Здравейте пак момичета сигурно съм ви малко досадна вече, но почвам да си параноясвам и предпочитам да си го напиша вместо да си го държа в себе си. Имам още 7 дена до М  и това чакане ме побърква както всеки път от доста време насам. Знам че не трябва да го мисля постоянно, но то е по силно от мен а и постоянно ( така си мисля де, което нз дали изобщо има нещо общо) че ми миришат някакви неща на лошо и ми става гадно, кръговете на зърната ми пак да се увеличили, от време на време болка ниско долу. Абе с две думи : ЛУДА РАБОТА
И пак благодаря че ме четете и подкрепяте.

Тединка още чакаме всички УСПЕХ
Вистал вие как сте ?
Меги Меи какво става с теб имаше ли О нямаше ли ?? Поканихте ли кума хахха

Успешен денн и пак се извинявам и пак благодаря че ви има и че мога да споделя трепетите си

Слънцемое, стискам палци да са симптоми за Б. Аз нямам болезнени гърди. Само зърната няколко дни след датата за М ми щръкнаха и станаха чувствителни на допир.
Прегледа ще е в сряда, стискайте палци!

Слънцемое, стискам ти палци и аз не чакам цикъл на 20.11. Дано имаме това щастие, както и всички тук!
Тединка, усещания преди датата за цикъл имаше ли?

Благодаря ви момичета Дано... нз защо хем имам предчуствие че ще е този месец, хем се опитвам и да не се обнадеждавам много защото като ти дойде е...
Кукапетал ще си стискаме заедно още 1 седмица

Дааа, някак си вътрешно знаех, че е станало. Много преди датата, но не исках да се навивам... Стискам ви силно палци!!!

Здравейте,

Бебето е добре, аз, ами била съм и по-добре така да се каже 😁...

Тединка и аз като теб някак вътрешно знаех, но не можех да повярвам и не исках да се надявам...

Стиснати палци на всички!!!

Не сме поканили още кума,мотаме се нещо.Тука от няколко дена ми се гади ама и друг път ми е ставало така и гледам да не се навивам.Не знам дали е станало,даже и не искам да го мисля,обаче днес от 15:00 часа някъде такива болки имам в кръста че място не си намирам. Прегръщам ви силно момичета,стискам ви силно палци да е станало този месец,а за бременните - повече се усмихвайте,бебетата осещат всичко
А забравих да спомена,че от както ми мина периода за О и така и не разбрах дали съм имала много често ме придърпват и наболяват яйчниците,чак се притеснявам да не е нещо сериозно май ще ида профилактично на гинеколог

Здравейте момиче,

Пожелавам на всички само положителни тестове през този месец.

Ние се опитваме вече от 4 месеца да си имаме второ дете но все не ни се получава, а на мен ми иска да споделя с някого. Знам че не е много време, но и аз съм на 37 години, така че най-вероятно ще ни е много трудно ако ли не невъзможно.
Много ми е мъчно и подтиснато затова ми се искаше да споделя с някой.

