Късмет, Петя! Дано и от двата да извадите по една хубава яйцеклетка! Твоят опит е
Момичета, трябва спокойно да се говори с мъжете, но не чак толкова да се пазят. Лейди, на теб ти предстои операция, след това месеци на хормони и други изследвания. Обясни му, че дори ти да направиш всичко както трябва се губи смисъла, ако той не направи СГ. Като нямате дете има по- голяма вероятност да се каже- Тоя едно дете не може да направи, отколкото ако направи едно изследване. Ако си направи Rö никой не си мисли- Тоя не може да се опази от една пневмония. И едното е болест, и другото (ако ма проблем).
Не е необходимо да държим юздите на никого изкъсо. Ако той няма достатъчно ум и разум да направи или да не направи нещо, дори след обяснения, брошури и оставяне да преосмисли нещата, то тогава никога нищо няма да се промени и борбата ще трябва да я водите сами и то за двама. Трябва съпричастност и взаимност и то двете страни.
ММ направи спермограма на 5-6 месец опити, а аз след него пуснах хормони и направих ЦС. Всичките ни приятели знаят, че имаме проблем, за загубите ни. Само брат ми не знае, че е малко лабилен и не ми се успокоява някой, когато аз имам нужда от успокоение. (но знам, че ще бъде най- прекрастият вуйчо на света). Някои реагират много тъпо, други- направо обидно, трети са готини. На моменти ми става смешно. Всеки познава някой, на който му се е случило нещо подобно или ин витро ,или "чудо" му е помогнало, но се споделя все едно е инфо от някакво тайно общество.
Не се обвинявайте, не си мислете " Защо на нас?". Така се случва в природата. Късно започваме да правим деца, вредни навици, или просто понякога природата (генетиката и тн) е кучка. Защо сме късогледи, защо някой са предразположени към напълняване, защо баба ми е родила майка ми на 36-37 без проблем, а аз от 29 годишна се опитвам и не става...
Всички ще станем майки тук, по един или друг начин. Знам го!
Късмет на всички!
Доста дългичко стана, извинете