Честит първи учебен ден, да е спорна, ползотворна и успешна новата учебна година!
Да са ни здрави и любознателни децата! 

Хехе и аз си имам "ученик" - в предучилищна група е вече и с голям мерак тръгна. Дано да запази желанието си - с наша помощ и най-вече под благотворно влияние на госпожите! Едната госпожа ме дразни, че само повтаря - "тука няма вече играчки, тука се слуша и т.н." Дано не го отблъсне с това отношение.
На учениците - успех и любов към новото, към четенето и към знанията!

Едната госпожа ме дразни, че само повтаря - "тука няма вече играчки, тука се слуша и т.н." Дано не го отблъсне с това отношение.

Кога ще бъдат заменени такива възпитатели с по-качествени и емпатични? Дори и в предучилищната група има играчки. А за слушането ТЯ трябва да направи, така че децата да я уважават. Това става с действия, а не с думи и натиск. Що за дивотии?!
Малечка смени два зъби и няма търпение да ходи на училище, но ще трябва да изчака до другата година. Дано да има късмет с учителите като брат си! През трите години, когато той беше там, само една математичка не одобрих, защото я мързеше ужасно и не подготвяше нищо за децата, които знаеха повече. А моето амбициозно чадо не може да скучае, защото му действа демотивиращо. И така прескочи един клас. Дано на сестра му поне това й бъде спестено, но мисля, че тя по друг начин реагира на скуката. Ще видим. Иначе дребната е първи клас в българското училище. Любопитно ми е как ще се справи. Най-важното, че й е интересно за момента, въпреки че протестите да й се ангажира съботата с учене са големи. Но то и за пианото е борба, въпреки че й се удава с лекота и учителката е невероятна. Когато е там, много й харесва, ама иначе дай й да се инати за щяло и нещяло. Вчера ме пита дали можела да покани учителката по пиано на рождения си ден. 

Успех на малките и големи ученици!

Привет от нас!

От вчера сме си в нашата градина и детето е щастливо.Миналата седмица я заведох на художествена гимнастика и много и хареса.Днес плащам пълна такса и ще я вода два пъти седмично.
Вчера я заведох на керамика, та и там и хареса и сега и там ще я водя.
Голяма въртележка стана, но поне всичко ми е на близко за сега.Всичко е в радиус от 300м около градината и то пешеходно разстояние.

Иначе Моника все така си спи сама пу-пу-, става все по-самостоятелна и голяма.Въобще на мама и татко радостта е тя!

Здравейте и от нас!

С този нашият първокласник и други ангажименти не ми остава време да се запиша. Искам да попитам мамите с деца първокласници и особенно тези, които са в жужбина какви домашни имат децата. На мен все ми се струва че получават много малко домашна по един ред по немски и по едно-две упражнения по математика. Той се подготвя в занималнята и след това в къщи искам да работим още заедно, но отказва и настава една борба. През почивните дни е катастрофа. Пише цифрите огледални(тук за първолаците не се води като проблем), но и посоката, в която пише цифрите е грешна - винаги отзад напред и от там, мисля си аз, идва и огледалното писане. В Австрия децата не трябва да знаят да четат и пишат като тръгнат на училище, учителките искат сами да си ги учат. Иначе си ходи детето с желание на училище. Като питам майки от класа как са тяхните деца с упражненията в къщи ми казват че почти не се упражняват с децата. Аз ли съм много амбициозна или австрийските майки не се притесняват, защото това е майчиният им език. Уж все гледам да не го стресирам, но понякога не издържам.
Нашата Габи ходи от края на септември на балет, а двамата ходят и на плуване. Малко е бягане насам-натам, но децата си имат нужда от изразходване на енергия.
При нас времето е едно хубаво топло и следобедите все навън ни влече, дано по-дълго така да се задържи.

