И аз-тази интерпретация на ситуацията ме изкефи максималнооо! :lol:Момичета-страшни сте, без вас щях да затъна много надълбоко, а само като си помисля вчера колко пъти писах и трих докато се престраша да си пусна темата...Благодаряяяя!

Всичко, което мисля по темата вече е казано, искам само да те помоля едно нещо:
Представи си че си мъж (то това е трудно упражнение, де). От х години живееш с жена, която говори само за забременяване и бебета, разплаква се при вида на бременни, насълзяват и се очите при вида на бебешки колички. При идването на поредния цикъл, изпада в депресия, а в дните на овулация в еуфория. Темите на разговор са основно - анализ на миналите изследвания и планиране на следващите.
Секс по график. Всеки път, когато жена ти облече еротичното бельо - ти си мислиш -ааа явно е в овулация. Започваш да се съмняваш, че те използват само като следство за разплод. Започваш да се съмняваш теб точно ли иска или само спермата ти....

Не че мъжете много мислят по този начин, де, ама не може да не минават и такива мисли и съмнения през главите им.

ЕСТЕСТВЕНО, описанието е силно преувеличено, но честно казано, аз самата за тия 6 години вече, ходене по мъките неведнъж съм се превръщала в гореописаната сладурана.

Изобщо не е задължително да има друга жена, друга история или кой знае какъв проблем. Можепросо да му е крив света, точно както на теб, да се чувства напрегнат, нещастен и натоварен.

Когато с нас са се случвали подобни ситуации, първо съм се налагала да оставя темата "стерилитет" за малко в шкафа с дрехите за другия сезон. Трудно е, но е постижимо. После опитвам да видя отстрани собственото си поведение и обикновено това, което виждам не ми харесва. Накрая го удрям на страшни подигравки със себе си и ситуацията и това адски помага - аз се успокоявам, а Калин се разсмива и лека по лека всичко отминава.....

Споко - ще се оправят нещата. Ама и ти го давай по-спокойно

Мила tite, и аз се чудех дали да се включа, но все пак се реших. Знаеш, че съвети за другите семейства човек не бива да дава, защото никога не е съвсем наясно с всичко, което се случва там, за да може да види ситуацията изцяло и безпристрастно. Както казва Л. Н. Толстой в началото на романа си Анна Каренина "всички щастливи семейства си приличат и всяко е нещастно по своему" (цитат по памет). Обаче ситуацията в моето семейство е различна например от това, което ти пишат момичетата. Съпругът ми е този, който ме преследва сексуално вече 10 години и е готов да опитваме за бебе по колкото пъти искам на ден, стига да му останат сили и за работата. Никога не ми се е налагало да използвам специални женски трикове, за да го накарам да ми обърне внимание. Точно обратното е: на мен ми трябва повече време да се настроя, доста често работата ми е по-важна за мен и т. н. Той е наясно какво е нужно за бебеправенето и участва по-ентусиазирано и от мен. Заедно преодоляхме и двете неуспешни бременности и не сме се отчуждили, а напротив - съзнаваме, че това са реални рискове. Хората сме различно устроени и реагираме по различен начин на една и съща ситуация. Затова не мисля, че си се вманиачила, като следиш овулации и т. н. Постъпваш правилно, защото така се прави. Но и не мисля, че мъжете са устроени чак толкова сложно и мисълта за това ги кара да бягат. Все пак вие имате дете вече, живеете заедно от 11 години и той явно е наясно с отговорностите си. Вярно, че хората се променят с времето. Най-доброто решение е да настояваш твърдо и решително за разговор и да ти дефинира точно с какво са свързани страховете му. Диалогът е спасението на всичко, защото това е единственият начин да разбереш и доброто, и лошото. За 11 години съвместен живот би трябвало да можете да си споделите абсолютно всичко. Просто го притисни да говори и ще видиш, че всичко ще си каже. Все пак ти си му най-близкият човек в емоционален план и не трябва да се страхува от присмех или друго. Приказки от типа на "аз съм си такъв и не говоря за чувствата" са тъпо извинение да прикриваш неща или от мързел, или от нещо друго. Извинявай, че беше малко дълго. Но всеки от нас може да ти разкаже своята история, но дали ти ще откриеш себе си там - това ти трябва да решиш. Успех! Щом се обичате, всичко може да се реши.