Благодаря че четете това

Здравейте, да се представя във вашата тема, защото само ви чета от няколко дена. Ние със съпругът ми започнахме с опитите преди половин година като на шега (първата брачна нощ на 1 април). Като си спомня колко несигурна бях готова ли съм, ами докторантурата ми, ами  работата. 2-3 месеца при поредното фалшиво закъснение на цикъла ми осъзнах колко много го исках. При мен още на първия месец се появи закъснение, силна болка в гърдите, те пораснаха и аз реших, че съм бременна. Нищо от описаното не беше типично за мен. Но се оказа, че тези симптоми продължих да имам още няколко месеца и всъщност те били в следствие на липсваща овулация. Оттам започна посещението по кабинети. Беше ми предписана стимулация с Колстилбегит, благодарение на този форум на своя глава накарах съпруга си да си направи спермограма (в момента той лежи в болницата след операция от Варикоцеле, диагностицирано след спермограмата). Пуснах си пак на своя глава хормони, които гинекологът дори не погледна. Според ендокриноложка те са перфектни. Нищо от споменатото не ме притеснява освен... че преди година и половина след възпаление на тръба ми беше намерена хламидия, която ми е подарък от предишния ми приятел и това означава, че съм я носила много години. След седмица имам за първи път час при д-р Даскалов и се надявам в края на краищата да са отпушени тръбите или поне едната.
Мисля, че последните месеци детето ми беше станало фикс идея, всички мои приятелки изведнъж забременяха и навсякъде виждам големите кореми и колички. Но откакто започнах да се притеснявам за тръбите си, се подготвих и за лошия изход също. Така преди няколко дни една моя приятелка ми спомена думата "развод", в този момент осъзнах, че имам нещо, което искам повече от дете и това е съпруга ми. Мисля, че не всичко е на всяка цена и мисля, че ако детето не стане по начина, както съм си представяла, то нямам право да се отчайвам, защото не бих изгубила нищо от живота си. Той ще си остане все така хубав, просто ще търся друг вариант. А четейки историите на много момичета осъзнах колко много варианти има за почти всички ситуации.
Пожелавам успех и кураж на всички вас. Някои дни са тежки, но с правилния човек до себе си и най-мрачния ден може да се оправи.

 Отдавна не съм писала. Честито на бременните , стискам силно палци на чакащите две чертички този месец    и кураж                                             
 teri_90, благодаря ти за написаното.Опитите са ни вече 2 години и нещо. Толкова ме е страх да не останем без дете(  на 37г съм ), че наистина забравих, колко прекрасен мъж имам до себе си.Благодаря ти, че ме приземи                                                                                           
 Пожелавам ти бързо да се преместиш в бременната тема.     
                                                                     
 Утре чакам положителен тест от една от вас.                                                              

Децата наистина са най-голямото щастие на света и ще цитирам снаха ми: "Не познавам двойка около мен, която да иска дете и да не го е постигнала". Разказа ми за леля си (47г.), която миналата година чрез инвитро и донорска яйцеклетка е родила след няколко неуспешни опита. Но дори да не е възможно зачеване, едно дете може  да бъде наше и без да бъде родено от нас. Аз наистина вярвам на написаното в "Дервишово семе", че мъжът става мъж, когато му набоде брадата, а жената се ражда жена. Майчинския инстинкт е вроден и ако някой ден не успея да зачена смятам да вложа енергията си в осиновяване. Както каза съпругът ми веднъж: "Теди, аз искам деца с теб, не деца от теб". Затова пожелавам на всички деца по един или друг начин и на всички деца пожелавам майки.
Определено ми беше много трудно да достигна това душевно равновесие, плаках много, всеки път очаквах добри резултати и те на всяко изследване бяха лоши. В един момент очакванията ми, че всичко ще бъде наред се стопиха и това беше момента, в който осъзнах, че "да имам дете" е станало фикс идея. Пикаех на лентички, ходих на фоликометрия, секс в определени дни, това ме беше изтощило до краен предел. Момента, в който приех, че имам проблем започнах да споделям с всички. Сигурно и съседката през 10 къщи също знае за репродуктивните ми проблеми и опасения. Споделяйки камък ми падна от сърцето, хората започнаха да споделят истории на техни познати с добър край и това много ме обнадежди. Намирам за много полезни статиите във форума "Статистика на успеха" и "Бебета на зачатие". Чета основно тях, а не тези с проблемите. И друго много важно нещо според мен е да осъзнаем кога сами се психираме. Аз най-вероятно след два месеца ще разбера дали съм със запушени тръби от хламидия. Чета във форума и на всички са им запушени тръбите, но пък си мисля, че е нормално в такива форуми да намираме само хора с проблеми. Никой няма да създаде тема: "Имах хламидия, но тръбите са ми наред и забременях от първия път". Тук сме основно жени с проблеми и това хем е хубаво, защото си даваме кураж и надежда, хем може да повлияе зле.
Обичайте мъжете си, бебенцата ще решат кога сме готови за тях и ще дойдат. А на вече бременните пожелавам Господ да ги пази и нека най-хубавото предстои за всички нас. :*

