Моя е като орел над мен.Аз така се влюбих в него,още от началото знаше какво искам и ме гледаше като рохко яйце.Дори разбираше кога съм жадна .
Надявам се като родиш малкия пак да намираш време за нас.Както казва Тери,ти и Маги сте гурутата тук.

Маги е старша. Нейните съвети винаги са ми били много полезни.

За след раждането- ще поговоря с бебето, ако то няма нищо против- ще намирам време и за вас.

Остави го човека да си бъде защитника на семейството. Вечер да убива по един мамут и да го влачи в пещерата. Той ще е щастлив, ти ще си починеш. Win win е ситуацията

Слънчицето, наистина не се натоварвай и си почивай повечко. Да след лапаро е добре да не се залежаваш прекалено, едни разходки и обикаляне по магазини (за дрехи, да не помъкнеш торбите от супермаркета сега) ще ти се отразят добре. Момичета не влизайте в капана на „аз мога, бе“, никой не се съмнява в това, не е нужно да го доказвате на никого. Това го казвам от опит - след усложнение при секциото ми, едва върната от ония свят, след не знам колко банки кръв преляна, на ден първи от излизането ми от болница, реших, че не харесвам манджите на свека и ще си сготвя сама. Какво като до вчера бях на системи, на мен нищо ми няма беее - е 39 градуса температура и втрисане, баш нищо ми нямаше. И като ме попита Мели защо се пъна, като има кой да се грижи за мен нищо смислено не можах да кажа. Та позволете да ви обгрижват и се отпуснете малко.
Павла е много права - не изземайте грижата за забременяване изцяло на свой гръб, щом някой има желание да се грижи за вас - позволете му.

Пешек, как ме уцели в сърцето просто. И аз все така "Аз мога, бе". Приятелките ми казват, че все се товаря като магаре с работа. Не мога да почивам. Не мога да дам на друг да се грижи за мен. А както каза Павла, това е едиственото, с което се чувстват полезни половинките ни. Моят мъж стои преди няколко дена омърлушен: не можел да ме забремени, не можел да направи той банята, не можел да ми сготви вкусно. Искат да се грижат за нас. Даже започна да става сутрин в 5 да бяга, да раздвижва плувците. Сигурна съм, че ако можеха, те щяха да минат стимулации и изследвания вместо нас.
И в реда на мисли с почиването... Както и да го смятам август влизаме в играта. Чудя се да взимам ли след пункция почивка (1 седмица болничен и 1 отпуск). Направо не се виждам 2 седмици какво ще правя. Работата ми не е тежка, но е свързана с 3 часа пътуване с автобус на ден и рязко вдигане на Пролактина (на по-прост език ядове ) Добре, че всичките ми приятелки са в майчинство и само чакат някоя без бебе да си вземе отпуск.

Момичета, ласкаете ме, но и аз имам своите гурута

Мъжете са странни птици факт е и е много важно да им галим егото, да не се чувстват ненужни и слаби.Много им действа това на самочувствието!

Слънчицето, не прави моите грешки.Аз не почивах и един ден след лапарото!Тръгнах на работа и го отчитам като голяма грешка.Почини, разхождай се, излизай.Много е важно да се разхождаш сега, да намалиш срастванията.

Тери, имаш право на 14 дни мисля, болничен след пункцията, ако можеш си ги вземи.Съвсем сериозна съм!Самата лекарка или акушерките там ще те питат.След пункцията имаш придърпвания, болки в яйчниците.След трансфера ако можеш също почивай.Аз работя, но работата ми е на 5 минути пеша от в къщи, нямам преход с кола/автобус, ако имах щях да си го спестя.Преди съветвах хората да не се отпускат, да си бачкат, но след последните събития си давам сметка колко сме крехки в тази ситуация.След трансфер май пак могат да дадат болничен но питай, всяка клиника работи различно

Маги, че те не трябва ли точни след трансфер да ти дават 2те седмици. (2 са наистина по закон). Реално трансферът може да ти е в друг месец, не в месеца на пункция. А ако не си хиперстимулирана ти трябва след трансфер да пазиш фурната.
Мисля си аз днес за мъжете ни. В една статия на мама нинджа имаше написано, че лесно ще разпознаеш двойките с репродуктивни проблеми. Те винаги са един до друг и се обичат повече от преди да имат проблеми. Факт. Тези, които съумяват да останат заедно, стават/ме много силни като двойка. Мислих си за моя мъж, за мъжа на Мишето (понеже него съм виждала). И двамата ни гледат с едни влюбени очи.  На Мишето мъжа я закара на среща на жени с репродуктивни проблеми и остана за през нощта все пак, доста красноречиво
Казвах на мъжа си, че не съжалявам за нищо. Винаги съм искала да участвам в група за взаимопомощ или благотворителност. Имала съм възможност да стана член на Ротаракт клуб, но не почувствах, че е моето място. Стерилитетът ми отвори вратите до моето място: Зачатие. Надявам се да науча много и след години да помогна на някого, както Маги и Павла сега помагат на нас. Защото това е "Предай нататък" инициатива. В темите от преди години може да видите постове на Маги и Павла, които питат, а не отговарят. Някой е дал на тях и най-добрия начин да се отблагодарят е това, което правят: предават нататък.

