Как се справяте?Случва ли се при вас?Когато разговорите не помагат, и той не вижда проблема?И дали има въобще проблем или е само в моята глава?
Уморих се да чакам от овулация до овулация.Не чакам вече да ми дойде цикъл, защото секс не сме правили...чакам овулацията и евентуално нещо да се случи.Чакам да му мине умората.Чакам да е благоразположен.Не набивам, кои са важните дни-само аз си ги знам, та не е от това стресиран да кажем.Просто...го няма никакъв...не участва.Опитвам се да разчовъркам мъжкото в него-два-три пъти успях.Вече удрям на камък.Как да излезна от ситуацията-вече много се проточи? :(Страх ме е ако поставя нещата открито-да не се дръпне съвсем и да не се уплаши съвсем от секс по график-това за сега не е ставало...Къде греша?

Ами случва се доста често.Ревах, виках, заплашвах, събирах багаж.През всичко съм минала.Казва-аз каква вина имам/резултатите му бяха перфектни миналата година, защото го натиснах да ги направим/И...нищо.Като кажа днес е деня и правим секс, като кажа няма да правим секс - не правим.Можеш да подлудееш - знам.До ден днешен не мога да разбера / 4 г./ иска ли дете или не/той има дъщеря/
А какво значи да поставиш нещата открито?
Един съвет-изчакай мнооого подходящ момент, тъй като се оказва/по мое мнение/, че това е много деликатна тема за мъжа.т.е. да не излезе един вид, че му вменяваме чувство за вина.

Ами открито-в смисъл да говорим, защо не му се прави секс?Аз като кажа-хайде-и не иска... :(ама аз не казвам ей така-старая се все пак....да не изглежда нагласено.До преди известо време всичко беше ок, не сме се отчайвали от неуспеха засега.Ама как да постигнем успеха, като секса изчезна...Ревах една нощ, тръшках се-казах му как се чувствам след поредният му отказ.Не му се правело сега....а кога ще му се доправи мамка му!Не искал насила-ми аз не съм го насилвала.А иначе ме пита-кога ще разберем дали е станало бебето?какво бебе бееее, то така от въздуха не става! :xТа това е драмата при мен-спряхме секса.Вече не чакам с трепети датата за цикъл-знам,че ще ми дойде.Знам си овулацията-познавам си тялото, следя-та като дойде този момент-съвсем се сдухвам...ето-сега яйцеклетката ми дреме някъде на свобода и чака...чака...чака...ма няма да дочака...

еЕЕЕЕЕ, как така няма да иска да правите секс???!!!Да ти кажа аз подозирам моичкия, че хойка обаче няма не искам, няма недей. :wink:Случвало се е понякога да е изморен или поради друга причина да ми откаже, но....изчаквам го да заспи и хайде върху него, какво ще прави 
Но определено това си е проблем и си има причина за него.От колко време сте заедно, рутината понякога оказва влияние.Ние например имахме период от около 2-3 месеца, когато имахме "график" сряда вечер, неделя сутрин.Не знам защо така се получаваше???
Но при нас проблемът е друг, на мен ми е достатъчно само да го видя гол и ....Така че ние обикновено се караме, защото ме обвинява че само за секс мисля и все не ми е достатъчно

Aбе рутината си е рутина-11-12 години сме заедно, имали сме такива периоди, ма да се напъне малко бе-само аз това бебе не мога да го направя!Нали иска!Вчера се метнах върху него-ми изръмжа ми.... , не се поддава.Гола му се мандахерцам-тц...незнам къде бъркам, наистина, незнам как да го изкарам от това му състояние...ако ще да хойка, ма да не подминава и мен/ а сега съм сигурна,че не е така, защото си е вкъщи/Аз затова казах-чакам го-чакам го да се пооправи-всеки има такива периоди-ма ми писнааа-много дълго нещо продължи това!А допреди бяхме като младоженци :?Приемам съвети,че този месец съвсем ще се срина.И не заради това, че бебето не е станало, а заради това, че пропуснахме поредната възможност да стане...