Добро утро хубавелки  как сте днес. Както се казва нов ден, нови възможности. Аз продължавам с моите силно болезнени гърди. Всеки месец ме болят,но миналият много ме боляха, а за този няма да говоря. Снощи се изправих по- рязко и чак ми се припева... на защо така с чашка Ц съм и май скоро ще трябва пак да ида на манолог ( моля ви кажете нормално ли е толкова да ме болят) и придърпване постоянно имам.
Тединка ти не казваш как си (гадене апетит и други).
Меги меи кога ви е сватбата и дано да са станали нещата 

Ивалина20 това със споделянето на всички ни е познато. Аз затова си и направих регистрация тук. Много по добре е когато можеш да споделиш с някого, да те подрекяп и помогат.
Тери90 аз лично тукожщо прочетох поста ти и нз какво да напиша... Много си права за абсолютно всичко, което си написала. Превръщаме идеята за деца във фикс идея и малко забравяме за живота отстрани. Но като гледаш как твой приятелки забременява от 1 път или как искат да направят аборт, пък ти толкова искаш да имаш бебенце но не се получават нещата и на мин лично ми става много тегаво.
Целувки и хубав ден!

Слънцемое, мен ме е страх да говоря преди прегледа утре. Много съм притеснена...

Не вярвам да са станали Слънцемое,не го чувствам така,малко съм загубила вяра и малко като задължение ни е станало да работим по този въпрос.Не търся съжаление просто споделям.А за сватбата,тя е на 27.7.2018.След нова година се захващам с подготовката,макар че сме напълно наясно какво искаме

Tery_90 като чета поста ти се усмихвам и вярвам че има надежда. Не трябва да губим кураж.
Благодаря на всички, че ви има.

Споделянето, говоренето, много помага. Аз го изпитах на гърба си след раждането минала година и респективно смъртта на бебето. Не исках да комуникирам с хора, бях се отделила от света и така ми беше добре, но с мъжа ми не можех да споделям колко безумно ме боли, той не искаше да говори, беше заключил темата, това беше неговия начин да го преживее и да бъде пълноценно до мен и дъщеричката ни във времето, когато аз просто не можех, не бях човек, не бях майка, бях развалина. Докато в един случаен ден се сближих с една съседка преживяла същото (сега моя най-близка приятелка), тя ме насочи към това да общувам с хората, да не затварям и фиксирам върху трагедията. Малко по малко почнах да излизам, да общувам и когато почнах и свободно да говоря за случилото се, нещата започнаха да придобиват друг облик. После месеците, в които не ставаше забременяването, времето което ни притискаше пак ме вкара в кофти коловоз, но пак със споделяне, особено тук ми помогна да запазя някакво равновесие, докато чудото се случи и дано този път всичко да е наред!

Знам колко ви е тежко и трудно на моменти на всички, винаги съм казвала, че не разбирам защо трябва да е толкова трудно за нещо толкова прекрасно като да дадеш живот на този свят, но вярвам, че всички ще имаме това щастие по един или друг начин.

А, Марси, ти си ми идол на мен да знаеш, възхищавам ти се във всяко отношение, най-вече за силата ти и всеотдайната помощ тук, която оказваш винаги детайлно и с внимание на всички!!!

 

След тези думи нямам какво да кажа!

Здравейте момичета.От 2,3  дни имам болки в кръста.А още е далеч да ми дойде.И леко са ми напрегнати гърдите.Последния ми цикъл беше на 28.10.Идея от какво са.

То понякога не е и нужно да се казва каквото и да било. ПРЕГРЪЩАМ ВИ   

И от мен прегръдка за всички, дано скоро да се сбъднат съкровените ви мечти!

 

Тери, добре дошла! Благодаря ти за всичко написано!
Най-високата успеваемост при ин витро е точно при тубарен фактор (запушени тръби).

Мен пък винаги ме окуражаваха съфорумки (ние бяхме с мъжки фактор). Все още помня, когато едната от тях ми каза, че щом матката е наред, имам яйцеклетки и разполагаме с някой читав сперматозоид, въпрос на време е да стане. И беше права.

Желая от сърце на всяка една от вас много късмет!