Trimester 1
Month 1: Weeks 1 to 4
Month 2: Weeks 5 to 8
Month 3: Weeks 9 to 13
Trimester 2
Month 4: Weeks 14 to 17
Month 5: Weeks 18 to 22
Month 6: Weeks 23 to 27
Trimester 3
Month 7: Weeks 28 to 31
Month 8: Weeks 32 to 35
Month 9: Weeks 36 to 40

Това са месеците.

А защо не е хубаво във водата? Обясни ли ти? 
Естествено няма да отидеш на градския плаж или на Златни/ Слънчев бряг, но има чудесни, чисти местенца. Аз ходя основно на Албена и Слънчев ден. За Албена гарантирам с ръката си, че е чисто.

Значи, другата седмица влизам в 5-ти месец.Благодаря!

Ние ще сме на Камчия, гледаме винаги по-безлюдни места, защото е спокойствие, а и детето дивее и не пречи на никой.

Павла защо точно не ми каза. Може би защото съм била в ранна бременност 6 г.с или заради разликата в температурата на водата и като си се напекъл. Не знам точно, но от доста приятелки които са били бременни знам че и на тях не са им препоръчвали да влизат в водата и някакси бях психически подготвена че и аз няма да се къпя. Но пък при нас имаше една жена с доста голям корем и пре спокойно си се къпеше и то в бурно море с доста вълни. Така че пак казвам въпрос на избор е. Като чета и Лина е въздържателка на водата сега.

Това е момента със "за всеки случай" Нещо ежедневно в нашата страна.

На мен миналото лято ми казаха, че е по- опасно да се седи на плажа, отколкото да се влиза във водата. Особено ако имаш проблеми с коагулацията. Също е опасно излагането на слънце на незащитен корем. Тук препоръчват задължително цял бански с УВ защита. Аз си имам от миналата година и ще си го ползвам и на дебела сянка, а във водата, особено на плажовете, на които ходя е спокойно и чисто- така че няма проблем.
Не сме болни, хора, бременни сме. Всичко разумно може да правим, а плуването е и даже мнооого полезно.

Хоп, цоп и троп и от мен. С Лори, АГ ми беше забранил вода, басейн или каквото и да е. Аз съм голяма жабка, че и бивша плувкиня. Та сега само гледам от далече и под чадъра. Записах се на ранна фм , в 12та седмица, не знам дали ви казах. Иначе корема е гол, но не е като да се пека- само ако ми е студено се показвам. Иначе , дали от въздуха или просто защото мина време - размина ми зверското гадене. Вие как сте?

Здравейте момичета, относно водата и аз не мисля да влизам,нещо си ме е страх да не лепна нещо. За раждането съм за нормалното,така че стига да няма други причини мисля да си раждам нормално,все пак и възстановяването след това е по- бързо и безболезнено.

Аз чакам само да ми вдигнат забраната и веднага ще почета морето. Лекарката ми изписа едно нещо за предотвратяване на уринарни инфекции и се надявам тази бременност да се размина само с една, а не като миналата.
Иначе мисля да раждам нормално (дано, дано, дано) като миналият път и този път даже няма да заявявам епидурална, че от предното ме е много яд за нея. Именно затова избрах да раждам в държавна, а не в частна болница, че ми казаха че тук в частните бързо, бързо пращали за секцио. А като знам предното раждане колко часа беше, това даже и наполовина да е, пак ще е много часове.

Аз не съм разказвала за раждането, нали? Голям филм беше. Въпреки това не искам и да си помислям, че може да родя секцио. В момента, в който ме качиха в стаята станах, изкъпах се и си гушнах детето, което спа отгоре ми до двуседмична възраст.
ето го и раждането:
Голямо приключение беше. Малкият реши да изчака да ми мине рождения ми ден на 22ри и сутринта в 4,30ч на 23ти започнаха контракциите. 23ти е денят на нашата сватба. Чудесен подарък получихме. Отначало не бях 100% сигурна, после изкървих, събудих мъжа ми, пихме по едно кафе, оправихме се и тръгнахме. В 7ч бяхме в болницата. Голямото чакане започна. До първия преглед бях вече с регулярни контракции на 4-5 мин и разкритие от 4см. Пуснаха ни да се разходим и да ям, че щяло да родя чак на другия ден. Нали съм много изпълнителна- ядох, ходих, но вече станаха непоносими болките и се върнах. Стана ми лошо- повърнах и продължихме с чакането. Преглед две- 3 мин контракции и 5 см разкритие. Качиха ме в родилно отделение да си чакам. Настаниха ни в стая. Започнаха контракции по 1 мин на 2- 3мин и пак изкървих 2-3 пъти. Звънях, но никой не дойде. Така един час и половина. Накрая Марио отиде да извика някого. Акушерката дойде доста ядосана след още 15-20 мин, губили сме ѝ времето. Трети преглед- 7см разкритие. Тогава започна истинското приключение. Това се случва вече към 3 следобед. Разбягаха се, свалиха ме в родилна зала на леглото. Няма свободна родилна зала, няма дори предродилна свободна. Аз започнах да се плаша, че вече никой няма да ми сложи епидурална. Свалиха ме от леглото и продължихме пеш към операционните. Имаше 2 свободни зали. Влязохме в едната- масата се счупи, анестезиологът избяга, а аз раждам права. По суетяха се, размениха любезности помежду си всички, по френски досадни, които се събраха, а аз вече ще родя като кон. Обещаха ми малко газ да ми пуснат. Оказа се, че масата не може да бъде поправена. На собствен ход ме вкараха в единствената, мега резервна последна зала в цялата болница от 5 сгради и десетки етажа.
Мъжът ми е железен, остана с мен на раждането. Всичко беше толкова динамично, че май и да искаше нямаше да може да излезе. Нито той, нито аз съжаляваме. За това раждане пак искаме да сме заедно, ако може.
Както разбрахте- нито епидурална, нито газ, нито дяволи. За 30 мин се роди Симеон. След това плацентата не се роди. Изчакаха 25 мин и започнаха да ме подготвят за анестезия. Пак се счупи масата. Не могат да ми изведат ръката. Започнаха да ми пускат газ, но анестезиологичният екип се зачовърка с масата, така че аз си взех маската и сама си давах газ. Да помогна. Извадиха плацентата, а през това време мъжът ми е с малкия в една зала с нагреватели за бебета. Започнала някаква истерия- бягат, викат хора към операционната, в която съм аз. Как не е получил инфаркт- не знам. В последствие се оказало спешно секцио, но на хората им трябва единствената функционираща зала. Посрещнаха ме в коридора със Симеон. Тях ги качиха в стаята, а мен ме приведоха в залата за събуждане.
За престоя в болницата мога да кажа само- дълъг. Чудесна база, но кофти персонал му се е паднал на отделението.
Важното е, че всичко е наред. Аз бях с 2-3 шевчета, които минаха без да ги усетя дори.