Лек и приятен почивен ден на всички!

ra4ko75, остави детето на мира, бе жена. Ходи ли с желание на училище, не го карай да го намразва. Щом и на занималня ходи - стига му. Аз и при Николета (3 клас) не се занимавам след училище. Тя си е написала нужното в занималнята и просто я „взимам“ и оставаме да си играе в двора. Прибираме се по тъмно, вечеря, тоалет и в леглото.

Рачко, напълно нормално е да нямат домашни или почти да нямат. Нека да играят! Има кога да ги напъват.

Така е, в първи клас е важно да свикнат, че са на училище, да си учат урочетата и да си пишат домашните. Допълнително писане на ченгели не е необходимо.
Единственото, което бих посъветвала родителите на ученици в България (не познавам системата в Европа) е да научат децата, че написването на домашната не е научаване на урока. На повечето от вас сигурно ви е чудно, но повярвайте ми масово децата са така. Мислят си че като са си написали домашното и готово, научили са си. Поне при моите деца беше така, а съм го обянсявала хиляда пъти това, че първо се чете урока и след това се захваща домашната.
Въпреки това вчера този феномен отново се прояви и то при шестокласничката
Зададе ми въпрос "Кога е творил Л. Каравелов?" и на моя въпрос "Това не го ли пише в урока?" Отговорът беше "Не знам, не съм го прочела" Не го е прочела, но решава тест, домашната от помагалото по БЕЛ.....

Аз имам доста познати с по-големи деца и те ми се жалват, че масово учителите не ги карат да разказват, а ако ги карат е изключително трудно, липсва подкрепа от страна на родителите и каузата е обречена.И децата са на тестове и почти не си четат уроците ако изрично не ги накараш.

Според майки от класа, много ги карат да учат . По 1 урок „Човекът и обществото“ и “Човекът и природата“. Това за почивните дни - ами в 3 клас са да му се не знае, кога ще учат!? Ама оставам с впечатлението, че за някои родители уикенда е само и единствено да почивка и игра. И после, „Що тия деца не искат да учат?“. Сериозно?! Що ли, само първите 3 години в училище си слушал, как мама мрънка, че те са ти много домашните и уроците и ти всъщност имаш право, да си починеш тези 2 дни, без изобщо да не мислиш за училище.

Интересен материал за храненето и растежа на децата:
https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4-%D1%80-%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B9%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0/amp/

Мда, доста е добър материала.

Здравейте мами! При нас всичко си е нормално. Ходи си на градина,само малко мрънка сутрин. Понякога. Но много го влекат смартустройствата... Постоянно иска да играе на телефон или компютър.Трудно го отделяме. Опитваме се да създадем някакви правила,но ще се радвам и на вашите съвети за справяне с този проблем. Сигурен съм,че имате опит и в това.

Телефона ми е с парола, не може да го отключи, компютър не се пуска в къщи почти.Имаме правила по колко може да се седи на таблета, например 2 или 3 игри и то само в студените дни!Но ние никога не сме я хранили на устройство, на телевизор или нещо подобно и не използвам такива неща за укротяване.Просто го прибираш и не го даваш, ще реве, ще се тръшка и ще спре.Ама вие май се предавате по-лесно от мен, аз съм зло същество 

Маги, да ти кажа според моите наблюдение, не е толкова до зъл или добър, просто с момчетата в това отношение е по-трудно.
Моите деца, както неведнъж съм казвала буквално са закърмени с всякакви устройства, без ТВ, но никога не са били вманиячени. От както имат смарт фони доста висят в ютуб да гледат клипчета, но са големи и можем да се договорим за това, т.е. да се самоограничават, ако не могат има опция на телефона, която позволява родител да лимитира посещенията на различните приложения.
Та дано се включат мъжките майка с по-адекватни съвети.

Стеф, ако я оставя ще виси цял ден на таблета.Знам го със сигурност, защото има моменти например като пътуваме и и се дава таблет и после е нон стоп, искам да поиграя, искам филмче и т.н.
Аз съм същата.Мога да вися на устройство денонощно, зомбирам се.Та за това се опитвам да я възпирам за сега.

