Благодаря момичета. Ако щете вярвайте, направо ви обичам всяка до една. Пък аз не съм такъв чувствителен човек по принцип. Мишо като ме видя как на няколко пъти съм насълзявала очите я от щастие за Вистал, я за Точицата като влезе в болница и чак тогава осъзна какво се случва в нашия, както го нарича той, "култ"
Много ме зареждате с енергия. Аз много не залагам надежди, защото знам, че има тук още 10 човека, които вярват вместо мен :*
И тъкмо да ви пиша да задам поредния си въпрос и естествено се оказа, че е имало преди време жена, която вече го е задала преди мен във форума.
Аз тъкмо се прибирам от кафе с една бузанка на 3 месеца. Тук на село всеки сяда, където му падне. Та седнахме на масата на една възрастна циганка. Беше на 55 години с бебенце на ръце. Момиченцето на 11 месеца, ама приказно ви казвам. Красота, изписано. И седи и ми се смее през цялото време. Като впери очите в мен и аз в нея, направо се влюбих. Жената разказа, че тя е бабата на детето. Майката преди 3 месеца оставила бележка, че се отказва от него и да си го гледала баба му. Останах с впечатление, че таткото ходи още на училище. Жената се оплакваше, че не може да го гледа. Че й е трудно, едва върви заради килограмите, пък то тъкмо тръгва да щъка. Абе много нещастна се чувства. Нарече ситуацията трагедия. Вярвайте ми само я чаках да ме пита защо нямам аз дете и да ми го даде. Честно бях готова на секундата даже сама да я питам, ама нали знаете, че законно не се получават нещата така. После седя и си мисля как, ако беше преди 50 години щях да се прибера вкъщи с бебе за изненада на Мишо без да съм го питала изобщо
Като се прибрах и разказах на Мишо и той само попита: "Знаеш ли къде живеят?"
Хайванче малко беше. Бабата каза: "Другия месец има рожден ден, ама нито майката ще е там, нито бащата, нито лелите." Изглеждаха хора с нормални финансови възможности, но това бебе освен пари иска и грижи.
Ама така или иначе пиша да задам друг въпрос: Вие след някаква процедура как продължавате. Танци, тренировки. Аз ходя на народни танци и правя по 20 мин тренировки вкъщи. Знам, че Моника е направена в много кардио месец, ама то е било по естествен път. Чудя се трябва ли да пазя сега леглото. Първоначално като започнахме опити много намалих тренировките, но тези опити, както знаете могат да бъдат един дълъг период. Когато станах лентяй, се завърнах към нормалния си начин на живот.