Знам ли я какво сравнява. На морето септември една жена от компанията имаше и тя я пробва, та виждала е какво е. 

 И аз съм много затруднена с подаръците.За Никола е лесно -още е малък и си обича играчки,та поръчах всичко пожелано.Георги вече ми е много труден,а вярва още и в Дядо Коледа(което допълнително ме затруднява).Той самият не знае ,какво иска.На родителската среща ни раздадоха писмата на децата - написал кученце Йорки и книгите за Хари Потър 5-8 (първите четири получи февруари за РД и ги прочете).Книгите поръчах от Orange в помента са намалени с 20 % и излизат много изгодно,освен това подаряват към всяка поръчка по нещо,та намаза и коледна книжка.Ама с кученцето ще удари на камък май,хич не ми се хваща на хорото с домашните любимци отново.Искаше и сноуборд,но в нашето семейство само той е по тези спортове и кара ски на ски училище и ако някой от компанията ни го вземе с него ,та не знам дали има смисъл да купуваме.
 Децата получават подаръци под елхата и при бабите ,та съвсем ми е трудно.

Предколеден привет!
Аз бях много бърза с подаръците тази година -настолни, семейни и образователни игри за всички.Е и поръчката към Дядо Коледа-конструктор като на градината(че не можела да се вреди) и енциклопедия за домашни любимци.

Може ли да върна темата към споделянето на децата за това, което се случва в градината/училище...как стимулирате това, детето да споделя в къщи това , което се случва?
Моята щерка изобщо не ни казва какво става с нея в наше отсъствие и това ме притеснява. Всички майки знаят какво се случва в градината, аз не знам нито какво учат, нито как се забавляват- всичко което знам е по снимките във фейса, или от други майки...
А сега все още не крие съзнателно, според мен....

Може ли да върна темата към споделянето на децата за това, което се случва в градината/училище...как стимулирате това, детето да споделя в къщи това , което се случва?
Моята щерка изобщо не ни казва какво става с нея в наше отсъствие и това ме притеснява. Всички майки знаят какво се случва в градината, аз не знам нито какво учат, нито как се забавляват- всичко което знам е по снимките във фейса, или от други майки...
А сега все още не крие съзнателно, според мен....

alia, имам чувството, че някои деца просто са си така. обикновено момиченцата всичко докладват, но ти си изтеглила явно късата клечка.
аз съм така от години и съм се обърнала на комбинация от ЦРУ и ФБР, за да научавам поне отчасти какво се случва и какво има да се прави в училище.
уж помагало ако родителите дават пример, като вечер споделят какво е станало през деня - като ритуал, примерно, по време на вечерята. при нас не помогна, но ти опитай.

Всъщност, Jam, точно към теб ми беше въпроса.
Лошото със поделянето на деня в нашето семейство е, че работим в една фирма и не говорим за работа в къщи, а то какво друго през седмицата-все стигам до там.
Пробвам, когато е възможно след градина да ходим пеша и да си говорим, но тя все е забравила какво е правила или яла, денят й е минал "добре", играла си е с "децата", какво е правила -"рисувала". Разбирам, че я били наказали от разговор с друго дете, че са им вземали няколко пъти секрети в градината в съвсем друга връзка и т.н.
Аз пробвам, понякога, да споделям нещо, което се е случило с мен в сходна ситуация или възраст, но това е ако имам подозрения конкретни.

Аз съвсем безсрамно разпитвам. Просто си имаме ритуал по приспиване и докато се гушим разпитвам. Но тя първо си е бъбривка и второ разсеяна. Добре че нейната класна ни направи група във фейса и там пише важните неща. Ето днес съм на РС, за която прочетох в групата и като споменах, ми се каза „ааа да, има родителска и бележка някъде имам, ама не знам къде е“. Поддържам контакт с няколко майки и така дружно сглобяваме кой какво е казал и направил.
Я кажете как се организират РС при вас, че на нашата първо ѝ смениха часа от 18 на 17:30 и второ казали, че децата са си наша грижа. Демек, няма кой да ги наглежда в друга стая. Е как точно хем да ида на срещата, хем да си гледам детето. Кой изобщо работи до 16:30 - 17 часа, че да успее. То всъщност и двамата родители трябва да са на линия - единия на срещата, другия с детето.

Дайте съвет.
Дъщеря ми миналата година ходи на балет. Разболя се и се наложи да отсъства 2 репетиции. В този период пропусна да научи един танц и т.к. предстоеше да го танцуват на сцена бяха нервни и на репетиция някакво дете й казало, че ги бави. В резултат на това, тя започна да ходи с нежелание и да плаче преди репетиции, ставаше все по-зле и се отказа да ходи.
Тази година започна с огромен ентусиазъм да ходи на състезателни танци, но по време на репетиция влязло момче от следващата група( по-големи на възраст) и се пошегувало дебелашки, че яде деца, моята се впрегнала (голяма фантазия, голямо нещо) и започна да не иска да ходи и там. А има напредък-за два месеца доста неща научи и не ми се иска да се отказва. Освен това, ако за всяка реплика на някого си променя нещата в живота, къде ще му излезе края. Как бихте реагирали?

alia,

чакаме да го израсте... друго не помага.

