Абсолютно ви разбирам. Една приятелка роди преди два месеца, все още не съм ходила да я видя. Ноември месец просто нямах сили за това. Ноември приемах Дуфастон, той ме вкара за двата месеца, в които го приемах в много депресивно състояние. По това време направиха операцията от Всрикоцеле на съпруга ми. Той я понесе зле, остана 5 дена в болницата. От хормоните бях много зле през този период, все ми се плачеше, а дори не знаех кое ме натъжава. По това време ми писа тази моя приятелка (не аз на нея, не бях намерила сили да ми разказва за бебето й, та нали всеки ден на работа беше бременна пред мен 9 месеца и гледах как й расте коремчето, а аз само чаках и чаках). Когато тя ми се обади ми каза, че не ми пращала снимки на бебето, защото не искала да ме натъжава. Ето това толкова ме натъжи, че плаках в офиса, заради това, че хората около мен вече са започнали да се съобразяват с мен. Ето това беше момента да се стегна, спрях Дуфастона, отидох при специалист по стерилитет и взех нещата в ръце.
А kukapetal, при вас вярвам, че ще стане. Дори при перфектни показатели си иска няколко месеца. Не забравяй вътрешното напрежение, което сме събрали в себе си и то си оказва влияние.
Онзи ден четох интервю с д-р Даскалов и той казва нещо много красиво и вярно:"В работата си се срещам с чистата любов. При двойките със стерилитет 50% са проблеми при жените и 50% при мъжете. Всеки един от двойката може да намери друг партньор, с когото да има деца, но те решават да останат заедно." Чиста любов, двойките, които преминаваме през подобни изпитания ставаме по-силни. Така че вече сме достатъчно богати. Всички искаме дечица, то е ясно, но все пак си имаме семейство и Коледа е точно за това. А чудеса стават през цялата година.
Ставам трябва да правя боровинка торта без яйца и мляко за утре. Нека голямото готвене започне сега.
П*С* мъжът ми ми е оставил коледен подарък опакован като бонбон. Използвал е хартиено тиксо за надписване и ластици за краищата на бонбона 😂