Мда, всичко си е до дете, прави сте, не е до мъжко и женско. У нас и двете женски ама едното може да строи лего с часове или да се забавлява с нещо друго само, хем е по-малкото. Докато голямото все виси на някой на врата и му ходи по петите, а недай си боже сестра й да я няма, тогава жални ми майка

Значи от както се е родила Моника аз лятото не съм се прибирала.Знам всички площадки в района, знам всички бързи пътеки и пътища до паркове и градинки.Забавлявам я, чета, играем.Дори сега единия от нас играе с нея, а другия оправя в къщи нещо.Не постоянно разбира се.Тя е по-голяма и се заиграва сама, измисля си сценки и т.н.Хубаво е като имаме гостенче някоя нейна дружка.Не им чувам гласовете, и мога дори да седна да пия кафе на спокойствие.

За дисковете, открих едни книжки с приказки на световните класики(така ги водят, ама не знам какво им е класическото щом има Замръзналото кралство), та взимаме книжката с диска и хем имаме книжка за четене, хем диск за колата.Тя е много впечатлена.

Записах я на художествена гимнастика, за да има движение през зимата.Неочаквано за мен на нея много и хареса и сега с нетърпение ходи всеки път и пита кога ще е гимнастиката.Няма да стане гимнастичка, виждам си детето, ама да се научи да седи изправена и да ходи правилно са целите ми.

ПП. Стефи дописвам.Първите деца са така.Те са свикнали някой да ги обгрижва, да им измисля занимания.С вторите просто нямаш време или ги оставяш на по-голямото!Спасението с първите е, ако обичат да четат.

обича тя, много даже, ама пак трябва да й кажепе - хайде иди почети малко
след това не можеш да я изстържеш от книгата ама не се сеща сама какво да си прави ...

А моето избор няма. Последна взета от градината, вкъщи бърза да види баба си ( майка се разболя много тежко, рак на гърдата) Почти не виждам помощ от баща й
И така вечер един час гледа телевизия сама за да сготвя, вечеря ме и после играе повече от час я с лего, я с капачки или топчета, строй, нарежда, забавлява се сама. После играе двете, четем приказка за лека нощ.
До тук добре, но спи при мен на спалнята, не иска в кошарата, защото й е малко тясно. Но в квартирата няма място за друго легло в стаята. Не мога и направя стая, защото ползваме само две стаи и кухня. В едната е мама, минава химиотерапия поредна вече.
А детето се сгушва и така иска да спи, стискаме за ръката и всяка вечер повтаря, не искам да те изгубя като баба.
Обеснявам, говоря, само преди сън така се натъжава и така. Дълго стана, в колата играем на „аз виж дам.....„ тя казва какво е видяла дърво, птица и т.н аз също. И така с часове може да бъбри.

Стоека, от сърце ви желая детето дълго още време да се радва на обичта на баба си. Знам, че ви е голяма подкрепа и се надявам да оздравее.
Мария явно е несигурна и затова иска да спи при теб. Остави я! Тя има нужда от тази сигурност. Има нужда от близостта ти. Може би не е лоша идея да купиш две единични легла, които да се слагат едно до друго (може едното да се прибира под другото, за да пестиш място).
За бащата какво да кажа. Ти досега си се справила сама и с помощта на майка ти. Мисля, че най-трудното е зад гърба ви. Мъжът ти губи от цялата ситуация (женена ли си още за него изобщо?). Има едно-единствено дете. И повярвай ми - децата растат и само с един родител. И свикват. Но когато станат големи, а бащата остарее и ще се сети, че има дете. Да, но детето цял живот е живяло без него и реално няма нужда от създаване тепърва на отношения родител-дете. Ще се сети той какви ги е натворил, но ще е късно. Това се случва и то твърде често. Мъжът на майка ми е в същата ситуация и много съжалява за пропуснатите години, но дъщеря му е непреклонна. И я разбирам. Не знам дали аз бих постъпила така, но това си е нейно решение, което приемам. С нея поддържам приятелски отношения. В началото с майка ми се опитахме да ги сдобрим, но в един момент бяхме между чука и наковалнята и се отказахме. В крайна сметка, не е наша работа.
Ако много ти пречи, не плаща издръжка, не се интересува от детето и прочие, може да се заведе дело, за да бъде лишен от родителски права.
За готвенето всяка вечер да кажа нещо. В Германия вечерят филии. И живеят дълго. Така че, мили момичета, дори да нямате нищо готово, понякога просто поиграйте с детето, а ако яде филия на вечеря, нищо няма да му стане. Нямам нерви да готвя всяка вечер или готвя повече, понякога замразявам. Сега идва сезонът на супите. Вчера имах сто неща за вършене, а трябваше да нахраня двама големи мъже, моя син по прякор “ламята Спаска” и сестра му, както и моя милост. Набързо направих една крем супа и кротони и една голяма салата. Младежта дори не яде хляб със супата. Всичко изядоха, но успяха да се нахранят. Между другото, супата идеално може да се замрази в буркани, които не се пълнят съвсем догоре. Да, важно е да се храним здравословно, но понякога няма да ни стане нищо, ако направим едно малко изключение от правилото. Особено за хората, които сами отглеждат децата си, е важно да разберат, че не могат да вършат работа за двама души в домакинството. Иначе ще изгърмят. Вижте къде можете някъде да си спестите нещо! Човек се учи, докато е жив.

