Vistal, днес всички стискаме палци.
И все пак, ако хванете диабет, чела съм, че може да се контролира с лекарства. Разбирам страха ти, може би би била безрасъдно смела, ако нямаше такъв. Но да не дава Господ (чукам на дърво), дори да има проблем, това далеч не означава, че резултатът ще бъде като предишния път. Сега знаета за опасността и предполагам, че всяка предпирета стъпка, ще бъде по-внимателно обмислена, а и ти самата ще бъдеш следена по-внимателно. Дано всичко е наред и изобщо да не ти се налага да мислиш за тези неща.
Слънцемое, разбирам те за нетърпението. Даже доста време чакате за уролог. За толкова време мъжа ми беше минал 3ма уролози. Че жена му е оперирана от търпение.
И аз така сега нямам търпение всичко да минава: цветна снимка и контролна спермограма и да решаваме какво ще правим. Тази нощ насън сигурно 3 цветни снимки ми направиха. Само това сънувам, пък уж се опитвам да не мисля толкова. Каквото мислих - мислих. Реших, че възможно най-скоро ще подам документи за фонда (това ще рече след 3ти месец с ЛУФ или след кофти ЦС, или кофти спермограма. Или комбинация между 3те). Междувременно ще направим едно самофинансирано инвитро. Както написах, оперирана съм от търпение. Не мога така да чакам 9 месеца в бездействие. А най-добрият вариант би бил, ако тръбите. Тогава ще предложа на докторът да пробваме да пукаме фоликулите с Прегнил и ако успеем директно инсеминация. Но не съм много обнадеждена за Прегнила, защото това е хормон. А моите хормони се наред. Предполагам, че при мен проблемът идва от възпаленията на десния яйчник и затова фоликулите ми са със задебелени ципи.
И да завърша с една мисъл, която прочетох вчера. Една приятелка ми подари книгата "Разговори с Бога". Когато ми е тежко си чета по някоя страница. В нея се задава въпрос: "Господи, защо ни наказваш с лошите случки в живота ни?", а отговорът беше: "Това дали са лоши зависи от вас. Зависи от това как вие възприемате и мислите за събитието. Ако вие решите, че то е страшно и си позволите да страдате заради него и да се измъчвате, то вие ще го приемете като наказание. Но ако решите да не му обръщате внимание и да продължите напред, то тогава няма да го приемате като нещо страшно". Което наистина е така. Както обичам да повтарям често. Всяка от нас е имала много хубав живот (надявам се), преди да започне с опитите за дете. Реално този живот не се е променил и тогава сме били без деца. Просто сега се фокусираме върху невъзможността на това да имам тук и сега дете. И мислим за това като нещо лошо, и страдаме. А ако ние самите го приемем по-леко, целият период би бил доста по-лек и приятен. (Много се отплеснах, но по цял ден пиша код и с компютъра не можем много да водим пълноценен разговор).