Здравейте! Със страх да ме нападнете, искам да споделя с вас ,за да предпазя други да не преживеят този ад, който аз преживях на 3.07.2017г.
10 год съм с моето момче, миналата година от май месец, спряхме да се пазим, защото искахме вече бебче,имахме всичко-прекрасен дом,още по-чудесни  роднини,работа, която обичахме  и само То ни липсваше. От май,започнахме опитите и ноември, разбрах , че съм бременна.
Щастие голямо, защото всичките около нас все  имаха репродуктивни проблеми, а при нас стана,толкова бързо!
Термин 18.07.2017. Бремеността ми беше прекрасна ,никакви оплаквания и винаги съм вярвала, че всичко ще бъде наред ,ще родя нормално и няма да имам проблем, нито аз , нито бебето.Вярвала съм в тялото си и в мисията си, че ще износя здраво детенце.
Дойде края на 8 месец, започнахме да купуваме всичко необходимо.
Бремеността ми я следеше д-р Георгиева от гр. Казанлък .
Отделно всеки месец ходих на прегледи при доктори в Стара Загора, за да съм спокойна, че всичко е наред . 3 пъти при д-р Цонева, 3 пъти при доктор Тодоров(специалист морфология), един път при д-р Енчева  и 3 пъти при д-р Бузалов. Всички казваха, че имаме прекрасно момченце и всичко е наред.
Времето наближаваше, а бебчо не се обръщаше главично, а ставеше големичък! Станая ясно , че ще е секцио/а аз толкова не исках/!
Виках си: " е майната му, нали ще си имам хубаво момченце, ще го преживея"
Насрочихме дата за секцио на 7.07.2017 , но на 2.07 почнаха контракйции и веднага в болницата ("Тракия " Ст.Загора).
Най-щастливият ден в живота ми! Чувствах се прекрано,въпреки болката, имах 3см разкритие, а бебчо беше седалищно! Трябваше да чакам около 6 часа, защото бях яла...през това време имах ужасни контракции, водите ми изтекоха, а аз стоях в предродилна зала и чаках екипа да се събере(беше неделя около 12часа на обяд.) Но си виках : "майната му,  аз съм мъжко момиче и ще го изтърпя, все пак вярвам в тялото си, вярвам, че господ пази мен и бебчето в мен " Когато започна операцията беше станало вече 18.15часа.
В 18.37 -чух най-хубавите думи "честито имаш прекрасно момченце,видях го за 2 секунди!" И докато ме шиха благодарих на Господ, на тялото си и на целия свят,защото вярвах и в трите неща.
Честитиха на семейството ми, което чакаше на портала. При мен дойдоха мама и момчето ми. Бяхме щастливи,показали им и на тях   бебе -Константин!
Оставиха ме в реанимацията и на сутринта щяха да ми го донесат да си го гушкам.Цяла нощ честитки,моя мъж събрал приятели,пили яли и се веселили!
Виках си, свърши се,вече съм мама!
Ноща беше...някак странна,валеше, а цяло лято нямаше дъжд и аз не можах да спя от емоция,нямах търпение да ми го доведат .
Писах на моето момче" добро утро ,татенце,чакам да ми доведат бебчо"