Fussii описанието ти за мъжките мисли,
ги чух не много отдавна от устата на моето момче!
Не точно така подредени,но не са преувеличени!
(както се изразяваш)
Стигна се наистина до там да се съмнява
във всяко мое действие и дума!
Не ми е много лесно да се доказвам отново!
Да му обеснявам,че не гоня дати и други важни за
забременяването ни неща,но не се осъзнах навреме!
Вярвам че ще поправя стореното!
Защото в битката ще загубя най-верния си съмишленик!
Обичам си го и това е,нека БЕБЧО види и дойде скоро!
                                     

Да, аз искам да говорим.Искам той да говори най -вече заради самия него.Да, познавам си го много добре и знам част от проблемите...но не всички.Така е било винаги просто.А следя поради няколко причини овулацията.Започнах като на шега-да си я потвърдя исках, да я засега със сигурност.Това беше след няколко неуспешни опита, така че нито сме били обескуражени още, нито вманиячени.Опознавам тялото си все още.Но не го преследвам.Усетих веднъж, че се дръпна при едно мое настояване, пак не поставено по начин да го накара да си мисли само за донорство едва ли не.И разбрах, че се движа по много тънък лед.Спрях.Няма еротично бельо, няма ревове/ не е имало никога по такъв повод, а и не рева пред него/Не се депресирам от бебета, та аз съм по градинките нон-стоп-имам приятелки, те ме разпитват, говорим за бебета-да, даже и той се включва със съвети към бъдещи татковци.Абе с две думи-няма нищо насила и нежелано, измрънкано и с рев.Както вече споменах-ние сме и от демократичните един към друг двойки-излизаме доста поодтелно-даже негови приятели го бъзикат как го търпи жена му да се прибира по нощите.Има приятелите си-не е вързан вкъщи.И винаги поддържаме контакт обаче-дали ще излиза, дали ще се прибира-нямаме скрито-покрито, говорим.Затова ми идва чуденката...защото хем го опправдавам с едни промени и служебни работи, дето го съсипват/ той  за това не говори, но аз го виждам/, хем го е имало и друг път-дали сега аз не се вторачвам във времето,защото просто си знам овулкацията, а секс няма?Дали и преди е имало и по-дългички периоди, а сега аз не ги оценявам като такива, защото тогава не съм брояла?Ето тук идва тънката граница, която ако прекрача вече-ще го накарам да се уплаши и да реши,че секса е график....
Пак благодаря-всичко ми е ценно в момента, да огледам хубаво ситуацията.Грешката е може би в мен и е важно на време да се осъзная, ако навлезна вече във фиксирането в правенето на бебе...Не, че не искам , естествено вече да стане!Нетърпението понякога играе лоша шега, знам...Важното е да погледна и в себе си-да се наблюдавам и да не правя насила да става.Не искам и аз така.

 tite в последното което написа има една дума-НЕТЪРПЕНИЕ!
Това чувство определя действията ни и моите и твоите!
На всички тук,не се съмнявам в това!
Но на ТЪРПЕНИЕ се учим трудно и ни коства много!
И то за какво,за най-ценното с което желаем да се сдобием!
Но трябва да минем по-този път!
Да го извървим до край с човека който обичаме
и ни подава ръка винаги!

 :lol:Ами да, пробвай всичко - вързването няма да избяга , но си е краен вариант! Важното е да го накараш да говори!

