Момичета така и не писах след абразиото.Понякога в такива моменти започваме едно лутане и се чудим от къде да започнем.Чакках месец и събрах сили и започнах.Първо минах при ендокринолог-всичко ок, но има съмнение за инсулинова резистентост.Малко диета и спорт (тичане след детето за друг вид няма време).След 6 месеца пак обременяване с глюкоза и ще преценим дали да не мина пак на метфогама.Тромбофилия-оказа се че съм хетрозиготен носител по три от петте фактора, които изследвах от основния пакет-картинката взе да се изяснява...Имам си О и лигавицата беше ок като ходих на АГ след първия МЦ след кюртажа.Подновихме опитите и пак на АГ да пуснем една цитонамазка и микробиология след морето за всеки случай и изненада-тоя месец тънка лигавица и киста на яйчника...Имах записан час за хидротубация за другата седмица в Щерев, но с тая киста се съмнявам да направим процедурата.Ама поне ще видим какво става с кистата, че АГ ми е отпуска цял месец.Минах и на консултация с генетик (Русев) и изследвах вит Б12 и вит.Д.Започнах прием на Б12 защото е нисичко (не под долната граница ама доктора иска да е по високо).Проверих и прогестерона на 21-ви ден след О и си е ок (макар, че не знам дали е верен резултата с тая киста и дали тя влияе по някакъв начин).В началото на септември ще пусна и имунилогични (по препоръка на Русев).Починах малко и сега си следвам планът на действие-лечение за кистата, хидротубация, имунологични и октомври живот и здраве на консултация и при Сигридов.Ще направя всичко каквото мога и другото е Божа работа.За друго ин витро нямаме нито финанси нито нерви.Радвам се че направих тромбофилията (на своя глава) и открих проблем, който ако забременея отново и не лекувам бременността пак щеше да е обречена сигурно на край пак в самото начало.Както винаги събрах сили и продължавам.Както казват хората -щом веднъж е станало, пак ще стане и не ми остава нищо друго освен да се надявам, че ще е така...Успех момичета и благодаря за куража и подкрепата!