Мила, сега е преиода на отпуските и почивките. Вземи организирай нейде нещо по-така за почивка. Спри да го закачаш. Не се занимавай със секс, не му мисли за яйциклетки и други такива. Остави го да почива. Нагласи се, почини си. На почивката се разходи, флиртувай с някой ако трябва, но пак не го закачай да правите нещо. Остави го малко сам да се усети какво губи. Той ще доиде при теб. Колкото повече ги гоним тея нащите мъже, толкова по-малко ни обръщат внимание. Ама като видят, че някой ни хареса и ни обръща внимание и се втурват да спасяват мъжка чест. Така си мисля аз - дай си почивка. Лято е... И не говори за бебето...

Ganka, 3 седмици не съм го пипнала, вчера беше първият ми опит, несполучлив.Иначе-не му говоря въобще, оставила съм го...да си почине, да не го товаря с моя товар допълнително.Той за яйцеклетки пък въобще не знае.Говорихме веднъж миналият месец, че не го насилвам,а че ми е странно,че не иска-ей така-остави казах, бебето-за удоволствието.даже му казах, ако иска-да спрем с това, да си починем.Отделно не съм си вкъщи с пеньоара.Излизам, ходя на работа, виждам се с приятели-това важи и за него, напоследък той не толкова често колкото преди-очевидно е изморен, съгласна съм.Но аз съм го оставила така, като обясняваш вече 6 месеца....не смятам, че е малко....може би така се е случило сега-пак казвам, не е болката че бебето не е станало, а че няма как да стане без негово участие.Има мъже-дори и по график , милите-действат, значи не е невъзможно.На него и това му е спестено.Та не разбрах в края на краищата-дали дръпването му е заради самият процес на правене на бебе или е от друго.Не му се правело сега...и толкоз...А паралелно с това говори-ако имаме бебе товаааа, ако имаме бебе оновааа....Ако има проблем някакъв-достатъчно голям е-да сигнализира, да каже.Имаше в миналото такъв момент-пиеше АБ за зъби и го удари в полова система-и пак-като млади гаджета-каза си човека.А сега-нищо.Страх ме е, аз самата сега, надъхана вече, защото ми писна все да чакам-да не го настъпя лошо-съвсем ще се дръпне.Ей затова искам съвети.Аз как да се отърся, когато ме боли корема и напомня-яйцетооооо, ето гоооо, излюпи се-действай!Изпадам в такова състояние сега, утре, вдругиден ще ми мине и пак той ще е почивка, аз дори и през останалото време-извън овулацията не го притискам.Но когато дойде денят-не се сдържам, поне да съм опитала, нали?До сега го смятах за почивка.От тук нататък-накъде?

Предложи му да направите инсеминация, щом не иска "насила".
Но седни и му обясни, че ето, сексът е за удоволствие и щото се обичате, а инсето е за бебе. Защото, без да се срещнат яйцеклетката и сперматозоидът, няма как да стане. И други подобни. И наистина, не го закачай за секс.
Вероятно, проблемът е психологически.

Аля, още не сме за инсе.Не го закачам...до кога ще издържа да не го закачам ми е мисълта...колко време още и дали ще се справя.Ето-днес ми е ревливо, имахме шанса вчера-реален при това/ доказани проблеми при нас няма, нямам основание да тръгна по лекари, защото 6 месеца чакам да се случи да правим секс във фертилните дни, че да преценя/Аз все пак вече и години трупнах-искаше ми се след 6 месеца да си пусна набор изследвания-как да го направя?на какво основание?Това си говорихме скоро с една приятелка-ако стигнем до изследвания-аз секс не мога да го накарам-как ще стане с даването на материал-каузата ми е обречена от сега.Та си го наричам моя-мъжкият ми фактор, без да имам реална представа защо.Редно е да спомена, че имаме едно дете вече, та не му е като при него-страх дали ще стане.Живее с илюзията, а не е в 1 клас и знае, че яйцето и спермитата трябва просто да се срещнат.Даже и филм ми донесе да гледам навремето-гледал го и той-много бил интересен.

