Честита Баба Марта на всички малки, големи и още по-големи, бъдете здрави, бели, румени и засмени!

Вени, мисля че наистина ще е от полза изчерпателен твой пост по въпроса с дислексията и каквото друго се сетиш, така че пиши когато имаш време и възможност.

Честита баба Марта!
Ние се готвим за празника на буквите.Вчера имахме индивидуална РС в която си говорихме основно за празника - 20 лв за клубче, меню и аниматор, коронките с букви са от тях. Обяснявах на родители, че този празник, не е онзи за 24.05. а се прави, когато изучат всички букви от буквара. Странно ми беше, че не помнят, та повечето са по-млади от мен.
Иначе ми се обясни, че се справя добре, но яде букви при диктовка. Поне понякога си намира и поправя грешките. Което значи, че знае как е правилно, ама бърза, да я питаш за къде. На теста по математика има 45 точки от 50 възможни, колкото всички добре представили се от техния клас.

Пеше, аз не помня такъв празник да сме имали, като изучим всички букви. 

такъв празник аз помня като дете в първи клас, такъв празник имаше и моето дете в първи клас - обикновено е в началото на март, когато изучат азбуката.

само че при нас винаги е бил от тип "рецитал" с песнички и стихчета в училище - за да покажат децата какво са научили, а родителите са публика. пазя короната с буквичката. но никакви клубчета, аниматори и пари...

Е то и моите спомени са такива, Джаме, ама сега ... Малка им е стаята за сичкото родители. От моя празник помня, че бях буква П (то коя ли друга да е  ).
Имам и много важно поръчение от малката на този празник да не плача, понеже я излагам пред децата  Не съм обещавала твърдо такива работи.

О да, и аз си спомням от моя първи клас, че имахме такъв празник. Подредени всички пред дъската и декламираме...
И моите деца имаха, пак от същия тип, рецитали. Но пък много се вълнуваха децата.

Значи като най-млада само мен ме гони склерозата. 

O, от този празник имам паметни снимки -точно с тези корони с букви- добре , че го припомнихте. Не знаех , че тази традиция е една от най-запазените . Аз  не знам даже дали не е бил съчетан с  8 ми март , защото имам снимка , че подарявам нещо на мама .

Ох, а пък ние имаме сърдечни проблеми (май) . Едно приятелче от градината още учи в съседния клас. И все се търсеха и си играеха в междучасията. Даже лъжеха, че са братовчеди, за да не им викат, че са гаджета. И сега ново 20 - той я избягва. И това е голям проблем, за който ми говори одеве половин час. Хубавото е че говори и споделя, ама ми е много трудно да ѝ обясня защо той се държи така. И то без да се хиля и без да омаловажавам проблема. Защото колкото и да ми е смешно, знам, че за нея си е голям проблем. Даже се сети да пита тати, защото „той е момче и ще знае защо Ради се държи така“. Постигнахме някакво спокойствие все пак, поне за сега.

Вени, когато имаш време пиши за дислексията, не е спешно. Аз изчетох "Дарбата дислексия" на Дейвис и това ми даде отговор на доста въпроси и доста неща си обясних. Например когато иска да види нещо той веднага протяга ръце да го пипне, това е нормално за по малки деца, но за 8 годишно не съвсем. Иначе знам, че все някак ще "изкласи" и, че има много известни личности с дислексия.
По ме притеснява поведението му, тормози по един или друг начин децата, а евентуално и те него. Днес ме причака една майка, да ми се оплаче, че ритал и блъскал дъщеря и, а той я чу, и взе да вика, че и момиченцето го бутало и ритало. Въобще не знам какво да мисля и най-вече не знам дали ме лъже, защото не е като да не го прави...

Иначе да се похваля, резултатите ми са добри или поне не са притеснителни. CIN1- лека дисплазия, само ще ме горят.

gery, браво за резултатите

Привет и честит месец март

За дислексията. Това, както и всички проблеми дис (дискалкулия, дисортофония, диспраксия) е състояние, това не е заболяване, а състояние. Има различни форми на дислексия, тук има добра графика:
http://www.dyslexia-reading-well.com/types-of-dyslexia.html