Аля, да си дебелокож е полезно, но за някои деца е трудно.
И за някои пораснали деца също.
Ще й мине.

Пожелавам на всички деца на Зачатие да са живи и здрави! 

Аля, както каза Джам - чакаме да мине. И както каза Мели - понякога не минава. Аз имам същата чувствителна госпожица, която една дума или реплика може да накара да е тъжна и умислена дълго време. Случвало се е след месеци да си припомни случка и отново да се тревожи. Аз говоря. Опитвам да я науча да не задълбава толкова, да приеме, че хората са различни и се случва да нагрубяват. Друг е въпросът, че не ми се получава съвсем. Ама то "рунтаво куче гладко не ражда" 

Благодаря ви за успокоението.
Много говорихме от случката досега и май има някакъв ефект.Ще видим след Нова година.

Аз с това чакане да мине и да стане по-корае, уж споделяше с нас,уж всичко и накрая се оказа жертва на тормоз, предимно вербален. Та се вкарахме в едни филми с жалби и директори не ми се и разправя. Съжалявам че по-рано не му набихме канчето какво става ако не споделя та накрая все едно шамари ни биха на нас. Започнах да му чета и статии какво става с деца, които не търсят помощ навременни не споделят. За съжаление много рязко го въведох в тази тематика, но при нас самоубийствата на деца зачестиха и не ми се чака да отрастне за да осъзнае. Сега вече, след месеци работа да споделя, започва да си казва всичко и по-малко му пука, по-спокойно приема нещата в училище.

Аз с това чакане да мине и да стане по-корае, уж споделяше с нас,уж всичко и накрая се оказа жертва на тормоз, предимно вербален. Та се вкарахме в едни филми с жалби и директори не ми се и разправя. Съжалявам че по-рано не му набихме канчето какво става ако не споделя та накрая все едно шамари ни биха на нас. Започнах да му чета и статии какво става с деца, които не търсят помощ навременни не споделят. За съжаление много рязко го въведох в тази тематика, но при нас самоубийствата на деца зачестиха и не ми се чака да отрастне за да осъзнае. Сега вече, след месеци работа да споделя, започва да си казва всичко и по-малко му пука, по-спокойно приема нещата в училище.

Вени, имам чувството, че не разбираш добре за какво говорим.
много се радвам, че при вас е сработило и сте преодолели нещата, но имай предвид, че това далеч не се случва при всички деца и ние точно това обсъждаме - деца, които въпреки многократните (и многогодишни) разговори, продължават да не споделят, да свръхреагират емоционално и прочее проблеми. това са черти от характера, а не просто липса на знания, получени от мама и татко и това не се преодолява толкова лесно.

"защо не ни каза, че Х те е одрал? защото ще се намесиш, те ще го накажат и после ще стане по-лошо за мен...."
а иди споделяй...

Привет, момичета!
Влизам тук две въпросчета за племенника, който ще стане на 8 г скоро.

Първо, може ли да ми препоръчате детски кардиолог и детски пулмолог. Той играе футбол и треньорите са забелязали, че се задъхва и искат да го види лекар.

Второ, нямам никакъв опит с велосипедите, а съм му обещала колело за РД. Иска да е изненада. Не иска да ходи с мен по магазини.
Висок е 123 см, а гледам че размерите са за ръст от 116 до 130 и след това над 130 см (това на Драг). Дали ще може да кара такова за над 130 см поне от лятото?
И какъв модел да взема? Гледам, че сега карат някакви с широки гуми ..
Парите не са от значение.

Благодаря 😊

Привет!
И аз съм на темата с велосипедите.
Дъщеря ми е висока около 121см.
Мислим да й вземем 20"-ово колело. До лятото трябва да стане за нея.
Идеята е при най-ниското положение на седалката крачета да стъпват на земята.

Привет, момичета!
Влизам тук две въпросчета за племенника, който ще стане на 8 г скоро.

Първо, може ли да ми препоръчате детски кардиолог и детски пулмолог. Той играе футбол и треньорите са забелязали, че се задъхва и искат да го види лекар.

д-р Велковски в Сити Клиник на Околовръстно шосе - детски кардиолог
д-р Рада Маркова - 1 ДКК - детски пулмолог

Благодаря, Jam 

ПП. Да ви споделя за раницата Herlitz. На моя племенник не му е удобна (тежка е и обемна) и не му се събират всички учебници, заедно с хапването, та само след няколко месеца му я смениха с обикновена..... 

Ето такава беше:

Точно този модел на Херлиц никак не е обемен и тежък. У нас се носи вече 3-та година и не е имало проблем със събирането на учебници. Храната я слагам в джобчето отпред, но тя не носи обяд, а плод в кутийка, сандвич.
Принципно обяда се носи в отделна термочанта, нормално е да не се събира всичко в раницата
В кой клас е племеника ти? Да не би пък да е много слабичък и затова да му тежи. Въпреки че каката носеше лего също от първи до четвърти клас, което беше доста по-обемно от херлица, а тя не се слави със завидни килограми

Първи е. Най-основният проблем е, че е малка доколкото разбрах.