Tite, наистина  последен коментар от моя страна. Разбираш, че всеки се изказва според своите си разбирания. Ти сама пишеш, че има неща за него, които не знаеш и че той може би си има някакви, може би не много сериозни и важни, но все пак, че си има тайни. Според мен не бива така. Не е редно да има, каквито и да са тайни от теб, щом в настоящето живеете заедно. Може да не ти споделя всичко за минали свои истории - това е разбираемо, ако е с цел да не се дразниш излишно, но за настоящето му ти трябва да знаеш всичко. Моята представа за демократично семейство е малко по-различна и тя не включва недоизказани неща. По написаното от теб разбирам, че и ти се страхуваш да го питаш и да настояваш. Пишеш за някакъв "тънък лед", който не бива да се счупва. Аз пък мисля, че можеш да го питаш абсолютно всичко, докрай и е проблем, ако той не иска да говори открито докрай. Не търси вината изцяло само в себе си и не се задълбочавай прекалено в самостоятелни анализи на чувствата ви. Правете го заедно. Много е удобно да се използва теорията, че за бебеправенето се вманиачава само жената и видите ли така тя разваляла всичкото спокойствие на господина?  Не споделям тази теория. Не знам дали има някакъв смисъл за теб това, което ти пиша, но то е продължение на твоите размисли. Извинявай, ако съм ти досадила. Успех, миличка, ще се справиш! 

Не, мила, не си...мисля трескаво над думите ти.Права си, че не трябва да има недоизказано.Но ме е страх да ръчкам-да не каже, че търся под вола теле и го притискам.За този тънък лед говоря-да  не стане вместо да изпиша вежди-да избода очи.Да не го вкарам в правенето по график-тогава ще е мислия невъзможна вече.И да-от друга страна започвам да се дразня, че не полага усилия.Или поне аз така го виждам, той може и да се старае.Искам да говорим много, много, много.Не сме го правили никога освен нормалните ни разговори.Случи се само миналата година, когато бракът ни беше в криза и то много голяма, много.Тогава говорихме за чувства.Тогава се възродихме и станахме ненаситни един на друг-някак си и секса беше на друго вече ниво-30- годишен, не 20 -годишен, зрял  , ако щеш.После , естествено нещата поутихнаха, но всичко си остана в норма/ ако може секса да се вкара в някаква норма де/Заправихме бебе.С чувство.То си е и до днес, обаче...мнооого рядко-1-2 пъти месечно.Пак казвам -имали сме периоди и периоди-нормално.Но много дълъг взе да става вече този, а аз не искам да подходя с думите-и кво сега секс няма-бебе няма, кога ще се потрудиш повечко...И паралелно с това виждам другите около мен-знаят си дните и мъжете даже сами настояват.А аз моя си го знам-кажа ли му-ето-сега е момента-давай-няма да стане.За това го предпазвам-да не знае кога.И се дразня вече, разбираш ли?Правилно ли е да се дразня на това, или трябва да туширам малко?Да дам ли още малко време?Все още имам на къде да се сдържам, но това не е полезно, струва ми се.От друга страна, ако заговоря-ще предизвикам най-вероятно по-голямо отдръпване....
Лан, не знам кога ще ми падне пердето и верно ще го вържа.Да говори.Иначе-бой.Кръстосан разпит ще му приложа аз...
Мишанта-търпение, казваш, но докога е редно да търпим?
А , сигурна съм-той също търпи нещо в момента.
Та така...заедно....преборихме се с много тежък период заедно-надявам се и това да преодолеем...пак заедно.Прекалено много си давам и равносметка, прекалено се връщам назад понякога, а не бива.Но това е от годините май.Така е, като минеш една граница и се замисляш.
Момичета, пак казвам-с голям страх пуснах темата, но някак си ми олекна.Не очаквах такава подкрепа от мнения, благодаря ви от сърце, че ми помагате с вашите виждания, опитвам се да се огледам в тях и да намеря верният път...

  tite-Благодаря ти!
Аз също намерих много отговори за себе си в твоите
и на другите момичета споделени мисли!
Понякога ситуациите са толкова сходни!
Ти просто си много смела и откровенна,разкривайки ни своя свят!
Желая ти много силно всичко онова за което мечтаеш!
               