Как се работи с дислексия? Първо е важно да се установи кой тип е. Ако е фонологична, то си представете,че виждате буквите на този пост с бели петна в него или толкова размазано, че мозъкът не може да ги идентифицира. С намеса на логопед и специалист, всичко това е преодолимо. Никой не е казал, че ще започне да се пише без грешка, но обикновено на такива ученици им се позволява да използват компютри с програми, които коригират текста. Това тук де. Доколко е приложимо в Бг, не знам.
Как работим тук?
Специалиста в училище поддържа връзка с логопеда. Заедно се изготвя план за действие, който се състои от няколко модула. Всеки специалист го ползва и добавя средства и активитета за да се постигне целта. Много объркано стана.
Значи: 1 има Основна цел, например Да премине учебната година с успеваемост 60%
После има специфични цели: пр: да може да прочете текст от половин страница, непознат, с максимум 5 грешки; да може да направи устен преразказ на прочетеното; да може да напише 3 изречения с познати за детето думи с максимум 2 грешки.
По специфичните цели се работи и след три месеца се прави оценка дали са постигнати или не. Ако са постигнати се добавят нови, но основната цел остава същата. Това обаче изисква постоянна координация между училище и логопед, между родители и дете.
На майката се дават и упражнения, които да се правят в къщи. Например, написаното една задача е трудно за възприемане от дислексик. Но когато го направиш конкретно е в пъти по-лесно за него. Ако е задачата има сравнение 300 грама и 1 килограм, тези грамажи се предстаят под формата на сирене, кашкавал, нещо, което не се разпада, защото така детето вижда смисълът на думата грамаж (300гр. кашкавал, съпоставено с 1 кг.)
Всякакви активитета, които включват букви на стикери, да пишеш думата залепвайки буквите в последователност са препоръчителни. Ако щеш даже изрязваш текста на пъзел и се реди пъзел, докато се покаже смисълът на текста.
Помощни средства като ергономичен химикал също помагат, аз препоръчвам тип:https://www.amazon.ca/EQLEF-Original-Universal-Ergonomic-Righties/dp/B01MXRHG32/ref=sr_1_10?ie=UTF8&qid=1488651441&sr=8-10&keywords=pencil+grips

Понякога много помага думите да се изписват с пластелин и пинчета на дъска (абе едно време имахме едни дъски, дето забиваш цветни кабърчета, нещо такова). Защо това помага да се усвои нова дума: защото е визуално, включена е фината моторика и думата после >не изчезва> по време на писане толкова лесно.

Като цяло за стимулация ползвайте много, ама много стикери, карай го да ти прави описание по картинки, които включват сричките, които бърка, успокоявай го, че не е единствен, че с такова състояние живеят много хора. Имаше и хубав филм по тази тематика, но не помня заглавието.
Говори с логопеда и с училището дали могат да приложат планът, който ти описах, ще ти пратя модела.

Имай предвид, че на чужд език ще му бъде по-лесно да се изразява понякога. Когато думата не идва в речта ще е способен да я каже на чужд език. Когато търсиш думата, а тя не идва цялата мускулатура се стяга, сърцето забързва ритъм и зацикляш, буквално. Опитайте упражжнения със сламка. Когато сбърка сричка или дума, даваш сламка, караш да поеме три пъти дълбоко въздух и пак да опита. Самото действие отпуска мускулите.
Купи ми кубче за успокояване да го ползва по време на тестове.https://www.amazon.ca/gp/product/B01NAEWLSO/ref=oh_aui_detailpage_o04_s00?ie=UTF8&psc=1

Дано в училище помогнат. Ами в кратце, предфи да падне батерията, това исках да напиша.

Честита Баба Марта със закъснение на всички!
 Не бях влизала във форума, та се наложи да доизчета старата тема, за да вляза в актуалните събития 
Първо и тук да благодаря на Блу за помоща отново! Златна си!

