На Алеко са,
Беата. Там вчера, и особено днес има страшен вятър, та допълнително го мисля. Над 50 км/ч.
Него като го духне вятъра в лицето и се разревава и иска да го нося
Вчера имахме послание от треньорите - колко добре се справял и как трябва да продължи да ходи на ски, че ще ги забрави до догодина (търсят си клиенти, разбираемо).
Като го казах това на моя мъж (той пък го няма, в командировка) и вика: "К'во, все едно не си знам детето, че едва си стои на краката."
Вие към коя школа сте? Ще ви пратят ли някакви снимки?
Нашата градина изобщо не е по снимките. Аз пък много обичам снимки и чак днес се присетих късно да бях помолила някой да го снима там горе.
Маги, аз изобщо не държа да се качва на ски. По-скоро исках да подиша чист въздух. Той не е спортна натура и не очаквах да се впечатли от ските, а само от возенето в автобуса до там и обратно.
Днес е 7-ми ден подред на Витоша (събота и неделя също го водихме, но кара шейна).
Много хубаво, че Мони се оправя.
Бонболини, аз имам опит само от обратната страна. Дани не само, че не налита, но и все е жертва - хапан, удрян. За сметка на това е развил доста театрални умения в тази посока
Той дори не може да понесе, когато някой хвърля, събаря, разрушава и изпада в истерия. В неделя се качвахме със Симеоновския лифт на Витоша с приятелско семейство с малко дете. То започна да удря по стъклото на кабинката. Дани се разстрои и му се развика да не прави така. Онова се ошашка от крясъците на Дани и започна да го рита и това беше последната капка, за да се разплаче Дани истерично.