Бъдете здрави, малки и големи!

     Стоека, много съжалявам за майка ти, желая от все сърце да се оправи и дълго време да ви се радва. Моята майка преди 7 години също се разболя от много агресивен и напреднал рак, но благодарение на медицината и на Бог, сега е вече 7-ма година в ремисия. Знам през какво минаваш, прегръщам те
    Относно таблетите и телевизията, при нас няма проблеми, ако се сети да му дам да гледа нещо по таблета, може да гледа с часове, но това само събота и неделя, защото забелязах, че като му пусна вечер , през седмицата, да гледа и си е в леглото, не може да заспи до късно, явно се превъзбужда, а на следващата сутрин не мога да го събудя... Иначе, ако излезем на заведение без детски кът, му даваме да гледа на някой телефон, но след около половин час му омръзва и си търси компания за игра...
       Иначе, спи отделен от бебе и от 2-3 години е в отделна спалня, но последно време иска да си легна при него или той да легне при нас, явно има нужда да го гушкаме и да ни усеща повече, затова и го оставяме при нас или аз съм при него
      Относно готвенето... ами за съжаление или не, не мога да смогна да готвя всяка вечер, затова ядем и суха храна, и супи, и по-засукани ястия, и готова такава, а понякога и на заведение. Е, не е имало драма от това - и аз съм с нервите си, и детето и бащата са нахранени по един или друг начин.
      Малко - помалко си промених отношението и относно чистене, гладене и т.н. - създадохме си строга организация, относно кой какво прави, кога се чисти, задължителна почивка и т.н. Защото по едно време бях така напрегната, че не съм смогнала с всички задължения, че бях пред нервен срив и промених много от начина ни на живот.
      И да се отчета, нали махнахме сливицата на момченцето ни, засега, Слава Богу, резултатът  от края на май досега - нула боледувания. Веднъж завъртя едни сополи и прокашляше, но се оправи за 3 дни. Дали, защото е пораснал, или защото пък не са почнали баш вирусите в градината, не знам
ПС. Мерси за идеята за приказки на дискове, не съм му пускала още, но тези дни ще го пробвам

Маги, права си за теорията за първо и второ дете. Първото мое, и на Стефи голямата са тези, които чакат някои да им измисля игри. Въпреки че обичат да четат. Днес обикаля по съседите моичкият и само пъшка как няма нито едно момче в кооперацията, мина по съседните. И там нямало с кого играе. На басейн не му се ходеше с мен и сестра му и си остана вкъщи да лапа мухите. Идея си нямам какво е правил два часа.

Тя тая теория е още от мен Нали съм първо дете

Аз още с раждането забравих за перфектната домакиня, не че съм била някога такава.Не съм домакиня, не ми се отдава чистенето и готвенето.Хубавото е, че мъжът ми ми помага, цяло лято почти само той е готвил, но така си спестяваше разговорите с майките по градинките.Че като е на 4 детето си търси компания.

Стоека, за съжаление живота не е цветя и рози.

Деси, как са децата?Ти как си?

