Малко късно видях тази тема, то голяма дискусия се е разразила, но нека споделя и моя опит, понеже съм сигурна, че историята ми повтаря историята на много от момичетата.
Стъпка 1: преди да започна опитите за забременяване (преди 3 години), чинно спрях цигарите - 8 кг отгоре.
Стъпка 2: все с надеждата, че ей сега е станало си хапвах порядъчно и това доведе до още 3 кг (краен резултат 71 кг тази зима)
Висока съм 1.67 и можете да си представите - нещата далеч не изглеждаха чудесни.
Половинката също спря цигарите, качи 10-тина кила и дружно решихме, че така вече не може.
Стъпка 3:
На 16-ти януари спряхме да вечеряме (така е и до днес).
В началото беше трудничко, но резултатът 3 месеца по-късно беше 6 кила надолу. Така в края на март вече заковах твърдо на 65.
Т. нар. диета до този момент изключваше единствено и само вечерята и включваше всичко на света, което ми се яде. Ако и да не си падам особено по сладкото, си позволявах кексчета и курабийки, сладолед. Бира обожавам и не обичам да се лишавам от нея, нито от мезенцата към нея.
При всички положения обаче в главата ми се въртяха 2 основни неща: 1. трябва да отслабна преди инвитрото, което планирам за септември и 2. не знам за по-чудесен начин за отслабване, който не ме кара да се лишавам от плодове, зеленчуци, въглехидрати или каквото и да било друго важно за моя или за организма на проектираните бебоци
За съжаление, през март намаляването на килцата спря и се наложи да взема мерки. Не ми се занимаваше с диети и позарязах нещата, но от началото на юли се взех в ръце и започнах полека да ограничавам пиците и сладкото
Резултатността продължава - 63 съм и смятам да продължавам надолу.
Крайна цел - максималната цел е 55, но ще съм изключително доволна и на 56-57.
Като ударя 60 (дай боже скоро) ще почерпя