Ох, не знам какво да ти кажа.  Мъжете са си странни птици по начало и много рядко споделят с нас какво ги мъчи. Може да има проблеми в работата или да го тревожи нещо съвсем странично. Лошо е когато не споделят с нас. И трябва с кристална топка да гадаем какво ги тормози... И защо не ни обръщат внимание

tite, съвети няма да ти давам. Аз съм последната ,която може да ти даде решение по темата. Само искам да знаеш,че те разбирам как се чувстваш и не си само ти. След дълги периоди ,като този,който описваш реших да се махна и всичко да свърши. Не ,че сега съм на върха на щастието ,но просто си казвам "ами нямам дете,защото още не съм срещнала бащата" и дишам по-спокойно. Дали ще го срещна ,времето ще покаже. Сега пак си усещам Ову-то ,но не ме хващат бесовете ,че пропускаме момента отново :ywoohoo:Даже си казвам,добре,че съм сама,че да не се ядосвам...после си чакам спокойно цикъла и се чувствам много по-добре.
Незнам,може би е звучи налудничаво,но вече дори съм склонна да приема идеята да нямам деца ,само и само да не живея в тоя кошмар. Толкова години пропилях и изживях ,като в лош сън...Разбих си нервите ,дори на лицето ми се изписа всичката тая мъка. Може би аз съм прекалено чувствителна. Приятелят ми казваше,че "сама си го правя" ...Как така сама ? Защо да искам да си причинявам това ?
Неискам да си спомням. :balk_133:Не ме интересува вече. Вбесявам се само като си помисля.Знам,че постъпих правилно. А,ти ...незнам какво да ти кажа.
 Ако се обичате - всичко ще се оправи - това е !Знам,че изглежда безнадежно ,но си длъжна да опиташ всичко. Трябва от една страна да се говори много ,да се споделя и т.н. ,а пък от друга да НЕ СЕ говори за това...абе трябва да си виртуоз,да намериш "златната среда" ,баланса. Аз не можах. Дано ти успееш. Успех !!!

Не знам 11 г. са множко, може наистина да иска да си почине.Бих искала да изрека един епитет в момента, но не го познавам човека все пак 
А при мен "сряда - вечер"

Никога не съм очаквала да е като в началото.Но до скоро всичко си беше наред.Да, имало е и друг път неискащи периоди, но са отминавали.На скоро преживяхме едно възраждане на връзката ни-не пропускахме ден.Затова затишието беше очаквано, но все пак решихме дете да правим-той е наясно как стават децата-т.е.че трябва да се потруди и той.В началото се майтапеше-че не е свършил работата и че трябва да се потруди.Наистина има период в работата на голямо напрежение-и това изчаквам.Все нещо се случва.Или е някъде-пътува.А чакането вече ме подлудява.Много са комплексни нещата, много-то е ясно че с две думи няма как да се обясни.Но все си мислех,че така, както аз полагам усилия това да се случи-така и той трябва...а той се е оставил на течението сега.
За тръгване от връзката-дума да не става-все пак ние сме семейство-имаме и едно дете, живеем добре.
Ето-сряда- вечер-имате си нещо като код ли?И човека се труди, нали?Пък аз ако кажа-хайде-сега е момента най-много да го накарам още-повече да се дръпне.
НО, спокойно, всичко ще ми мине още след ден два, когато овулацията безвъзвратно е отлетяла, ще си дочакам по-спокойно цикъла...и пак наново-дебнене на овулация-два-три дена нерви...кръговрат.

Здрасти Tite,

Когато мъжът ти спре да участва - то е по основателна причина. доколкото разбирам от писаното тук става дума, за това, че мъжът ти няма желание за секс, а ти имаш желание за второ дете. Имам чувството, че си влезнала в капана на "манията за забременяване". Аз така сиго наричам това състояние, в което обикаляш лекари, правиш изследвания, гледаш сиовулацията.Имен ме е прихващало неведнъж. Проблемът е, че докато си седа в банята ипишкам в бурканче, меря чертички и т.н. въобщене се усещам, че цялата тази истерия ме отдалечава все повече от секса като начин на изразяване на любов. мъжът ми ги усеща тези неща. Гадно е да знаеш, че за жена си си пенис и донор на сперма, т.е. кон за разплод. Всяко желание за секс изчезва, защото другия не иска теб или удоволствието, което му доставяш, а някаква твоя телесна течност. Това е едната страна на нещата. Мъжете не са така просто устроени както тук си мислят някои.Вярно е, че жените сме по-сложни, но това не означава, четвоя човек работи като асансьор - копче и нагоре, копче и надолу.
Ти сигурна ли си, че мъжът ти наистина иска това 2-ро дете или понеже знае, че ти го искаш затова "решихте да имате второ дете". Може би се притеснява как ще успявате с парите, с времето, а и ще трябва дате дели отново с едно бебе. може пък да те иска повече за себе си. Има и такива мъже, защо не. Въобще какво наистина иска мъжът ти е много важно, защото ако го направите това дете през главата му.... със инсеминация и такива лекарски манипулации, то товаще е твоето и на медицината дете, но дали ще е негово..... Не съм против инсеминациите и изкуствените методи, но те трябва да се ползват за решение на физиологични проблеми и безплодие, а при теб проблемът не е такъв доколкото разбирам. та мисълта ми е, че ако сега питаш какво да правиш, когато той не участва в правенето на детето, да не стане така после да питаш защо той не участва в грижите за него. Ето тук да тъсиш отговора, а не в работата и командировките. 
Давай го по-леко и го изчакай. Ако пък не можете давлезете в ритъм потърсете някой психолог за един разгоор нямада тинавреди, а и не е чак толкова скъпо вече.