                       

Определено трябва да говорите, дали с радикален сексуален метод или като го обърнете на шега. Аз преживях нещо подобно на мъжа ти, в дните на ову-то само да ме докосне мъжа ми и си мислех:"Наистина ли го прави от желание, или съм като някаква крава за разплод" , даже пуснах тема тук, така не ми се правеше секс по време на ову. Обаче мъжът ми почна да се шегува със "семейните задължения" и "разплодния период" и някак си започнах да мисля с усмивка за "оплождането". Така да се каже - предолях го, но без да си "изплаче" мъката просто няма да стане...тънък не тънък леда, трябва да се търси начин!

Понякога рутината точно в кои дни и как писва не само на нас жените но и на мъжете.Дайте си известно време-например 1-2 месеца почивка от дати и т.н. Правете го само за собственно удоволствие когато на вас ви се иска и не мислете ще дтане ли точно сега.Спокойствие ви трябва.

Ми то ние дати не коментираме, аз това съм казала, че бягам от това.Всъщност аз си знам датите-но на мен не ми пречи точно това.Пречи ми,че не правим секс и преди това и след това.Ако правехме достатъчно количество нямаше да си следя даже овулацията кога е.А сега, понеже е толкова рядко гледам да знам деня,че да се целя в него.Спокойствие до няколко месеца още, а след това?

titi,
не забравяй,че мъжете са силниа пол-но са с по-особенна да не кажа по-слаба психика от нас жените.Дай му време.УСПЕХ!

Здравейте,
Аз съм омажена от 6-7 години (но сем заедно от 9 години) и при  нас го има този проблем , мъжът ми изгуби интерес към секса в момента в който решихме че спираме да се пазим и когато стане бебето....но от 6 месеца насам секса постепенно намаляваше докато стигнахем до момета в който не правим секс ваобще. И всеки месец като наближи цикала ми ме пита дали няма бебе..викам какво бебе тя Дева Мария е била само една .КАк да стане това бебе като не правим секс въобще.....? Знам си кога ми е овулациата ама не му иа навирам постоянно....но той и през другия период вече не ще.Не знам вече какво да направя...и аз му се мандахерцах  по готино секси бельо, закачам го.....само и само да добие желание за секс...но ядец все удрям на камък.

Ми то е ясно-разговори му е майката.Моя не говори по дефолт-твоя говори ли?В смисъл податлив ли е за разбор на ситуацията?Опитай се да разбереш защо не иска секс, а не му се мандахерцай по прашки, защото това няма смисъл-гарантирам ти.Мъж, на който му се прави секс не чака прашките и жартиерите на жена си, а действа.Има друго освен рутината-опитай се да го налучкаш какво е това друго...

Браво, tite! Можеш да се гордееш със себе си! За да се случват, или да не се случват нещата винаги има някаква причина - външна (обективни и несвързани с човека обстоятелства), или вътрешна (лична, субективна). Дали ще е ясно осъзната, или не толкова, човек винаги знае с какво е свързана и какво провокира действията му или тяхното отсъствие. Няма такава игра - "не обича да говори"! Щом е женено, социално животно, ще говори и хоро ще играе! И стига с тази идея колко сложно са устроени мъжете, защото те са толкова сложно устроени, колкото и жените. А на тема секс - мъжете са изключително просто устроени  - първично и първосигнално. Поне повечето от тях. И щом не реагира на този сигнал, значи има нещо и той трябва да си каже честно какво е то. Не споделям идеята (както стана ясно), че жените се вманиачават на тема "бебе" и тормозят горките си мъже. Е, че те, бебетата, като станат (дай, Боже!), нали ще са и техни. Или да молим съседите за помощ, а те да си почиват, щом толкова се затормозяват. Тази идея унижава жената и работи в полза на мъжа. Сигурно има и вманиачени жени, но повечето са нормални същества, които просто искат деца. Айде, да почнем да им се извиняваме, че имаме овулация, менструация, че дишаме... Умереният феминизъм е добър за жената, защото може да и помогне да си запази достойнството и защото в БГ обществото все още е доста затворено и патриархално за някои неща. Щом не иска секс, който да доведе до бебето, значи има няколко варианта: или вече не иска бебе, но не иска да си признае, за да не излезе, че е лош баща (или по други причини); или има наистина обективни причини в работата, които все пак вие трябва да знаете, за да можете да му помогнете и които най-вероятно ще отминат;или временно го мързи, заради горещото време (?!); или пък може и друга жена да има; или един куп други неща. Трябва да разберете кое от всички тези неща съсипва точно вашия сексуален живот. По-добре истината, колкото и болезнена да е тя (защото нещата понякога могат и да се поправят), отколкото като щраус цял живот с постоянните извинения, че дишате. Малко повечко смелост е нужна! Успех на всички!!!