Маги, животът поне моят никога не е бил цветя и рози, за съжаление.
Но съм оптимист все някога нещата ще се променят.
Утре ще водя мама за поредната химиотерапия, дано всичко е наред.
Но имам най прекрасното дете на света и затова колкото и да ми е трудно, знам всичко си е струвало защото виждам прекрасната й усмивка

Благодаря на всички

Стоека, на никого животът му не е цветя и рози. Със сигурност има хубави моменти, но има и много трудни. Просто минаваме по различен начин през тях, точно защото сме различни. Прегърни дъщеря си и майка си! Изпращаме ви всички тук много положителна енергия.

Здравейте мами! При нас всичко си е нормално. Ходи си на градина,само малко мрънка сутрин. Понякога. Но много го влекат смартустройствата... Постоянно иска да играе на телефон или компютър.Трудно го отделяме. Опитваме се да създадем някакви правила,но ще се радвам и на вашите съвети за справяне с този проблем. Сигурен съм,че имате опит и в това.

Рачо, изобщо не даваш смарт устройства на тая възраст и толкоз. Телефоните ви се заключват и така. Няма други правила относно това на 3 години.... Абсолютно не му е времето сега за такива игри!

Рачо, подкрепям Джам. Той на тази възраст по скоро ще го счупи или повреди. Аз от Николета криех всичко, дори дистанционните, е като стана на 5 се оказа, че прекрасно се справя с тях. Та не слушай и приказки „новия век, да знае детето ...“ Когато им затрябва наистина, знаят и още как. Но също така знае, че телефоните на мама и тати не се пипат.

Да взема да се присъединя и аз тук,за да не си пиша сама в другата тема.Надявам се да нямате нищо против?
Започвам с хубавите неща при нас- най-накрая се преместихме в моя апартамент и ни е супер спокойно.Имам още много неща за правене,но всичко с времето си.Имаме си готов хол,кухня,баня и спалня,че няма полилеи и пердета,голяма работа.
На 29.10 мина поредното премахване на миомен възел при мен и така или инче лягах под ножа соки реши да ми сложи 2ри ТАС серклаж,ако ме угрее някога др.бременност.Въстановявам се перфектно.
От днес малчо започна ясла,имаше малко драма,но съм виждала къде по-голяма,аз пък се върнах в офиса по малко.
Имам обаче една друга драма,която не ме оставя намира последните 10-15 дни:
Малката замята дясното краче и това го видях още когато беше на 9-10м.Започнах разговора първо а педиатъра,който отричаше да има проблем,после говорих с друг педиатър.На своя глава я заведох при 2ма ортопеда(В Горна Баня и в МБАЛ Надежда)и 2мата твърдят ,че ще го израстне до 3-4м и че няма ортопедичен проблем.Пак на своя глава започнах да я водя на скенаротерапия(не традиционна мед.).Започна се и видимо подобряване,но човекът от там ни помоли да се консултираме и с кенезотерапевт в детска педиатрия.От там казаха,че щом не е ортопедичен проблем е неврологичен и ни изпратиха на невролог и ни назначиха рехабилитация.Невролога от своя страна още като я видя каза десностранна хемипареза(ДЦП),детето има проблем и с ръката,който аз и сега трудно забелязвам.Изпрати ни на ЯМР,където се видя че има отклонения.
Към днешна дата сме минали 5 дни рехабилитация по ЗК и има невероятен напредък.Намерили сме си рехабилитатор и за вкъщи,защото това по ЗК е много трудоемко.Драмата идва от там че мненията на 2мата рехабилитатори се разминава единия ми говори за някакви протези и ботпкс инжекции,другия отрича това да е ДЦП.
До няколко дни ще имаме 2ро мнение на български невролог работещ в Германия,а на 4.12 сме на 3то мнение при доц.Димова,уж най-добрата тук.Свързали сме се и с логопед според ,който детето няма забавяне в развитието,както е мнението и на всеки на когото споделя.
Аз също отричам да е ДЦП,според мен проблемът се е появил ,когато тя е била на 3-4м(от нейни снимки с много вглеждане тогава се вижда),това е и едната хипотеза на невроложката,която постави диагнозата,че в този период е получила кръвоизлив,но каквото и да е да не го мисля,било в миналото и тя ще се оправи на 100%.Няма как да не го мисля.
Вчера си говорехме с баща и и си мислим да изчакаме още 2-3 седмици,за да видим как ще продължи рехабилитацията и ако трябва ще отидем в една клиника в Турция,където се занимават само с такива неща,но няма да позволим да и слагат шини ей така.
Съжалявам за дългия пост,но трябваше да си го кажа,адски съм объркана и разтревожена
Усмихнат ден

Бебешок, трудна ситуация. Още докато ти четях поста, стигайки до замятането ДЦП беше първото което ми мина през ум. Ясно е че има такива съмнения.
Това с кръвоизлива на 3-4 м. не го разбрах. Как ще получи кръвоизлив, където и да е, без да разберете или без симптоми...