Ирина, горе- долу си налучкала
Мания ли е, незнам все още.Мисля си, че не съм попаднала в капана, но съм на път, затова и пуснах темата.
Много съм анализирала ситуацията.Второ дете искам много отдавна, но не бих си позволила да е на моя глава.Признавам, имала съм тези мисли, но не бих го допуснала.Изчаках го.Да каже той.Както и с пъртвото.През това време не съм припирала, не съм говорила.Финансово и от към време няма да сме притиснати точно сега и той затова също иска-сега дойде подходящият момент.А той е много трезвомислещ-той успява да потуши емоционалните ми пориви-да се случи нещо на всяка цена.Затова се и съобразявам с него.
Другото-знам, че не е копче и затова съм бягала от секс по график и той не знае нито за меренето на температурите ми, нито нищо.Даже му предложих-ако се чувства не готов и това го кара да се отдръпне или мисълта,че прави бебе, а не любов го спъва-да спрем.Той е малко по-различен-не е от мъжете, които страдат, ако не им обърнеш внимание.Когато забременях първият път-искаше да е момиченце-да съм имала с кой да си говоря и да го оставя малко :lol:Иначе ние към дете нямаше да пристъпим, ако финансово не бяхме готови-това беше и причината да чакаме и с първото доста.Той на манипулация от моя страна няма да се поддаде.Случи се насоро-преди два месеца.Правихме тест заедно, видяхме бледа втора чертичка-няма да забравя изражението му, очите му-това говори много-той го иска!Видях и посърналият му поглед, когато въпреки теста ми дойде...Така че за мен съмнение дали той е готов и иска-няма.В това съм сигурна, той заради мен, да задоволи мои някакви подобни потребности не го прави, защото е мъж и чак така не я разбира тази потребност.
После-мислила съм и за други натоварени моменти, но пък сме си правили секс нормално.
И да, ако проблемът се задълбочи-помощ от специалист ще потърсим-дано и той се съгласи.
До тогава-ще го давам по-леко и неангажиращо.Благодаря за разговора-помага, определено

Чудих се доста дали да пиша, но сякаш виждам себе си, затова ще ти кажа са собствените си размисли по въпроса. Когато и при нас секса стана повече от оскъден започнах да се чудя къде е проблема, мислих си че е в това че бебе не се получава, също като теб се опитвах да спестя на половинката си всичко и да изнеса целия проблем върху себе си и колкото повече му спестявах отлкова повече той се отдръпваше, замислих се и сигналите затова положение взеха да изплуват в главата ми и те бяха от доста преди това. Спрели сме да си говорим, някога когато се прибирахме винаги разменяхме целувки в асансьора или когато някой излизаше, където и да беше винаги се обаждаше да си говорим е тез неща вече ги нямаше, ние се бяхме превърнали в най-обикновени съквартиранти, започнах да се питам кога се случи това и кое ни доведе до тук. Факторите са много, няма да си разказвам сапунения сериал, просто се замисли дали не се е случило нещо преди това, дали не си се променила ужасно много през времето в което си мислила за дете. Съвет как да постъпиш немога да ти дам, ти сама за себе си трябва да го направиш, аз четях много психология опитвах се да се самоанализирам, но ако тогава някой ми беше казал има един добър психолог (пък и сега) с удоволствие бих отишла. Ако проблема за теб е труден, те съветвам да потърсиш помощ. Искрено се надявам нещата да се оправят при вас, когато постигнеш хармония в себе си едва тогава ще си дадеш шанс да се случи най-желаното нещо, никога не забравяйте бебе се прави с любов, независимо какъв е начина, за да разсте в хармонично семейство. На финала когато имаш бебе а нямаш любовта на човека до себе си дали ще бъдеш щастлива.