Емоционално съм доста по-добре, но то е,че овулацията ми мина .Майтапа на страна.Миналите проблеми ни бяха много сериозни.Разнищихме ги, но след изблика, след срива.Как залепихме после счупеното-честно казано си нямам идея!Тогава не бяхме правили сеск около 3-4 месеца, но напълно.Даже не смеех да се събличам пред него.Но пак казвам-проблемът беше пред раздяла.Сериозен и свързан със наши си неща,не на база секс в никакъв случай.Сега това ме тормози-признавам си-може би заради идеята за бебето.Ако не исках едва ли щеше да ме гложди толкова.Та след онзи срив и при т.н ни сдобряване-секса беше в повече даже, описала съм чувствата и по-нагоре.Та тогава той ми каза-скарването си беше скарване-ама що ме държа на сухо толкоз време-едното няма общо с другото!Значи такаааа!Щом това,че сме пред развод не му влияе на секса, не би трябвало и овулацията да му влияе!Та тръгнах в друга посока да търся, защото моя наистина си е първосигнален в това отношение.Работата е основният дразнител.Тамън се закрепиха по едно време нещата и сега са пак в разгара си.Мислите са му там, има защо, признавам.Той е от хората без гръб и всеки един негов риск е и риска огромен за НАС-мен и детето.Това го затормозява много, вечно е в дилема.Знае, че ако не рискува няма как да се развие, но страхът от провал си остава.Та сега е в този гаден период.После-някоя жена?Дори и да е така-няма как-позволявам му флиртове, но той излиза в компания, която може веднага да ми каже :lol:не, че няма как, но да кажем-имам му доверие/ тривиално, но факт-надживяла съм ги тези неща/И вътрешните му дразнители-неудовлетворението, че не е станало още-гаранция и това му влияе малко.Както горе казах-не смее едва ли не да прави повече секс, че ако пак не стане?Но това е по-назад ми се струва.Така-това успях да скалъпя за моят случай, само времето ще покаже дали съм била права.Предстои развръзка скоро в работата така или иначе, а след това и море-смятам, че ще лъсне истината тогава и или ще се оправи всичко или...деда знам всъщност какво.
Това е от мен.Много, много ви благодаря, че ми помогнахте поне за сега да успокоя топката.Довечера предстои разговор.Като начало за работата му, след това и за Нещата От Живота....
Весел уикенд на всички!Повечко любов и много бебета...дано, дано, дано!

Мила, издебваш ги докато спи, вързваш го за леглото. Чакаш го да се събуди и му казваш "Или почвай да си казваш какво има или ти запушвам устата и те изнасилвам!" За достоверност му показваш от ония най-големите тикса за кашони. Срещу странни и инати мъже - странни и инати мерки! Явно трябва да ти сподели нещо...според мен или му трябва "тръпка", с малко садизъм може да ги постигнеш и двете. Не забравяй - трябва да е вързан здраво и ти да си с много еротично бельо и гримирана! С една дума - да не може да те познае!

Лан ти направо ме разби!!!!!

стига с тази идея колко сложно са устроени мъжете,

Това много ми хареса !!! Ами наистина,толкова пъти съм чела тук как те са слабите,как трябва да им правим живота по-лек и да не ги плашим и затормозяваме . Ами ние ??? Нас кой ще ни жали ? Никаква милост