Важното е, че имаш визия как да процедираш, защото ориентацията в такива ситуации е най-трудна. Всичко ще е наред с детето, важното е да не се оставяш да те изплашат лекрате и да правят ненужни манипулации.

Теориите на въпросната докторка е,че може някакво малко кръвоизливче да причини това и не се разбирало.Другата пък теория е,че просто връските на мозъка ги прави по-бавно и това може да се разбере като се направи контролно ЯМР(други пък ми казват,че сега избързвали).Това са обясненията на прост език без терминологии.Всичко това с мозъка,нервната система ми е ново.Не съм чела почти нищо по темата и си нямам представа колко е така.
Вярвам,че ще се оправят нещата на 100%,поне всички така казват и релно както казваш Стефи ,знаем посоката.Даже съм доволна,защото се организирахме бързо,но все пак се ужасявам на моменти

Хм, наистина много странни обяснения и според мен са тези за кръвоизлива в мозъка.
Ако ЯМР ще даде представа, направете, не е страшно, отделно това е апарата при който облъчването е почти нулево. Тя е малка, само може да се наложи упойка, но и това не е проблем.

С упойка е задължително на нейната възраст.Поне попаднахме на невероятен анестезиолог,който работи главно с деца(д-р Плачков,ходи в Иван Рилски,Александровкса и на още няколко места).До колкото ни обясни упойката е супер лека при тях и се разгражда от организма до няколко часа.Със сигурност и 2ро ЯМР ще направим само да имам съвпадение в ненията(дали след 3-4м. или след 1-2год.)

Здравейте. Стоека,съжалявам за проблемите с мам,но няма да се отчайвате. Следвайте си набелязаните стъпки и нещата ще се успокоят.После контрол. Тази болест вече има параметрите на пандемия .няма вече семейство,което да не се е допряло до нея. Непредсказуема е,бързо идва и с неочаквано развитие. Нищо друго не можем да направим,освен да се борим и да се подкрепяме.
Бебешоче,хубавото е,че сте видяли навреме. Докато са малки,сякаш нещата се оправят по-бързо и много по добре. Не се притеснявайте за ЯМР.Нашия на 3м.му се наложи/не съм споменавал/.Пак в Иван Рилски. Добри са.Нищо му няма.Ядосва ни вече.
Джам.права си,че това е най-добрият подход.За жалост,ние незабелязано го "изтървахме" и се превърна в голям фен. Но вече създаваме правила,както ни съветвахте.По един час вечер/мама и тате на сериала/.Трудна е борбата ,но сме упорити.А и сега е момента да му се покаже кой командва вкъщи. Иначе се справя доста по-добре от баща си с електронните устройства. Не е само,защото баща му си е лаик,но сега мозъкът им си е "чист" и лесно помнят.Като сюнгери. няма лошо. както и да разсъждаваме,бъдещето идва с това и ако на нас ние е малко далечно,за тях е добре да свикват с него. Но в никакъв случай безконтролно. Особено на тази възраст.

Народе избрахте ли подаръци за Коледа за дечурлигата?Нашата девойка си каза подаръците още лятото и иска точно тези неща.Писмо скоро ще пишем и вече съм раздала, кой какво да купи.При нас списъка включва:
- Тротинетка
-Ролери
- ел. четка за зъби
- Лего

Какво искат вашите малчовци?Черпя идеи за племенницата и племенника.

Маги, аз накупих засега:
- розов микрофон със стойка и джоб за телефон
- куфар за фокуси
- тротинетки
- и поръчах от един български сайт персонализирани коледни книжки. Избира се цвят на косата, очите, прическа, име и пол на детето и то става главния герой на книжката
- а на порасналото ми дете ще сложа малко РАМ на лаптопа