Gery, ти ме провокира да пиша... Първо се надявам, че сте направили всички изследвания на Стефан, за да се постави "Дислексия". За тези, които тепърва ще търсят проблем да кажа, че е необходимо да се направи и консултация с офталмолог. Не само острота на зрение, а и астигматизъм и синхон на очите. Понякога се остановява, че очите не могат да следят ред или да прехвърлят от настоящия на следващия ред. Това се подпомага като се изрязва от бял картон прозорче, което да показва само реда или по-малко, което да обхваща само една дума или сричка на първо време. Понякога се налага и консултация с невролог, за да се изчистят други съпътстващи проблеми. Често нещата са комплексни и трябва да се подсигури на детето цялостна терапия, защото само работа с логопед не е достатъчна. Много често децата с дислексия компенсират с много добре развита работна памет, така че подпомагай и зрителната и слуховата памет. Паметта се тренира както и мускулите - с много и ежедневна работа.
Другото, което казва Вени - много работа за обща и финна моторика. Да играе колкото може повече с пластилин, тесто, да пише върху пясък или брашно, да изработва букви и цифри от тесто и после да си ги изяде.
Чрез функционален резонанс се доказва, че финната моторика подпомага речта и обратно, така че не я пренебрегвайте!
Можеш да моделираш знаците от пръчици, мозайки, конци /импрегнирани с парафин/ или тънките кабелчета, които използват електричарите. Това ще подпомага и писането, като следва модела на изписване на елементите на буквите, цифрите и изобщо знаковата система.
Рязане с ножица да се включи.
Ориентиране в мрежа, карта, схема, изработване на нещо по модел /сложните фигури от мозайка или конструктор/ да ти помага в готвенето като следи рецептата, да помага на татко си като следи дали изпълнява задачите в правилния ред. Ако го влече - тъкане на килимче пак по схема. Това може да се замени вместо с конци със елементи от сламки или друго, което да му е забавно. Да оцветява по зададена схема. Разпечатваш картинка за оцветяване и задаваш всеки елемент с какъв цвят да се оцвети, като можеш да поставяш различни знаци - геометрични фигури, цифри, букви, странни сложни знаци които ти си измислила. като от страни задаваш схемата 1 с жълто, 2 с червено и т.н. като схема на гоблен да стане.
Важно е да наблегнете и на пространствените представи - пред, зад, първи, последен, преди, след, между. Нарежи цветни сламки, които да подрежда или нанизва на същите кабелчета в някаква серия /това ще подпомага идеята, че за да напишеш дума трябва да следнаш алгоритъма на буквите, респективно звуковете, които чуваш/, същото може да се прави и на мозайка.
Играйте на игри от модела: "котето е пред патето. Кой е последен? Кой е пръв?" първо с картинки, за да има зрителна основа, после само като му ги казваш, за да стимулираш развитие на пространствена представа в мисловен план. После усложнявай задачата с височини, големини, килограми. А още по-сложна е тристепенна задача от типа: "Иван върви пред Петър, но след Георги. Кой върви пръв? Кой е по средата?"; Подреди Иван, Петър и Георги така, че Иван да е между Георги и Петър и т.н.
Работете с пъзели, лабиринти,  ориентиране в мрежа.
Диктовка в мрежа - на тетрадка с големи квадратчета детето да изписва думата, като следва квадратчетата, за да има отново зрителна основа. Изработването на модел на дума също помага - да оцвети толкова квадратчета от колкото звука се състои думата. Да следва модела на думата, като оцветява в червено гласните звукове и съответно в синьо съгласните. 
Хубаво е вкъщи да има табло с азбуката, за да се подсеща за знака на буквата. Хубаво е таблото да е с изписани печатните и ръкописните букви, съответно главните и малките, може да му е забавно и сам да си изработи таблото.
За съжаление на голяма част от децата са им трудни пространствените представи, защото често часовете по физкултура се пренебрегват. Именно там обаче се работи не само за общата моторика, а и за пространствените представи. Често децата от начален курс срещат сериозни затруднения да позиционират себе си в пространството - отново първи е еди-кой-си, аз съм пети в редицата и съм между еди-кои-си деца... Та със Стефан можете и такива игри да играете.
Ако се сетя още нещо ще пиша, а и не съм сигурна на какъв етап е Стефан, за да съм полезна с конкретни идеи.

