Здравейте мили момичета,
от много време разглеждам този форум и реших да ви споделя и моята история.
Преди 2 години се омъжихме с моя съпруг и от както сме заедно не ползваме предпазни средства,така след 6 месеца забременях но за съжаление бременността беше неуспешна.
Бебчо нямаше сърдечна дейност и последва кюртаж,болка,отчаяние и стрес от преживяното.
След 6 месеца пазене търсене на добър специалист смяна на много лекари,куп изследвания се установи че съм предразположена към тромбофилия и инсулинова резистентност.
Забременях отново бях много щастлива всичко вървеше по план ходех на консултация в клиниката на Щерев и бях доволна докато не вдигнах кръвно 170/100 в 12-та г.с на 09.02.17г отидохме в 18:30 и трябваше да чакам всички мами който чакат за консултация,вдигнах скандал
как може бременна с 170/100 кръвно до чака ред имах чуството,че малкото човече в мен се бори за живот и с всяка изминала минута става по-трудно.Прегледа ме др Угрийнски установи,че бебчо е добре и няма нужда да ме хоспитализира.На сутринта мили момичета прокървях, отидох пак в клиниката отново чаках ред кървяща и безсилна.При прегледа се установи,че бебчето ми е мъртво и няма сърдечна дейност отново съсипана,безсилна и ужасена от така наречените „специалисти “.Отидохме в Майчин дом понеже беше събота и трябваше да чакам до понелник за изследвания с мъртъв плод в себе си.Там последва отново кюртаж ,отново същата болка,стреса от изгубеното и най вече страха от трето забременяване.Минаха се 9 месеца изпълнени с много болка и ето ме тук дами изпълнена с много сила,премахнала всякакъв страх и стрес благодарение на един прекрасен човек др.Семерджиева тя ми даде кураж да започна отново и така миналия месец решихме да ми се подпомогне малко. Почнахме със стимулация с Клостилбегит обичайното пиене по схема следене на овулация 2-ва прекрасни фоликула и чакане за пол.тест.Днес 13.10.17 ме навести лелката за съжаление не се е получило нищо,но няма да се откажа продължавам по дългия път дано и на мен някой ден
да ми се усмихне късмета!
Мили дами не се отказвайте нито за ден бъдете силни и уверени аз вярвам,че някой ден ще разказваме на децата си колко дълго сме ги чакали и през какво сме преминали за да сме с тях!
