Весело лято на всички! Много слънце и усмивки!
avallon, направо ти завидях за яслата на Нора
. При нас просто няма условия за чак толкова време навън. Яслата, а и градината, са в сгради, които първоначално не са били предвидени за такава дейност. Съответно, дворът е малък, стаите не са само на първия етаж, навън едва има място за пързалки и някакви играчки. В градината поне ще са по-големи и ще се обличат и обуват сами, ще се хранят сами, доста време ще се спестява за други занимания, включително и за излизане. Така ми се иска, де. А сега се качваме по стълби на третия етаж, където се преобличаме, после слизаме на втория етаж, където са групите. Излизането на двора е свързано със слизане и качване по стръмни и тесни стълби. А и като излязат, с десет крачки са прекосили двора. Но при този недостиг на ясли и градини в София разчитаме, че поне ще попаднем на свестни госпожи и лелки.
Момчетата изглежда са по-мързеливички - ако може някой да им свърши работата, хич не се напъват
. И Пепи може да се обува и донякъде да се облича сам, но всичко става с много кандърми, повтаряне, обяснение... Докато ми писне и или го оставям така, или го обувам аз. Особено, ако бързаме. "Търговията" върви с колички, които му вземам, докато не се обуе, а после му ги връщам. С Ани просто оставям дрехите и тя се облича. Ако има претенции какво да облече, изясняваме какво иска и обикновено не се бавим. Разбираме си се по женски
.
И аз ги уча да не удрят другите. Те това първо го тренират помежду си
. Не се бият, но се случва единият да удари или оскубе другия. Не са агресивни, посягат, ако с нещо са ги засегнали, понякога от безсилие, а се случва и от обич
. Ани понякога така си изразява емоциите
. Един ден обаче много ме умили, когато Пепи се пазареше с едно познато момиченце за колелото й. Ани каза на детето: Ще дадеш ли колелото на моя брат да го покара?
Да, и ние другата седмица тръгваме към морето
.
kati_vm, не ми изглежда да е алергия. Предполагам, че УНГ ще смени лечението.