Измерих ги днес моите. София е 105 см. Колкото и да я тегля на кантара, все толкова си е не помня от колко време.
Само дето на педиатърката хич не й се вижда смешно и всеки път ме прави на салата. Да съм готвела повече! Ъхъ! Сигурно готвя повече от статистическата германка, децата ми не ядат полуфабрикати. Но на това малкото човече колкото и да му се готви, като не иска да яде, все тая. Явно и структура, въпреки че с мъжа ми далеч не сме от слабичките (ама много далече). Може би се е метнала на някоя баба или на вуйчо си. Нямам друго обяснение.
Злати, моята дори на ненавършени шест ще започне, защото знае много неща от брат си. Не искам да я държим толкова време в градината и после да трябва и тя да прескача клас като него. Директорът ще си помисли, че сме ненормални.
Рачко, твоят син и моята хубавица са набори, въпреки че той е в началото, а тя - в края на годината.
Онзи ден си говоря с моя приятелка в Испания и я питам какво прави малкото й дете (на една година). Добре било, правело обаче много пакости. Хаха! Пакостите тепърва започват. Преди една седмица в събота закусваме и ми се стори, че нещо косата на щерка ми много къса изведнъж. А тя, моля ви се, решила да се подстриже преди закуска. Има си една ножичка детска, с която си кълца разни хартии, и с нея успяла отпред така добре да се подкъси от двете страни, да си направи и дупка в бретона. Отзад още стояха дългите кичури. Та както си беше с коса почти до кръста, сега е на черта.
Синът ми си беше забравил раницата с мокрите неща от плуването в рейса. И понеже се прекачва, обясни ми с кой рейс се е прибрал и тъй като до нас им е последната спирка, ходих поне 3-4 пъти да говоря с шофьорите и да търся раницата. Накрая ми писна. Мъжът ми я взе няколко дена по-късно от Бюрото за загубени вещи, което е на другия край на града. Та, пакости ли? Хаха! Не искам да си мисля какви ще ги вършат в пубертета, особено госпожицата.
Хубава седмица от мен!