Това е в общи линии. Чудесно беше, но за това раждане ще си настоявам за епидурална 100%, освен ако не стане нещо екстремно пак

Аз моето няма да го разказвам, че после тези с първо раждане да не ги е страх да родят  Но със сигурност знам, че епидуралната при мен прецака много неща и тоя път колкото и да боли, не я искам. Освен това при нас в 7-ми месец заявяваш епидурална, така че когато го кажа ще съм с бистър ум още.

Аз по медицински причини ще съм секцио, но не съжалявам. Присъствала съм и на двата вида многократно и всяко си има плюсове и минуси. Според мен не е важно как ще родим а накрая всичко да е наред. Пък като си гушнем бебоците бързо ще забравим преживяното.

Павла, много забавно раждане си имала!

Аз мога да кажа само едно, колкото и да си гледала раждания, докато не родиш идея нямаш през какво минаваш.Отделно всеки организъм е различен и се възстановява по различен начин.Имам доста познати родили първото нормално, второто секцио, заради ужасно първо раждане, ами хич не бяха щастливи от секциото.Не знам защо са си мислели, че това е нещо супер леко.Заспиваш, събуждаш се, ставаш и си като нов.Няма такъв филм.

  забавно беше, Маги, особено като мина и се прибрахме.
Еличка, Маги е 100% права. Няма никакво значение какво ги гледала или водела докато не видиш сак реагираш ти.

Мен ужасно ме е страх от секцио. Първата бременност заради плацента превия до 36-та седмица не се знаеше дали ще ми правят секцио. Аз цяла бременност само се молех да е нормално. Като се закучиха нещата на раждането и докторите казаха секцио. Аз над час им се молих да правят всичко, което знаят, само да не ме режат. Накрая за един напън я изкараха с форцепс.
В Англия за моите заболявания не се прави секцио, но тук не знам. Ако съм в България никога няма да ме пуснат да раждам нормално. Надявам се, че в Испания е като в Англия. Чакам с нетърпение първата среща с акушерка, за да видя дали ще ме сложи висок риск.

Яничка, ако не искаш не отговаряй, но какви са ти заболяванията?

Яничка, ако не искаш не отговаряй, но какви са ти заболяванията?

Варикозни вени - един опериран крак и един в тежка форма. Бъбречна поликистоза, заради която лекарите ми казаха, че дори не трябва да забременявам. И на финала - висок диоптър късогледство, който знам че не е много определящ, защото е важно налягането, а не колко ти е диоптера, ама в България знам че не дават да се ражда нормално.

Диоптрите не са важни. Аз имам доста
Все пак не е ли по- добре да се помисли дали може да  се ражда нормално. Много зависи от състоянието ти де. Аз също не искам секцио и бих го избегнала, ако мога, но нямам намерения да правя геройства.
Карат ли те да носиш от тези гадни компресивни чорапи като имаш проблеми?

Всичко зависи от доктора и практиката в съответната болница.В някои частни болници взеха да работят по европейски стандарти, което е обнадеждаващо.

Аз минах на преглед.Бебетата са добре и растат, майка им не е мръднала и един грам от предния път и взех да се притеснявам, че те качват, аз свалям, което не е чак толкова хубаво за прага на 5-ти месец.

Едното със сигурност е момиче, другото си беше сложило краката под дупето и нищо се не виждаше. Аз почвам да мисля имена за девойка

Шарени ще са. Мисли и за мъжко име
Аз започнах да качвам със Симеон в 8ми месец. Щом те се развиват добре, значи всичко е наред.
Честно, надявам се и тази бременност да е по същия начин.

Pav-la аз съм почти 100% сигурна, че ще ме пуснат нормално да раждам. Тук почти всичко е като в Англия, така че се надявам и определянето на риска да е същото.
Чорапи съм носила само по време на полет, по време на цялото раждане и 2 седмици след раждането. Биха ми и хепарин 10 дни. След раждането ми забраниха да ги свалям изобщо, така че се къпех с тях. Те бяха с дупки за пръстите и само на петата се хващаха.
Принципно лекарите в България ми казаха, че трябва да нося чорапи, но аз не ги понасях. В Англия никой нищо не каза и затова си седяха в шкафа.

Маги, аз до 5-ти месец само свалях и някъде към 6-ти като започна едно качване, та не се спря. Така че спокойно, всичко е наред. Значи моето предположение на 50% е успешно.