Благодаря, момичета.
Падна във вторник на обяд, след стажа не успях да ходя до аптеката и започна бурята (най-тежката от 81 насам, 8 човека загинали в колите си на магистрала, затрупани от снега, днес стигнаха до телата), която свърши в четвъртък сутринта, с кратко спиране да изкопаме колата
съответно лапето намаза кисело мляко на клечки (в нещо като големи сламки, замразено), един Ибупрофен и голямо количество сладолед. Като сложим и -18 градуса, вчера на обяд нямаше спомен от болка и раничката беше побеляла.
Но тези капки, Зори, ще ги потърся. ЗА мен, моето коляно още ме боли, вече втора седмица, откакто паднах на него, качвайки стълби. и за мой срам, навън беше ледена пързалка, навън не паднах ходейки, ми на работата се изтърсих, след като казвам на децата всеки ден да не тичат и да внимават. Като картоф челно се изтърсих
капачката я усетих как се наду, благодарение на студеното време спадна за два дни, ама си ходя с бандаж се.
При нас има само една среща. Всичко друго е писмена комуникация.