Чаках,чаках,чаках,исках да стана и да отида да видя,защо още го няма!
Но вместо Константин, дойде неонтоложката. Аз започнах да я питам, колко  кг се  роди бебчо,къде е, кога ще ми го донесат,колко е дълъг? А отговора и беше"момиче, това  най-малкия проблем" Започнах да се чудя, защо,какво е станало, къде е бебето ми?
Започна да ми говори с мед. термини, а аз чух и знам само едно от тях ,най-лошото "тризомия 21".
Учителка съм, учила съм за тези деца, знам какви са симптомите,знам как изглеждат,знам какво е да се грижиш за такова дете, знам ,че е генетично заболяване,което не се лекува.
Но за Бога, защо ,тази жена ми говори са синдром на Даун, аз правих БХС резултата беше 1;1200 ,правих 3 морфологии през трите триместъра,защо тя ми говори това,на мен ли го говори?
Исках да го видя, не вярвах, че то е такова, моето дете беше здраво! Та аз 9 месеца го носих,всички казваха , че е здраво, че се развива нормално.Та вчера докторите ми чиститиха,кааха , че е прекрасно !
Болката изчезна от операцията,остана само душевната болка,онази за която никакво обезболяващо не помага!Не ви пожелавам да я изпитате,предпочитах да ме срежат пак ,да изпитам пак вчерашните болки,силните контракции,само и само,тази жена да не говори на мен и за моето дете.
Исках да го видя, молих им се....пуснаха ме за малко,видях го, но то не приличаше нито на мен , нито на татко си, то беше различно от останалите новородени!Звъннах на все още неизтрезнелия татко с думите " нещо не е наред с Константин !" Последва изпращане на кръв в НГЛ в София, за да се потвърди диагнозата .Това беше понеделник, а резултатите щяха да станат в петък.
Започна, кошмара,започна чакането,започнаха едни дни-черни,като в сън !
Никой от близките ми не вярваше,че ще се случи точно на мен, аз която винаги съм помагала,винаги съм била усмихната, лъчезарна! Моето момче, отслабна за 4 дни 8 кг .Той беше вкъщи сам самичък, а аз в болницата сам сама.Исках да го гушна и да го успокоя,защото той е моя живот и аз го обожавам!
Всичките родилки бяха с бебетата си, само аз бях без моето.Всеки ден слизах по най-малко  10 пъти  на долния етаж, за да го видя, беше на системи. Караха ми се, че не съм в леглото си,та мен ме срязаха преди 2,3 дни, а аз не усещах нищо.
Исках да илязат резултатите по-бързо, никой не вярваше, но аз вярвах ,че те ще бъдат положителни, защото виждах ,че бебето не беше като останалите.
Е в четвъртък ми звънна непознат номер-обади се лично началника на генетичната лаборатория -Проф. Савов с думите ,които никой не иска да чуе "потвърждавам диагнозата детето има пълната форма на Синдрома на Даун."
Но и той сам се учуди, като видя резултата от БХС, като видя , че нямаме генетично болни в рода, като видя , че аз съм на 26, а мъжът ми на 29,
Но това може да се случи на един човек от 1200. Е този един човек съм аз!
Която вярвах, че нося здраво дете 9 месеца ,аз която направих всички изследвания за да знам, че то е здраво,аз която вярвах в тялото си, и в Господ.
Винаги съм се натъжавала , като съм виждала родители на такива деца, горките те,как ли живеят, като виждат детето как страда всеки ден, а те немогат да му помогнат.
Исках да се консултирам със социални работници, с психолози, но това което казаха в болницата" вие сте майка и ще си го гледате"
Изписаха ни двамата с епикриза -"здравно състояние на детето-добро" диагноза "синдром на Даун" .Здраво дете, но със синдромна  Даун!
Не мога да ви опиша как излязох от болницата,та този ден трябваше да е най-щастливия !
Последваха дни на ад,кошмар, даже кошмар е слабо казано-защото от него се събуждаш, а аз не се събуждам!

Ходихме по доктори,защото сме длъжни, като родители !Ходихме на срещи с такива родители, ходихме при психолози, ходихме на врачки, ходихме къде ли не! Всеки казва вие решавате, само вие си знаете! И в двата случая(да се грижим за него или не) грешите и в двата случая ще съжалявате, каквото и да предприемете!
Та това беше първото ни дете, желано искано ,чакано, мечтано !То не заслужава да бъде изоставено, но и ние не сме заслужили това бреме!
То трябва да бъде в семейна среда, но ние вече няма да сме семейство!

Събудихме се от съня ,като посетихме психолог, той ни срещна с плюсовете и минусите да отгледаш такова дете ! Какво ще имаме и какво ще загубим, как ще живеем ,какво ще стане с бъдещото ни здраво дете.Дали следващата ми бременост, ако изобщо има такава, ще бъде толкова лека.Какво юе си кажат хората, приятелите ни, семейството ни!
Но знаете ли научихме се да мислим над тези неща, та живота е наш, никой незнае и не може да се постави на наше място.
Помня само думите "обричате вашите животи, животите на близките ви, заради един обречен вече живот"

Та този живот , аз съм го родила !

Извинявам се за дългия пост, но исках да го споделя сега ,когато минаха повече 2 месеца. Не вярвайте на БХС, не вярвайте на доктори, вярвайте в съдбата, кактото ни е писано това ще стане !

Не ме нападайте, само аз знам какво чувствам, само аз си знам как ще живея , а съм само на 27 г....Не го пожелавам на никой !

Bobonkova6811,съжалявам за случилото,мисля че тук няма място за нападки.Едва ли е лесно да се приеме такова нещо..Ти нямаш вина за случилото се,по-скоро доктора който те е гледал ,толкова е виждал,защото има много показатели, с който се вижда синдрома на Даун (шийна гънка,ностна кост,ъгъл на лицева кост,в по-късен етап и някой симптоми на сърчицето).На мен просто ми е странно как при толкова показатели не е хванат нито един,но това на този етап едва ли има значение.Да се мисли или не нещата не биха се върнали и поправили.
Относно годините ти и на 50 да си никой не иска детето му да е "различно".За да се мине целия път се иска много сила,подкрепа и обич не само от половинката,а от всички най-близки роднини.Това какво сте решили или ще решите в бъдеще вие само си знаете .Няма лек път.Единствено може да го облекчите ,като продължите да ходите на психолог,който ще ви помогне да мислите по-трезво.
Успех и много прегръдки

И аз немога да си го обесня, никой не може! Аз пак казвам, ходих при много доктори и никой нищо не видя. Все " от светилата " в Стара Загора- Тодоров, Бузалов, Цонева и Енчева! Никой не каза поне едно "съмнявам се..." веднага щях да направя още изследвания,просто за да съм сигурна.
Ако бяха го потвърдили, 6ях да направя аборт, без дори да се замисля.