Пешек,мен ме уцели с магазините за дрехи,картофи и месо няма да потътря от магазина,но една блузка колко тежи
Тери и аз съм за болничния след пункция.Само заради 3те часа в градския транспорт си струва да си го вземеш.Ще имаш време за близките си,ще правиш каквото искаш-разходки,театър,кино.
Сега като минат 3-4 дни ,ще отида на маникюр,вече ми израстна лака,ще се подстрижа,ще излизам с приятелки,с мъжа ми когато е свободен.Работата няма да пропадне без нас.Тя ще ни свърши ,ние нея не.Тъй че вземай каквото ти се полага.Щом държавата е склонна да го плаща,значи има нужда от него.
Това за двойките с репродуктивни проблеми е относително.Мои роднини се отчуждиха много след поредното инвитро.Разведоха се.Може би е до човека.Моя мъж ми е страшна опора.При всички изследвания и манипулации е бил до мен.На първата хистероскопия се събудих от упойка от гласа си.Виках го.Тогава ме сложиха да легна в една стая и лекаря каза на акушерката-пусни мъжа й при нея.И той дойде и ме гушна в леглото.

Тери, и аз за това станах част от Зачатие.Тук намерих сродни души, исках да помогна както на мен са ми помагали!

Всичко е относително, но е факт, че ако успеете да се съхраните двамата, ставате по-силни!

Момичета, да знаете само какви късметлийки сте с тези мъже - моят не че не го е грижа, но не е научен да изразява чувства. Аз пък съм научена на „аз мога, бе“ и по доста прегледи и процедури ходех сама. Докато забременея - после идваше с мен, не заради мен, ами да си види детето. Той задаваше и по-адекватни въпроси, той беше намерил един сайт с развитието на ембриона по седмици. И ме информираше - „сега му се оформят пръсти, сега почва да чува ...“, в общи линии четеше повече от мен. Та явно това им е начинът да участват активно в създаването на поколение, дори и дървета, като моя мъж. Та щом искат да ви глезят - нека, че когато се появи бебето, всичката тая грижа ще е насочена само и единствено към него.(както и трябва де)
А от мъжете минали през репродуктивни проблеми стават страхотни бащи. И аз и Маги имаме момичета, но мъжете ни могат да избират рокли и подходящи обувки, да решат и връзват коси ...

От "Аз мога бе" се провали моя дълга връзка. Той беше малко темерут, а аз все мога и така след 6 години започна да ми писва, макар че повечето сама си го направих. Като му казах, че искам да се разделим той ми каза, че съм можела да преодолея себе си, нали съм силна, а той щял да бъде наранен. Тогава си дадох сметка колко съм глупава и колко е хубаво да си жена, и че не е необходимо да си винаги Зина- жената войн.
Мъжът ми е доста притеснителен. Ще видим как ще е като дойде бебето. Сигурна съм, че ще е много внимателен и грижовен баща. Много познати го плашат- няма да спиш, ще се карате с жена си, ще ти се промени живота и тн. Неговият отговор е, че толкова години чакаме да ни се промени живота, че няма търпение да не може да спи и да ни е "кофти". Може би ако нямахме репродуктивни проблеми щеше да е друго, не знам. Затова казах, че сме големи късметлии

Хайде да се включа и аз. И аз до преди да почнеме бебеправеното бях на принцип "Аз мога бе" но от тогава мъжа ми не ми дава и аз го оставям той да ми помага с багажа от магазина и съм всичко което тежко и т.н. много съм му благодарна. Идва с мен на почти все преглед... като се замисля май само на 1 не е идвал хах. А относно промяната на живота след появата на бебето и аз искам да не се наспивам и да гледам само памперси, пюрета и провръщано. Честно да ви кажа така ми се иска някое бебемце да ме оповръща за късмет...
Тери инициатива "Предай нататък " много ми харесва. Исками се и аз да мога да помагам на някого с голямо удоволствие.

Слънцемое,голям образ си ,ще имаш твое бебенце което ще те оповръща,оаква и опишква.Ще видиш.
Точица и Милиарда,вие след извънматочната получихте ли хистология?

Хахах Слънчице то май всички мислим и се надяваме да миришем на повръщано. 
Щях да ходя при едно бебенце на 1 месец и така се надявах на ме наповръща за късмет ама ей на разпаднаха се нещата. Хахах човек какви мечти може да има само... А като чуя някоя майка да казва ох писна ми да ми мирише на повръщано и на ако и да си седя в нас си мисля на акъла ами като лесно и от първия път е станало бебето и не осъзнават така нещата както ние които сме се борили за бебе.