Честита Баба Марта! Здрави да са децата ни и ние покрай тях!
Тържеството по случай 8ми март мина. В аванс
.
Голяма глупост. Зрителки бяхме с Нора. Още като ме видя нададе вой и отказа всякакво участие. Всички деца плакаха, с изключение на едно момченце, което рецитираше с охромно въодушевление и патос, накрая явно и на него му дойде в повече напрежението и ревна. Другите ревящи казваха през сълзи и хълцукане по някоя думичка, някои само седяха в средата и рееев. С рев пяха и хоро играха въобщееее ... Нямам думи. Не са за такива мероприятия тези толкова малки дечица. Накрая вече, когато трябваше да напуснем родителите настъпи най-голямата драма. Чудя се да звъня на директорката що за издевателство, какво , какъв е смисъла от този "празник", всички деца в крайна сметка разстроени. Май няма смисъл - минало вече. И ... кой идиот го измисли в 10.30 сутринта. Едно на ръка, че все пак работещи хора сме, и друго - сега цял ден ми е свито след тоя рев на изпроводяк.
А, ... и ние не се разминахме. Кашлица пак . Миналата година беше годината на сополите, тази - на кашлицата. Върнаха ми я Нора в петък, сутринта беше ОК, по обед "бронхоспазъм", диагноза и сложиха в яслата. Брях, тичаме при педиатърката. Добре че се изкашля на място. Лаеща кашлица, дробчетата чисти, гърло спокойно , ларингиална история. Сиропчета и спрей за нос, антибиотик на рецепта ако нещо зазлее в почивните дни. Не се наложи, защото не вдигна температура.
И конюнктивита преди това бързо мина с Гентазон. Но за всеки случай преди да капна първите капки взехме микрбиология - стафилокок. Антибиограмата показа Тобрекс и сега се чудя да капя ли или да чакам рецидив и тогава. Бабата и педи ми дуднат да почвам, ама 10 дена се пъна нещо.
П.с. Единственото хубаво на тържеството бяха носиите.