Детенце не е при нас .....взехме това решение цялото семейство!
Върнах се на работа,ежедневието ми е както преди,но сърцето ме боли !
Надявам се ,някой ден (ако е рекъл Господ -няма да го споменавам,защото той ме изостави) ако ни е писано, да си имаме здраве детенце!

Синдрома на Даун съществува в две форми-транслукация (пълна) и мозайка (частична).Ако беше второто, можеше да не се види, наистина на морфологиите, но при нас е пълната форма и пак никой от всички тези доктори не видя!
Напраиха ни хромозомни анализи и на двамата,според които е било случайно и при никой от нас не се вижда аномалия в хромозомите.....

Bobonkova6811, и аз съм изненадана, че не е отчетен някакъв симптом при всичките прегледи...... не знам какво да кажа, много е тежко! Вярвам, че ще намерите сили с твоето момче, за да преминете през това и да продължите напред! Много семейства минават през подобни тежки моменти - загуба на дете, нелечимо заболяване.... несправедливо и болно е, всеки си казва: "защо точно на мен трябваше да се случи!"..... и ние трябваше да преминем през нашата трагедия- загуба на дете........... Но не позволявайте болката да ви отдалечи, подкрепяйте се с твоето момче, обичайте се, вашите най- близки хора също ви мислят и се тревожат за вас, приемете и тяхната подкрепа, и дано скоро да имате мечтаното здраво детенце! Прегръщам те!

Направихме и ДНК-а тест, защото е толкова нереално.
Разликата е там ,че то е някъде ,надявам се да се грижат за него, защото ние не можем психически,физически и емоционално да го направим.
Тежко е, болно е!
Но така е трябвало да се случи,хората ще ни обсъждат, ще ни говорят, но  никой не е бил на наше място.
Надявам се следващата ми бременст да бъде толкова лека и да си имаме здраво детенце.Защото ,повяйрвайте, ние наистина го заслужаваме!
Съжалявам за загубата ви ! Живота е непредвидим ....дано настъпят и хубави моменти за всички, които са страдали...

Bobonkova6811, прегръщам те!
Никой няма право да обсъжда решението, което сте взели с твоето семейство! Дръжте се заедно, обичайте се и продължете напред.
И моля те, много те моля, при следваща бременност бягай далеч от старозагорските "специалисти"!

При кого ще ме посъветвате да ходя?
Много съжалявам, че съм секцио и ако не бях,щях да забременея много скоро, но трябва да чакам .....

Благодаря за подкрепата, тя означава много, много за мен ...

Пловдив ти е най-близо,при д-р Даскалов(много от момичетата в Ст.Загора препоръчват това),ако ти се пътува до София има много репрудоктивни клиники.Аз като цяло съм фен на клиниките Надежда,Виена Инвотро Център....има много

Скоро, няма да ги посещавам, а толкова искам.....
Ако е писано, дано имам пак тази възможност...може би Пловдив.Не съм имала репродуктивни проблеми, дано от всичкия този стрес не се появи някой ....

Не е задължително да имаш такива,за да посещаваш такава клиника.Просто хората там са специалисти и техниката е на много високо ниво.

Благодаря за инфомацията.Прочетох много добри отзиви в интернет.Следващия ми преглед ще бъде там.
Писах на сайта им  http://www.invitro-plovdiv.com/ под  формата на "консултация " за проблема ми.Дали отговарят, ако имат възможност?

Тук има тема ,в която можеш да си зададеш въпрос и Мели (д-р Даскалова)ще ти отговори

Аз препоръчвам д-р Добринка Петрова, клиника New Life Пловдив.

Да, понякога са екип, но като цяло всеки си има кабинет и приемно време. Още повече, че Петрова работи и с направление

Ох, Бонбонкова, не мога да ти кажа, че знам през какво минаваш, защото не знам. Но знам какво е да имаш една бременност, и да я докараш донякъде и после да загубиш бебето ... съчувствам ти и те подкрепям. Бъди силна, всяка от нас ще успее! 

Трудно е! Аз я докарах до край,но с разлика, че бебето е с генетично увреждане .......,което колкото и да искам -немога да му помогна.

Мило момиче, със сигурност са много малко хората, които знаят какво ти е на душата. Кураж , много кураж, живей за бъдещето, не се обвинявай за нищо, не позволявай на глупците да те осъждат, не се обръщай назад.
Прегръдка и от мен.
Много разсъждавах след като те прочетох, не само че си силна, ти си и смела за да вземеш решение с ясната мисъл и чуството за вина .... Не се обвинявай.
Желая ти след всичко да постигнеш душевния си мир.