Според мен няма значение полът. Докато още нямах деца и шефката ми разказваше за нейните дъщери. Казваше, че ако един час са правили нещо на електронно устройство - компютър, телевизор и прочие, после същото време трябва да го прекарат с нещо неелектронно.
Синът ми има телефон, но не е смартфон, с него може само да звъни и да пише съобщения. Вкъщи има таблет, но на него е качена програма, която може да се настрои колко дълго може да го ползва и после всичко се изключва автоматично. На Малечка й раЗрешавам понякога по някой филм. Това, което наблюдавам и при двамата (важи и за възрастните) е, че стават уморени и раздразнителни, ако един час са гледали филмче или са играли на компютъра. Още повече през седмицата нямат възможност, просто нямат време.
Моят телефон е мой и не е играчка. Има си код, не желая да го пипат изобщо.
Като се кача на някой автобус и видя някое дете, седящо в количка, на което под носа му държат смартфон, за да гледа филмче и да кротува, направо падам.

Рачо, знам, че човек иска да си играят сами, обаче ако единият приготвя вечеря, нека другият да му обръща внимание на него - четете книжки, играйте с Лего, стройте нещо. И пускайте филмчета само през уикенда! Човек е уморен и каталясал и иска да си почине, родителите ни никога не са си играли с мен и брат ми, не ми е пречило, но сега ги виждам нещата по друг налин. Вярвам, че това е важно. Ако гледате филмчета, правете го може би заедно и го карай да ви разкаже какво е станало. Чакам с нетърпение мадмоазел да започне да чете, за да мога да кажа "сега ще четем всички половин час". П.С. Ние нямаме телевизор.
Не са съвети, а само идеи.

Хубав ден на всички!

Да, може би това е разковничето Дес, да са заети. Като поотраснат е лесно да им се уплътни времето, аз съм много креативна в това отношение 
Но да, като са малки всичко е за наша сметка, но пък като не искаме да висят пред устройства ще се жертваме ние да ги забавляваме, няма как, жертвали сме се, колкото часове имам по паркове и градинки прекарани, в четене на детски книжки и т.н......
Пък и моите като бяха малки нямахме смарт фони та да ги забавлявам в количката навън, налагаше се да се забавляват с други играчки.

Така че съветите ти са много подходящи, колкото и да ни се иска сами да се занимават на тази възраст е почти невъзможно. Единици са децата които могат сами да се забавляват.

Ооо, Рачо, просто скучае човекът. И аз като Стефка бая висене по площадки имам. Там си намира други деца и играе. Това лято бях намерила сравнително близка площадка с 2 нейни приятелки - еми по 3 - 4 часа откарвах там. Нося си книжка и очилата, пък тя си играе.
Та така някой трябва да се „жертва“ и да стои с него по площадките.

Значи и досега мъжкото все още иска някой да го забавлява, докато сестра му си играе часове наред сама (или с приятелка). Изпращам го в стаята му да си поскучае, пък дано му хрумне нещо. Откакто съм сама, това ми тежи най-много, че почти нямаме време да играем заедно. Но когато имаме гости, веднага биват налазени. Сега големият замина с единия си брат за няколко дни сред природата и днес Малечка не искаше да ходи на градина, та минахме да вземем приятелката й у нас. Играха си двете, чат-пат се караха или не знаеха на какво да играят. Казах им да каже всяка какво иска и така да се разберат вместо само да се цупят. Към девет вечерта не искаха да се разделят. Едва ги отлепихме една от друга. 

Пеше, малък е още Тео. Сигурно играе с други деца, но едва ли може да се занимава с тях часове наред. А и сега става студено.

При нас има и много интересни дискове с приказки и други истории за слушане. Когато пътуваме, взимам повече дискове от библиотеката и така успяваме да “убием” времето. Е, понякога се карат кой диск да се слуша, но първо единия пускам, после - другия. И като е някое криминале (синът ми си пада) и не усещам кога са минали два часа.