Ох, Вени с огромна въздишка!!! Нямаш идея мила, че тук нещата са на светлинни години от терапията, за която ти говориш. Ако имаш интере и ти се занимава прочети новата ни "наредба за приобщаващо образование" /в сайта на МОН. Чети я обаче след като си наясно, че вече цяла учебна година още нямаме правилник към нея. Имай предвид и че в България един ресурсен учител работи с минимум 10-12 деца /разпредели ги в 30 часа седмично/; логопедите и психолозите /там където ги има разбира се/ работят с около 30 деца седмично отново за същите 30 часа седмично. Имай предвид и че в училищата масово са назначени педагогически съветници, които НЕ са психолози. А в област Плевен /само за тук мога да говоря със сигурност/ логопеди има в 5 училища и 3 детски градини /още 2 логопеда и 2 психолога в двете помощни училища/, а за община Левски 1 логопед, който обслужва всички училища и детски градини! Така е общо взето навсякъде извън София и Пловдив. Все още няма стандарт за бюджета на децата, които се нуждаят от допърнителна подкрепа, а за децата, които са на обща подкрепа стана ясно, че няма да има допълнително финансиране. За наредбата вече е ясно, че не работи по редица причини и има нужда от корекции, които ще се случат някой ден, но не сега...
Общо взето ти се радвам, като те чета - всеки си знае работата и родителя е наясно какво се очаква да се случи през учебната година. Тук обаче не е така. Документите се пишат на конвейр, диагностиката се извършва по същия начин /често по теста "Наоко"/, защото нали се сещаш, че никой не ни праща на обучения, а и теста Уекслер например струва около 3000лв - непосилни за едно училище... Децата са претрупани с академични знания и никаква практика /това със сиренето и кашкавала просто искам да го видя наживо в България/, от децата се очаква да си стоят мирно и тихо от 7 до 17ч. по чиновете, да учат, пишат, смятат и четат, а те имат наглоста да искат да играят милите! И още ред работи. Нали да сме по-католици от Папата, закрихме си и повечето от помощните и специализираните училища и от следващата година гръмко ще открием Център за подкрепа на личностното развитие! МОЛЯ?!
Айде да не съм черногледа! Ще се оправят и при нас нещата.

ПП: Ей като не пиша-не пиша, ама като почнаааа няма спирка!

ППП: Gery  сега прочетох последния бисер на Стефан, който си публикувала - да смешен е, но още повече затвърждава идеята ми за преставите - явно не са добре "тесен-широк, къс-дълъг", и т.н. Времевите представи как са? Количествените представи?

Снежка, само не разбрах за какво ми благодариш, но за теб винаги и с удоволствие. 

Кафенце, тъкмо си мислих, че ти трябва да дадеш съвети, защото си запозната със системата там.
Категорично съм съгласна за връзката между упражненията и речта, всичко, което е свързано с физическо натоварване подкрепя и говорния апарат. Атлетика, плуване, дори футбол. Всичко, което развива дишането и най-вече изтощава

Кафенце, знаеш, че не е невъзможно и в Бг да се напредне, но трябва да има умни хора в това проклето министерство! Наредбата нямам време да я чета, но ми стигна да прочета съвременните учебници за първи клас, с все читанката това лято. Ники изпадна в дълбока криза и спряхме да го обучаваме по тях.
Всичко, което си описала като търсене на колко срички има, маркиране на кой звук къде се намира в квадратче, всичко, всичко това е част от обучението за първи клас в Квебек. По-олекотена е програмата ми се струва, но е по-забавна за детето. Всяка седмица имат с учителя такива активитета с фината моторика, смятане се взима като се показва визуално с жетони и т.н. Тоест, една голяма част от работата, която ти описваш е залегнала в учебната програма.
Но вярвам, че ако учителката иска, ще интегрира всичко това, не знам за нея нищо, нито за реакцията на училището.

Сега се сетих, че аз лично започнах да интегрирам жестове от езика на глухите при комуникация с децата. Освен думата, показвам и жеста и детето ако има проблем да каже думата, понякога прави жеста с ръце и думата идва. В този ред на мисли, Гери, вярно, че ми е лудичка идеята, ама в езика на знаците, дислексия няма. Може да се окаже една много добра терапия,която ще ти спести доста нерви. Езикът на знаците е много логичен, лесен и прекрасен, много експресивен, а и дава готова професия в ръцете.