Аз по-скоро се притеснявам от неговата реакция на неуспеха.Дали не го е страх ,че няма да стане, и това да му е успокоението-като не правим секс-много ясно, че няма да стане....Така ги интерпретирам на този етап нещата.Страх ме е, ако повдигна завесата-да не падне щората.
Миналата година имахме голяма криза.Преодоляхме го и сякаш се възродихме.Идеята за дете се загнезди след това и дойде като естествено продължение.Съквартиранти просто не сме-участваме си взаимно в живота, интересуваме се, той е малко по-неразговорлив и по принцип не обича да говорим, но не сме охладнели един към друг, ако това имаш предвид.
Момичета-много ви благодаря за гледните точки.Има над какво да работя.Аз самата до скоро бягах от манията и се бях настроила позитивно, но периода стана доста дълъг и нормално взех да се питам какво става.Та не искам да се плъзна по леда, че е много тънък.

tite,явно това е етап през който минаваме с партньорите си!
Писах на Роси в "страхувам се,че брака ми се разпада"!
И ще ти го копирам защото съм вложила много емоции,
и ако тръгна да го препредавам може да не е същото!
 "Твоята история прилича много на това което се случва и с мен!
Поне като чувства и емоции,през последната година!
Трудностите в семейството,или сплотяват двама души
и ги правят още по-силни в борбата им!
Или,ако не се осъзнаят на време,безвъзвратно ги разделят!
Първоначално си мислих,че проблема нас ни събира,
но скоро с ужас осъзнах,че е на път да ни раздели!
И си дадох сметка,че съм на път да загубя най-ценния човек за мен!
Този който обичам безкрайно!Този който ми е всичко.......!
Този който бърше сълзите ми всеки път,когато изпадна в униние!
И мълчаливо стои до мен и също страда по-своему!
И си мисля,че при мъжете чувството и желанието за дете идва
когато го видят и усетят,когато го пипнат и чуят гласа му!
При нас жените това да бъдем МАЙКИ е заложено и го усещаме
много преди да забременеем!
И това усещане и желание ръководи цялата ни женска природа !
Съвети не мога да ти дам!
И аз самата не откривам винаги верния подход,но се опитвам!
Не се отказвам да се боря за това да имам дете,но вече....
......НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!
И ако го имам,а за това се моля всеки ден,искам да го отгледам с човека до мен!
Той да бъде БАЩА на моето бебе!Да е като него смело и силно!
Искам любовта ни да оцелее в тази надпревара с времето!
За да я получава и ТО от нас,когато се появи!
Желая ти СИЛА и КУРАЖ да продължиш и ТИ!"..........
..........Та Титенце до това стигнах аз,
минавайки през депресии,сълзи и трудни дни!
Това страдание отне от мен и него 6-7от най-хубавите ни години!
Аз повече любов по-календар не искам и няма да правя!
Искам да се обичаме и да се желаем,да имаме нужда един от друг!
А ЧУДЕСА стават там,където е жива ЛЮБОВТА!
Желая ти  и ЧУДО и много ЛЮБОВ!
 



                                                   

Мила, издебваш ги докато спи, вързваш го за леглото. Чакаш го да се събуди и му казваш "Или почвай да си казваш какво има или ти запушвам устата и те изнасилвам!" За достоверност му показваш от ония най-големите тикса за кашони. Срещу странни и инати мъже - странни и инати мерки! Явно трябва да ти сподели нещо...според мен или му трябва "тръпка", с малко садизъм може да ги постигнеш и двете. Не забравяй - трябва да е вързан здраво и ти да си с много еротично бельо и гримирана! С една дума - да не може да те познае!

Лан !
Представих си го и се разсмях!
Скица!
За това е хубаво че Ви има!