Цял ферман изписах и нещо се бъгна и не можа да се публикува, хайде пак ще се пробвам...
Та, април месец прави мъжа ми спермограма - всичко наред. Май месец пусках хормони, наред бяха, сега пак пусках, пак са наред, онзи ден прогестерона излезе чак 129 при 75.8 горна граница мисля. За човек който забременява от първия път и уж всичко е наред, резултат 0.
Относно другото за Момента, бях разказала още в началото, че мъжа ми има автоимунно нелечимо заболяване, което може да се поддържа само с едни инжекции (биологично лекарство), които той отлага още от след първата бременност в името на това да имаме второ дете. Да, обаче вече освен, че много се влоши здравословно той, ако не ги почне веднага ще загуби и правата си по каса за тях, а освен, че трябва до живот да ги слага всеки месец, са и безумно скъпи.
Тъпото в цялата работа е, че щом ги почне няма право вече да има деца (подписал е и документ по въпроса), защото няма данни дали няма да причинят генни модификации, малформации и така нататък, пък за момента няма и никакъв варянт от финансова гледна точка да замразим/съхраним материал и после да се правят инсеминации, инвитро, ако се наложи и така нататък. Така, че в общи линии положението беше или да забременея от ноември до сега или никога повече.
Благодарение обаче на бившата ми гинеколожка, хистероскопията, която ми направи декември за премахване на най-вероятно несъществуващ полип и прогестероновия препарат, който ми предписа януари по неправилна схема, поради което задържах фуликул понеже ми блокира овулацията и до средата на април нямах овулация и МЦ, 5 от общо 11те месеца с които разполагам за бебеправене отидоха по дяволите.
С оглед на всичко това и не само, колкото и крайно и песимистично да звучи, мисля, че определено не е писано да имаме второ дете, независимо какво жертваме или правим, просто всичко което се случи и случва е против това.