Аз май не ви казах, че смених клиентелата. След умствено изоставане и аутизъм, сега работя с деца 0-5 години и техните родители, но децата са в тежка ситуация, неглижирани, прехвърляни от семейство в семейство, понякога родителите са наркомани, понякога са самотни родители в тежка депресия. Та те идват и оставят децата веднъж или три пъти месечно за 48 часа в организацията, в която съм. Децата са масово с проблеми, липса на стимулация, забавен говор, моторика, жертви на тормоз и насилие, изоставени, а дислексия, аутизъм, някои си нямат диагноза, но имам момиченце на 14 месеца, което не може да си седи на крачетата за 30 секунди. Има родители, които СА в живота им и искат да се поправят, има някои, които не искат. Общото е, че постоянно се работи с и дирекция защита на децата и се избягва преместването от семейство в семейство, работи се с родителя да придобие той качества на такъв. Имам един румънец, майката го изгонила от живота си, след което след две години идва, представя му синът му и си бие шута. Така че човекът е станал баща на 2 годишно дете за 2 часа, като детето не е социално, ама хич, хич. Еми човекът иска да си гледа детето, ама е на 60 години и хал хабер си няма, какво да го прави това дете, какво е подсечено дупе, какво ядат децата....А детето на две години е с развитие на 8 месечно.
Сърцето ми остана в тази работа, понякога ми е тежко, защото са между 6 и 9 деца накуп, но Бога ми, прекрасно е да върнеш детството на едно дете.
Вече съм на финалните метри за обучението, живи и здрави май месец трябва да се дипломирам, ако взема, че си напиша финалната теза, която не е много напреднала още...и ще опитам да запиша и висше образование тук, заедно с работа, ще видим как ще се случат нещата, но ще продължавам нагоре.

А моята кариера се развива обратно- започнах в дом за деца и продължих в образованието.
При глухите няма дислексия. В България обучението на децата с увреден слух е тясно свързано с четене и писане. Те се ограмотяват още от 3 годишни паралелно със запознаването с наименованията на предметите от околната среда. Все по малко се използва жестомимична реч, защото децата биват кохлеарно имплантирани от ранна детска възраст.
Имам две колежки сурдопедагози на 65 и 30 години. Възрастната цял живот с жестомимика е работила, младата по-скоро логопедична работа има с децата.

Жалко че не се ползва, винаги е добре детето да има алтернатива за изразаване. При аутисти ползвате ли езикът на анимираните ръце и Сакад? Тук се ползва много. Основан е на езикът на знаците. А Сакад е обучение и техника на жестомимики, които са много приложими при аутисти.

Вени, Кафенце, много благодаря, ще се възползвам от доста от съветите. Иначе точно по метода на Дейвис, правихме букви от глина. Отделно имаме магнитни букви и редим думи на хладилника. Карам го и да ми казва и коя буква е преди или след някоя буква. Но като цяло му се губи пространствено времевия континиум, затова баткото при който ходим на терапия му разпечата с големи букви понятията, като седмица, месец, час, минута, секунда. Също така, една от задачките които му дават е да свързва числа с цел да следва някаква последователност, защото това при него го няма. Като му разгледах учебните тетрадки, няколко страници напред от там до където са стигнали, той е оцветявал картинки с цифри или букви (явно това му е лесно и интересно). Баткото му даде такъв държач за химикал, подобен на този от линка, но Стефан нещо не беше въодушевен и в крайна сметка не го ползва. Видях химикал за левичари, но и това не влезе в употреба. Иначе "диагнозата" му я сложи професор Матанова, и баткото при който ходим е от нейния център. Също така по нейна препоръка, го водих на невролог и му правиха ЕЕГ, там също невроложката доцент Рашева в ИСУЛ му прави тестове и каза, че оперативната му памет е слаба. Тя също ни даде съвети какви упражнения да прави за подобрение, като например да изрежда думи с определена буква. Да казва дума, буква по буква и после евентуално на обратно буква по буква. Друго от баткото което трябва да прави е "brain gym" ( https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=brain+gym&* ) това е полезно не само за дислексици, но и за всички деца. Включва физически упражнения, както и примерно да рисуваш едновременно с двете ръце, или да пишeш с "по-слабата" ръка. Лошото е, че е по цял ден в училище и вечер като се прибере, логично е изморен и трудно мога да прокарам да правим каквито и да е упражнения и ни остава само събота и неделя, но бавно и полека все ще се оправи. Иначе взе да рисува доста добре за годините си, във фейса съм ви пускала портрета на Левски... Та явно ще ги правя и двамата дизайнери , от двама програмисти явно това ще излезе 

Да измрънкам. Ники е паднал в училище и си е прехапал зверски езика и си е разбил главата....добре, че е -25 градуса, ако беше топло щеше да тече сигурно повече кръв и по-голям оток.
Какво да правя сега с този език, ще сме на сладоледи днес, а утре?

Вени, не знам какво можеш да направиш, освен да чакаш да зарастне. Хубавото е че раните в устата зарастват бързо.